Чл. 17

Член 17 Компетентност и координиране на наказателното преследване

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3—7, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или б) извършителят е техен гражданин.

1. Дадена държава-членка уведомява Комисията, когато реши да установи допълнителна компетентност по отношение на престъпление, посочено в членове 3—7, извършено извън нейната територия, inter alia, когато:

а) престъплението е извършено срещу неин гражданин или лице, чието обичайно местопребиваване е на нейна територия; б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице със седалище на нейна територия; или в) извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия.

1. Държавите-членки гарантират, че са компетентни и по отношение на случаи, когато престъпление, посочено в членове 5 и 6, и доколкото това е приложимо — в членове 3 и 7, е извършено посредством информационни и комуникационни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия, независимо дали тези технологии са разположени на тяхна територия.
2. Във връзка с параграф 1, буква б) от настоящия член за наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 4, 5 и 6, член 4, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 и член 5, параграф 6, извършени извън територията на съответната държава-членка, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че нейната компетентност не зависи от условието деянията да съставляват престъпление на мястото на извършването им.
3. Във връзка с параграф 1, буква б) от настоящия член за наказателното преследване за престъпленията, посочени в членове 3—7, извършени извън територията на съответната държава-членка, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че нейната компетентност не зависи от условието наказателното преследване да може да започне само след съобщаване от страна на жертвата на мястото на извършване на престъплението или след уведомяване от страна на държавата, в която е извършено престъплението.