Чл. 2

Член 2

1. За целите на прилагането на настоящата директива:

а) „внос“ е вносът, както е определен в член 30 от Директива 2006/112/ЕО, както и предоставянето за употреба, след излизане от един от режимите, предвидени в член 157, параграф 1, буква а) от посочената директива или от режим на временно допускане или транзит; б) „лично имущество“ са вещите, предназначени за лична употреба от заинтересованите лица или за нуждите на домакинството им, по-специално домакинско имущество, велосипеди и мотоциклети, частни моторни превозни средства и ремаркета към тях, каравани за къмпинг, плавателни съдове за развлечение и частни самолети, както и провизии за домакинството, в рамките на обичайните за едно семейство запаси, и домашни любимци и ездитни животни; в) „домакинско имущество“ са лични вещи, спално бельо, мебелировка и оборудване, предназначени за лично ползване от заинтересуваните лица или за посрещане на нуждите на домакинството им; г) „алкохолни продукти“ са продукти (бира, вино, напитки на винена или алкохолна основа, бренди, ликьори и други спиртни напитки и др.), попадащи в кодове по КН 2203—2208; д) „Общността“ е територията на държавите-членки, на която се прилага Директива 2006/112/ЕО.

1. Естеството и количеството на личното имущество не следва да свидетелстват за какъвто и да е търговски интерес, нито да са предназначени за стопанска дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. Въпреки това, преносими инструменти за занаят или свободна професия, които са нужни на заинтересованото лице за упражняване на професията му, също представляват лично имущество.

ДЯЛ II

ВНОС НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО, СОБСТВЕНОСТ НА ЛИЦА, КОИТО ИДВАТ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ИЛИ ТЕРИТОРИИ