Чл. 61

Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена) (Текст от значение за ЕИП)

Директива

Член 61 Правомощия и отговорности на националните регулаторни и другите компетентни органи във връзка с достъпа и взаимното свързване

  1. Действайки за постигане на целите, посочени в член 3, националните регулаторни или другите компетентни органи в случаите по параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от настоящия член, насърчават и при необходимост гарантират в съответствие с настоящата директива адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативната съвместимост на услугите, като изпълняват своите отговорности по начин, който утвърждава ефикасността, устойчивата конкуренция, разгръщането на мрежите с много голям капацитет, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигурява максимална полза за крайните ползватели.

Те предоставят насоки и оповестяват публично процедурите, приложими към получаването на достъп и взаимното свързване, за да се гарантира, че малките и средните предприятия и операторите с ограничено географско покритие могат да се възползват от наложените задължения.

  1. По-специално, без да се засягат мерките, които могат да се предприемат по отношение на предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила в съответствие с член 68, националните регулаторни органи или други компетентни органи в случаите по букви б) и в) от настоящата алинея, могат да налагат:

а) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на свързаност от край до край, на предприятия, за които се изискващи общо разрешение, които контролират достъпа до крайните ползватели, включително в обосновани случаи — задължението да свържат своите мрежи, ако това още не е осъществено; б) в обосновани случаи и до необходимата степен — задължения за предприятията, за които се изисква общо разрешение, които контролират достъпа до крайните ползватели, да направят услугите си оперативно съвместими; в) в обосновани случаи, когато свързаността от край до край между крайните ползватели е застрашена поради липсата на оперативна съвместимост между междуличностните съобщителни услуги, и доколкото е необходимо, за да се гарантира свързаността от край до край между крайните ползватели, задължения за съответните доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà, достигащи значителна степен на покритие и разпространение сред ползвателите, да направят своите услуги оперативно съвместими; г) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъпност за крайните ползватели до цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, както и до допълнителни свързани с тях услуги, определени от държавите членки, на оператори за предоставяне на достъп до други съоръжения, посочени в приложение II, част II, при справедливи, разумни и недискриминационни условия. Задълженията по първа алинея, буква в) може да се налагат само: i) до степента, необходима за осигуряване на оперативната съвместимост на междуличностните съобщителни услуги, и може да включват пропорционални задължения за доставчиците на тези услуги да публикуват и да разрешават използването, изменението и повторното разпространение на съответна информация от органите и други доставчици, или задължение да използват и прилагат стандарти или спецификации, посочени в член 39, параграф 1, или други подходящи европейски или международни стандарти, ii) когато Комисията, след консултация с ОЕРЕС и като е взела предвид във възможно най-голяма степен неговото становище, е установила значителна заплаха за свързаността от край до край между крайните ползватели в целия Съюз или в поне три държави членки и е приела мерки за изпълнение, в които са определени естеството и обхватът на задълженията, които могат да бъдат наложени. Мерките за изпълнение, посочени във втора алинея, подточка ii), се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4.

  1. По-специално, и без да се засягат параграфи 1 и 2, при основателно искане, националните регулаторни органи могат да налагат задължения за предоставяне на достъп до електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения в сгради или до първата концентраторна или разпределителна точка, определена от националния регулаторен орган, когато тази точка е разположена извън сградата. Когато това е обосновано поради факта, че дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или физически невъзможно, тези задължения могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или на собствениците на тези електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения, когато тези собственици не са доставчици на електронни съобщителни мрежи.. Наложените условия за предоставяне на достъп могат да включват конкретни правила за достъпа до такива мрежови елементи и до прилежащи съоръжения и услуги, за прозрачността и недопускането на дискриминацията и за разпределяне на разходите за достъпа, които се коригират при необходимост, за да се отчетат рисковите фактори.

