Чл. 109

Член 109 Спешни повиквания и единен европейски номер за спешни повиквания

1. Държавите членки гарантират, че всички крайни ползватели на услугите, посочени в параграф 2, включително ползвателите на обществени платени телефони, разполагат с безплатен достъп посредством спешни повиквания до службите за спешно реагиране чрез използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ и чрез всеки национален номер за спешни повиквания, определен от държавите членки.

Държавите членки насърчават достъпа до службите за спешно реагиране посредством единния европейски номер за спешни повиквания „112“ от електронни съобщителни мрежи, които не са обществено достъпни, но които позволяват осъществяване на повиквания към обществени мрежи, по-специално когато предприятието, което отговаря за тази мрежа, не предоставя алтернативен и лесен достъп до служба за спешно реагиране.

1. Държавите членки, след като се консултират с националните регулаторни органи и със службите за спешно реагиране и доставчиците на електронни съобщителни услуги, гарантират, че доставчиците на обществени междуличностни съобщителни услуги с номерà, когато тези услуги дават възможност на крайните ползватели да генерират повиквания до номер в национален или международен номерационен план, осигуряват достъп до службите за спешно реагиране чрез спешни повиквания към най-подходящия PSAP.
2. Държавите членки гарантират, че на всички спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“ се отговаря по подходящ начин и че те се поемат съобразно националната организация на системите за спешна помощ. На такива спешни повиквания се отговаря и те се поемат най-малко с бързината и ефективността на приемане на спешни повиквания към един или няколко национални номера за спешни повиквания, в случай че те продължават да се използват.
3. До 21 декември 2020 г. и на всеки две години след това, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността на прилагането на единния европейски номер за спешни повиквания „112“.
4. Държавите членки гарантират, че достъпът до службите за спешно реагиране за крайни ползватели с увреждания е възможен посредством спешни повиквания и е равностоен на достъпа, предоставен на останалите крайни ползватели в съответствие с правото на Съюза за хармонизиране на изискванията за достъпност на продуктите и услугите. Комисията и националните регулаторни органи или други компетентни органи вземат подходящи мерки, за да гарантират, че при пътувания в друга държава членка, крайните ползватели с увреждания могат да имат достъп до служби за спешно реагиране наравно с другите крайни ползватели, когато това е осъществимо, без предварителна регистрация. Тези мерки имат за цел да гарантират оперативна съвместимост в държавите членки и се основават във възможно най-висока степен на европейски стандарти или спецификации, установени в съответствие с член 39. Тези мерки не отнемат на държавите членки възможността да приемат допълнителни изисквания с оглед постигането на поставените в настоящия член цели.
5. Държавите членки гарантират предоставянето на информация за местоположението на обаждащото се лице на най-подходящия PSAP незабавно след установяване на връзка при спешно повикване. Това включва базирана на мрежата информация за местоположението, и когато е налична — получена от телефонния апарат информация за местоположението на обаждащото се лице. Държавите членки гарантират, че събирането и предаването на информацията за местоположението на обаждащото се лице са безплатни за крайния ползвател и за PSAP по отношение на всички спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“. Държавите членки могат да разширят обхвата на посоченото задължение, за да включат също и спешни повиквания към национални номера за спешни повиквания. Компетентните регулаторни органи, ако е необходимо след консултация с ОЕРЕС, установяват критерии за точността и надеждността на предоставената информация за местоположението на обаждащото се лице.
6. Държавите членки гарантират, че крайните ползватели са надлежно информирани за съществуването и използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“, както и за неговите характеристики по отношение на достъпността, включително чрез инициативи, които са специално насочени към лица, пътуващи между държави членки, и към крайни ползватели с увреждания. Тази информация се предоставя в достъпни формати, отнасящи се за различни видове увреждания. Комисията подкрепя и допълва действията на държавите членки.
7. За да гарантира ефективния достъп до службите за спешно реагиране посредством спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“ в държавите членки, Комисията, след консултация с ОЕРЕС, приема делегирани актове съгласно член 117, допълващи параграфи 2, 5 и 6 от настоящия член, относно мерките, необходими за гарантиране на съответствието, оперативната съвместимост, качеството, надеждността и непрекъснатостта на спешните повиквания в Съюза по отношение на решенията за информацията за местоположението на обаждащото се лице, достъпа за крайните ползватели с увреждания и пренасочването към най-подходящия PSAP. Първият такъв делегиран акт се приема до 21 декември 2022 г.

Тези делегирани актове се приемат, без да се засяга организацията на службите за спешно реагиране и не оказват въздействие на тази организация, която остава от изключителна компетентност на държавите членки. ОЕРЕС поддържа база данни с номерата по препоръка Е.164 на службите за спешно реагиране на държавите членки, за да гарантира, че службите за спешно реагиране могат да осъществяват връзка помежду си от една държава членка в друга, ако такава база данни не се поддържа от друга организация.