Чл. 205

Анкерите, с които се укрепяват фундаменти и/или строителни изкопи, са конструктивни елементи (метални пръти, тръби, въжета, струни), закотвяни в почви ("земни") или в скали ("скални"). Според предназначението и антикорозионната им защита те са: временни или постоянни. В зависимост от това дали са предварително напрегнати, или не, те могат да са: активни или пасивни.

Земните анкери се изпълняват в дълги сондажни отвори в съответствие с вида на конструкцията им и приложимите технически спецификации. Закотвят се в земната основа чрез инжектиране на циментови разтвори, с които се увеличават напречните им сечения.

Въжените и струнните анкери, които имат свободна (неинжектирана) дължина, могат предварително да се напрягат, като сондирането, инжектирането и конструкцията се изпълняват съгласно проекта.

Допускат се следните отклонения в разположението на сондажите за активни анкери: в план - до 100 mm; за наклона на оста на сондажа - до 0,5°.

При полагането на анкерите не се допуска дължините на елементите, които се подават извън отвора на сондажа, да са по-малки от: 400 mm - за инжекционната колона, 300 mm - за защитната тръба, и 800 mm - за армировката (въжета, струни, пръти, тръби).