Чл. 18
Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета
Член 18 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 ноември 2003 година.
За Европейския парламент
Председател
P. COX
За Съвета
Председател
G. ALEMANNO
(1) ОВ С 304 Е, 30.10.2001 г., стр. 250.
(2) ОВ С 94, 18.4.2002 г., стр. 18.
(3) Становище на Европейския парламент от 15 май 2002 г. (ОВ С 180 Е, 31.7.2003 г., стр. 161), Обща позиция на Съвета от 20 февруари 2003 г. (ОВ С 90 Е, 15.4.2003 г., стр. 9) и Позиция на Европейския парламент от 19 юни 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
(4) ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 38. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).
(5) ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1226/2002 на Комисията (ОВ L 179, 9.7.2002 г., стр. 13).
(6) ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Решение 2003/708/ЕО на Комисията (ОВ L 258, 10.10.2003 г., стр. 11).
(7) ОВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 1.
(8) ОВ В 325, 12.12.2003 г., стр. 1.
(9) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.
(10) ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1494/2002 на Комисията (ОВ L 225, 22.8.2002 г., стр. 3).
(11) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19. Решение, последно изменено с Решение 2001/572/ЕО (ОВ L 203, 28.7.2001 г., стр. 16).
(12) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(13) Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно официалния контрол на храните (ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 23).
(14) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1.“
ПРИЛОЖЕНИЕ I A. Зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози, които да бъдат включени в мониторинга — бруцелоза (brucellosis) и агентите от този източник — кампилобактериоза (campylobacteriosis) и агентите от този източник — ехинококоза (echinococcosis) и агентите от този източник — листериоза (listeriosis) и агентите от този източник — салмонелоза (salmonellosis) и агентите от този източник — трихинелоза (trichinellosis) и агентите от този източник — туберкулоза (tuberculosis), дължаща се на Mycobacterium bovis
— чревна бактерия Ешерихия коли (verotoxigenic Escherichia coli) Б. Списък на зоонозите и заразни агенти, причиняващи зоонози, които да бъдат контролирани съгласно епидемиологичното състояние
- Вирусни зоонози
— калцивирус (calicivirus) — вирус на хепатит А (hepatitis A virus) — вирус на грипа (influenza virus) — бяс (вирус на беса) (rabies) — вируси, предавани от артроподи (viruses transmitted by arthropods)
- Бактерийни зоонози
— борелиоза (borreliosis) и агентите от този източник — ботулизъм (botulism) и агентите от този източник — лептоспироза (leptospirosis) и агентите от този източник — пситакоза (папагалска треска) (psittacosis) и агентите от този източник — туберкулоза (tuberculosis), различна от точка A — вибриоза (vibriosis) и агентите от този източник — йерсиниоза (чума) (yersiniosis) и агентите от този източник
- Паразитни зоонози
— анизакиоза (anisakiasis) и агентите от този източник — криптоспоридиоза (cryptosporidiosis) и агентите от този източник — цистисеркоза (cysticercosis) и агентите от този източник — токсоплазмоза (toxoplasmosis) и агентите от този източник
- Други зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози
ПРИЛОЖЕНИЕ II Изисквания за мониторинг на антимикробната резистентност съгласно член 7 А. Общи изисквания Държавите-членки трябва да гарантират, че системата за мониторинг на антимикробната резистентност, визирана в член 7, осигурява най-малко следната информация: 1. животински видове, включени в мониторинга; 2. видове бактерии и/или щамове, включени в мониторинга; 3. стратегия за вземане на проби, използвана в мониторинга; 4. антимикробни вещества, включени в мониторинга; 5. лабораторни методи, използвани за откриване на резистентността; 6. лабораторни методи, използвани за идентифициране на микробните изолати; 7. методи, използвани за събирането на данните. Б. Специфични изисквания Държавите-членки трябва да гарантират, че системата за мониторинг осигурява съответната информация по отношение поне на представителния брой на изолатите на Salmonella spp., на Campylobacter jejuni и на Campylobacter coli, произхождащи от едър рогат добитък, прасета и птици, и хранителните продукти от животински произход, произтичащи от тези видове.
