Чл. 83а ЗАНН
Закон за административните нарушения и наказания
Глава четвъртаРаздел IXв сила
Изменен с ДВ, бр. 115 от 30.12.2025, в сила от 02.01.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
Официалният текст на изменението
§ 7. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 80, 84 и 106 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 50, 54, 61 и 64 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 83а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „227, ал. 1 – 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 234д“. 2. В чл. 83г, ал. 13, т. 1 и 2 думата „имуществена“ се заличава. 3. В чл. 83д, ал. 4, т. 2 и 3 думата „имуществена“ се …
На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъплениечл. 114а - 114с,142 - 143а,чл. 149, ал. 2, т. 5,чл. 151, ал. 2, т. 2,чл. 152, ал. 3, т. 4,чл. 153,154а,155,155а,155б,155в,156,158а,159 - 159г,чл. 162, ал. 1 и 2,чл. 164, ал. 1,чл. 171, ал. 3,чл. 172а - 174,чл. 188, ал. 2 и 4,194,чл. 195, ал. 1, т. 11,201 - 203,206,209 - 212а,213а,214,215,чл. 216, ал. 3,225в,227, ал. 1 - 5,242,243,244,244а,246, ал. 3,248а,249,250,252,253,254б,255,255а,255б,256,260а - 260в,278в - 278д,280,281,282,283,301 - 307,чл. 307б,307в,307г,чл. 308, ал. 3,чл. 319а - 319е,320 - 321а,чл. 325а,325б,327,352,352а,353б - 353е,354а - 354в,356ки419а от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
лице, представляващо юридическото лице;
лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
работник, служител или друг изпълнител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция.
Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 - 4 за престъпление почл. 114а - 114сили почл. 253 от Наказателния кодексили за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1.
Имуществената санкция по ал. 1 е в размер:
до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 100 000 лв.;
до 2 500 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 250 000 лв.;
до 5 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 500 000 лв.;
до 10 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер над 500 000 лв.; когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението;
от 5000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението, когато облагата няма имуществен характер или размерът и не може да се установи.
Имуществената санкция по ал. 2 е в размер от 5000 до 5 000 000 лв.
Наред с имуществената санкция съдът може да наложи и някои от следните санкции:
временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки;
временна забрана за участие в процедури за възлагане на концесии;
временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз;
временна забрана да се получават субсидии и безвъзмездни средства от Европейския съюз, държавния или общинския бюджет;
публично оповестяване на решението.
Санкциите по ал. 5, т. 1 - 4 се налагат за срок от една до три години от влизането в сила на съдебния акт.
Публичното оповестяване на решението се изразява в еднократно оповестяване на факта на влезлия в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5, чрез средство за масова информация или по друг подходящ начин, определен в съдебния акт. Със съдебния акт се определя лице, различно от санкционираното юридическо лице, което е задължено да оповести санкцията, начинът и мястото на оповестяването и, периодът, в който информацията за наложената санкция следва да бъде достъпна, когато е приложимо. Разноските за оповестяване на съдебния акт са за сметка на санкционираното юридическо лице.
Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага и на юридическо лице, което:
е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България;
няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.
Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.
Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците в извършване на престъпното деяние по ал. 1.
При определяне размера на санкцията се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, предходното му санкциониране по реда на ал. 1 или 2, съдействието за разкриване на престъплението или за възстановяване на вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства.
Когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува - до внасяне на предложение от прокурора почл. 83б, някое от лицата по ал. 1, т. 1 - 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът налага санкцията по ал. 1, 2 или ал. 5, т. 1 - 4 под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него.
Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда наНаказателния кодекс. Когато имуществото - предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.
На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага санкция по ал. 1, 2, 5 и 13.
Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, почл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.