Чл. 83а

Чл. 83а.(Нов - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г. [*]) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъплениечл. 114а - 114с,142 - 143а,чл. 149, ал. 2, т. 5,чл. 151, ал. 2, т. 2,чл. 152, ал. 3, т. 4,чл. 153,154а,155,155а,155б,155в,156,158а,159 - 159г,чл. 162, ал. 1 и 2,чл. 164, ал. 1,чл. 171, ал. 3,чл. 172а - 174,чл. 188, ал. 2 и 4,194,чл. 195, ал. 1, т. 11,201 - 203,206,209 - 212а,213а,214,215,чл. 216, ал. 3,225в,227, ал. 1 - 5,242,243,244,244а,246, ал. 3,248а,249,250,252,253,254б,255,255а,255б,256,260а - 260в,278в - 278д,280,281,282,283,301 - 307,чл. 307б,307в,307г,чл. 308, ал. 3,чл. 319а - 319е,320 - 321а,чл. 325а,325б,327,352,352а,353б - 353е,354а - 354в,356ки419а от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:

1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) работник, служител или друг изпълнител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 - 4 за престъпление почл. 114а - 114сили почл. 253 от Наказателния кодексили за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1. (3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция по ал. 1 е в размер:

1. до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 100 000 лв.;
2. до 2 500 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 250 000 лв.;
3. до 5 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 500 000 лв.;
4. до 10 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер над 500 000 лв.; когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението;
5. от 5000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението, когато облагата няма имуществен характер или размерът и не може да се установи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция по ал. 2 е в размер от 5000 до 5 000 000 лв. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Наред с имуществената санкция съдът може да наложи и някои от следните санкции:

1. временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки;
2. временна забрана за участие в процедури за възлагане на концесии;
3. временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз;
4. временна забрана да се получават субсидии и безвъзмездни средства от Европейския съюз, държавния или общинския бюджет;
5. публично оповестяване на решението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкциите по ал. 5, т. 1 - 4 се налагат за срок от една до три години от влизането в сила на съдебния акт. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Публичното оповестяване на решението се изразява в еднократно оповестяване на факта на влезлия в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5, чрез средство за масова информация или по друг подходящ начин, определен в съдебния акт. Със съдебния акт се определя лице, различно от санкционираното юридическо лице, което е задължено да оповести санкцията, начинът и мястото на оповестяването и, периодът, в който информацията за наложената санкция следва да бъде достъпна, когато е приложимо. Разноските за оповестяване на съдебния акт са за сметка на санкционираното юридическо лице. (8) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага и на юридическо лице, което:

1. е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България;
2. няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.

(9) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита. (10) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците в извършване на престъпното деяние по ал. 1. (11) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) При определяне размера на санкцията се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, предходното му санкциониране по реда на ал. 1 или 2, съдействието за разкриване на престъплението или за възстановяване на вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства. (12) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува - до внасяне на предложение от прокурора почл. 83б, някое от лицата по ал. 1, т. 1 - 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът налага санкцията по ал. 1, 2 или ал. 5, т. 1 - 4 под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него. (13) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда наНаказателния кодекс. Когато имуществото - предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. (14) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага санкция по ал. 1, 2, 5 и 13. (15) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, почл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.