Когато някой национален регулаторен орган, имайки предвид задълженията, произтичащи от съответните анализи на пазара, ако е приложимо, заключи че наложените в съответствие с първа алинея задължения не са достатъчни за преодоляване на сериозните и постоянни икономически или физически пречки за дублирането, обуславящи съществуващо или възникващо положение на пазара, което значително ограничава конкурентните резултати за крайните ползватели, този орган може да разшири налагането на такива задължения за достъпа, при справедливи и разумни условия, след първата концентраторна или разпределителна точка до точка, която според него е най-близка до крайните ползватели и е в състояние да приема достатъчен брой връзки на крайни ползватели, така че тя да е икономически изгодна за кандидатите за ефикасен достъп. Когато определя степента на разширяване след първата концентраторна или разпределителна точка, националният регулаторен орган взема предвид в най-голяма степен съответните насоки на ОЕРЕС. Ако е оправдано поради техническа неприложимост или от икономическа гледна точка, националните регулаторни органи могат да налагат задължения за активен или виртуален достъп. Националните регулаторни органи не налагат на доставчици на електронни съобщителни мрежи задължения в съответствие с втора алинея, когато установят, че: а) доставчикът притежава характеристиките по член 80, параграф 1 и предоставя на всяко предприятие надеждни и сходни алтернативни средства за достигане до крайните ползватели чрез предоставянето на достъп до мрежа с много голям капацитет въз основа на справедливи, недискриминационни и разумни условия; националните регулаторни органи могат да разширят това изключение, така че да включва и други доставчици, предлагащи при справедливи, недискриминационни и разумни условия достъп до мрежа с много голям капацитет; или б) налагането на задължения би попречило на икономическата или финансовата жизненост на разгръщането на нова мрежа, особено при по-малки местни проекти. Чрез дерогация от трета алинея, буква а), националните регулаторни органи могат да налагат задължения на доставчиците на електронни съобщителни мрежи, които отговарят на критериите по тази буква), когато въпросната мрежа е финансирана с обществени средства. До 21 декември 2020 г. ОЕРЕС публикува насоки за насърчаване на последователното прилагане на настоящия параграф, като посочва съответните критерии за определяне на: а) първата концентраторна или разпределителна точка; б) точката след първата концентраторна или разпределителна точка, която е в състояние да приеме достатъчен брой връзки на крайни потребители, така че ефективно предприятие да може да преодолее установени значителни пречки за дублирането; в) кои разгръщания на мрежи могат да се считат за нови; г) кои проекти могат да се считат за малки проекти; и д) кои икономически или физически пречки за дублирането са сериозни и постоянни.

  1. Без да се засягат параграфи 1 и 2, държавите членки гарантират, че компетентните органи имат правомощието да налагат на предприятията, предоставящи или разполагащи с разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи, задължения във връзка със съвместното ползване на пасивна инфраструктура или задължения за сключване на споразумения за ограничен до района достъп чрез роуминг, и в двата случая, ако е пряко необходимо за предоставянето на местно ниво на услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър, в съответствие с правото на Съюза и при условие че на никое предприятие не са предоставени на разположение надеждни и сходни алтернативни средства за достъп до крайните ползватели въз основа на справедливи и разумни условия. Компетентните органи могат да налагат такива задължения, само когато тази възможност е ясно предвидена при предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър и когато това е оправдано поради факта, че в областта, която е предмет на такива задължения, пазарно ориентираното разгръщане на инфраструктурата за предоставяне на мрежи или услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър, е обект на непреодолими икономически или физически пречки и поради това достъпът до мрежите или услугите от страна на крайните ползватели е сериозно затруднен или липсва такъв достъп. В случаите, когато само достъпът и съвместното ползване на пасивна инфраструктура не са достатъчни за справяне със ситуацията, националните регулаторни органи може да налагат задължения за съвместно ползване на активна инфраструктура.

Компетентните органи вземат предвид: а) необходимостта да се увеличи максимално свързаността в Съюза, по протежение на основните транспортни трасета и в конкретни територии, както и възможността за значително увеличаване на избора и подобряване на високото качеството на услугата за крайните ползватели; б) ефикасното използване на радиочестотния спектър; в) техническата осъществимост на съвместното ползване и свързаните условия; г) състоянието на конкуренцията от гледна точка на инфраструктурата и услугите; д) технологичните иновации; е) първостепенната необходимост да се подкрепи стимулирането на хоста да разгръща инфраструктурата на първо място. При решаването на спорове компетентните органи могат, наред с другото, да налагат на бенефициера на задължението за съвместно ползване или достъп задължението за споделено ползване на радиочестотен спектър с инфраструктурния хост в съответния район.

  1. Задълженията и условията, наложени в съответствие с параграфи 1– 4 от настоящия член, са обективни, прозрачни и пропорционални, не допускат дискриминация и се изпълняват в съответствие с процедурите, предвидени в членове 23, 32 и 33. Националните регулаторни и другите компетентни органи, наложили такива задължения и условия, оценяват резултатите от тях до пет години след приемане на предходната мярка във връзка със същите предприятия и преценяват дали би било целесъобразно да ги отменят или изменят с оглед на променените условия. Тези органи уведомяват за резултата от оценката си в съответствие с процедурите, посочени в членове 23, 32 и 33.
  2. За целите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки гарантират, че националният регулаторен орган е оправомощен да се намесва по собствена инициатива, когато това е обосновано, за да осигури изпълнението на целите на политиката, предвидени в член 3, в съответствие с настоящата директива и по-специално с процедурите, предвидени в членове 23 и 32.
  3. До 21 юни 2020 г., за да се допринесе за последователно определяне на местоположението на крайните точки на мрежите от страна на националните регулаторни органи, след като се консултира със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС приема насоки за общите подходи за определяне на крайната точка на мрежата в различни типологии на мрежите. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки при определяне на местоположението на крайните точки на мрежите.

Практика по чл. 61

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.