Чл. 4

Член 4 Задължителните маркировки, необходими за идентификацията на торовете, предмет на настоящата директива, са както следва: а) „ТОРОВЕ НА ЕИО“ с главни букви; б) обозначение на типа на тора: — или в съответствие с глава А от приложението; — или чрез обозначение за типа „Смес от микроелементи“, последвано от наименованията на наличните микроелементи, или техните химични формули; — или съгласно приложение I към Директива 76/116/ЕИО, като се допълва обозначението на типа с една от следните забележки: — „с микроелементи“, — или — „със“, последвано от наименованието или наименованията на наличните микроелементи, или техните химични формули. Обозначението на типа трябва да бъде последвано единствено от стойности, които посочват съдържанието на основните и второстепенните елементи, предмет на Директива 76/116/ЕИО. Когато има наличие на няколко микроелемента, те се изброяват по азбучния ред на първата буква от химичните им формули, т.е. B, Co, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn; в) гарантираното съдържание относно всеки хранителен елемент и гарантираното съдържание, изразено като форми и/или разтворимости, когато последните са посочени в приложенията към Директива 76/116/ЕИО, и за всеки от микроелементите съгласно изискванията на член 6; г) когато цялото количество или част от даден микроелемент е свързано по химичен път с органична молекула, наименованието на микроелемента бива последвано от една от следните квалификации: — „хелатиран от …“ (наименование на хелатиращия агент или неговия символ, така както фигурира в глава Д, точка 1 от приложението), — „комплексиран от …“ (наименование на агента за свързване до комплексно съединение, така както фигурира в глава Д, точка 2 от приложението). Посочването на съдържанията на микроелементите става в тегловни проценти посредством цяло число, последвано, където е нужно, от десетична част с точност до 1 знак при торовете, които съдържат само един микроелемент (глава А от приложението). При торовете, съдържащи повече от един микроелемент, броят на позициите след десетичната запетая може да съответства, при всеки от елементите, на посоченото в глави Б, В и Г от приложението. Обозначаването на съдържанията на микроелементите става едновременно чрез буквени наименования и химични формули. Етикетът или придружаващите продуктите документи трябва да съдържат, що се отнася до продуктите, фигуриращи в глави А и В от приложението, под задължителното или незадължителното деклариране на съдържанията, следната забележка: „Да се използва само в случай на доказана необходимост. Да не се превишават нормалните дозировки“.