ПРИЛОЖЕНИЕ III Координирани програми за мониторинг, посочени в член 5 Когато дадена координирана програма за мониторинг е създадена, трябва да бъдат дефинирани най-малко следните характеристики на програмата: — нейната цел; — нейната продължителност — нейната географска област или регион; — съответните зоонози и/или заразни агенти, причиняващи зоонози; — типа на пробите и други изисквани данни; — схемите за вземане на минимални проби; — типа на методите за лабораторен анализ; — задачите на компетентните органи; — източниците, които следва да бъдат разпределени; — оценката на нейните разходи и на нейното финансиране, и — метода и срока за докладване на нейните резултати.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV Изисквания за докладите, които да бъдат предоставени съгласно член 9, параграф 1 Докладът, както е посочено в член 9, параграф 1, трябва да осигурява най-малко следната информация. Части А до Г се прилагат по отношение на доклади за мониторинга, извършени в съответствие с членове 4—7. Част Д се прилага по отношение на доклади за мониторинга, извършено в съответствие с член 8. А. Първоначално следните точки трябва да бъдат описани за всяка зооноза или заразен агент, причиняващ зоонози (допълнително само промените следва да бъдат докладвани): а) системи за мониторинг (стратегии за вземане на проби, честота на вземането на проби, естество на образците, дефиниция на случая, използвани диагностични методи); б) политика по отношение на ваксинацията и други превантивни действия; в) механизъм за контрол и където е подходящо — програмите за контрол; г) мерки, приети в случай на положителни резултати или на единични случаи; д) съществуващи нотификационни системи; е) история на болестта и/или инфекцията в страната. Б. Всяка година трябва да бъдат описани следните точки: а) съответна чувствителна животинска популация (заедно с датата, за която се отнасят цифрите): — брой на главите добитък или на стадата, — общ брой на животните, — когато е подходящо, прилаганите методи на производство; б) брой и общо описание на лабораториите и институциите, участващи в мониторинга; В. Всяка година следните подробности за всеки заразен агент, причиняващ зоонози и съответната категория данни трябва да бъдат описани с техните отражения: а) промени, настъпили във вече описаните системи; б) промени, настъпили в по-рано описаните методи; в) резултати от изследванията и от друго допълнително типизиране, или други методи на охарактеризиране в лаборатории (поотделно за всяка докладвана категория); г) национална оценка на текущото състояние, тенденцията и източниците на инфекция; д) приложимост като зоонотично заболяване; е) приложимост за човека, като източник на инфекция при човека, на резултатите, получени при животните и в хранителните продукти; ж) стратегии за контрол, признати, че биха могли да бъдат използвани, за да се предпази или сведе до минимум предаването на заразен агент, причиняващ зоонози на човека; з) ако е необходимо, всяко специфично действие, решено в държавата-членка или предложено за Общността като цяло, в зависимост от текущото положение. Г. Докладване на резултатите от изпитванията Резултатите следва да уточнят броя на изследваните епидемиологични единици (стада, глави добитък, проби, партиди) и броя на положителните проби в зависимост от класифицирането на случаите. Резултатите, когато е необходимо, следва да се представят по начин, който показва географското разпределение на зоонозата или заразния агент, причиняващ зоонози. Д. Данни за огнищата на токсични инфекции от хранителен произход: а) общ брой на огнищата на токсични инфекции от хранителен произход за година; б) брой на смъртните случаи при човека и заболели в резултат на тази токсични инфекции от хранителен произход; в) агенти, причиняващи тези огнища на токсични инфекции от хранителен произход, включително — когато е възможно — серотипа или всякакво друго напълно ясно описание на тези агенти. Когато не е възможно идентифицирането на агент, причиняващ токсични инфекции от хранителен произход, следва да бъде посочена причината за това; г) хранителни продукти, които се намесват в появяването на огнищата на токсични инфекции и други потенциални проводници на зараза; д) идентифициране на типа място, където инкриминираният хранителен продукт е произведен/купен/придобит/консумиран; е) фактори, благоприятстващи например наличието на слабости в хигиената при преработка на хранителни продукти.
Практика по чл. 18
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.