Чл. 4

Член 4

1. Етикетирането дава информация за материала, определен съгласно приложение I, който представлява най-малко 80 % от повърхността на горната част и от подплатата и стелката на обувката, и най-малко 80 % от външната част на подметката. Ако нито един от материалите не възлиза на поне 80 %, предоставя се информация за двата основни вида материали, използвани в състава на обувката.
2. Информацията трябва да бъде обозначена върху обувките. Производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, може да избере дали да използва пиктограми или писмени обозначения най-малко на езика или езиците, които могат да бъдат посочени от държавата-членка потребител, съгласно дефиницията и илюстрациите, дадени в приложение I. Държавите-членки включват в националните си разпоредби изискването, че потребителите трябва да бъдат информирани по подходящ начин за смисъла на тези пиктограми, и гарантират, че тези разпоредби няма да създадат препятствия в търговията.
3. За целите на настоящата директива, етикетирането включва прикрепване на необходимата информация най-малко към един артикул на обувката, във всеки чифт обувки. Това може да се направи чрез отпечатване, залепване, щамповане или с използване на прикрепен етикет.
4. Етикетът трябва да се вижда ясно, да бъде здраво прикрепен и на достъпно място, а размерите на пиктограмата да бъдат достатъчно големи, за да позволяват лесно разчитане на информацията, съдържаща се в нея. Етикетът не трябва да прави възможно заблуждаване на потребителя.
5. Производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, отговаря за доставката на етикета и за точността на информацията, дадена в него. Ако нито производителят, нито негов упълномощен представител са установени в Общността, това задължение се вменява на лицето, което отговаря за първоначалното пласиране на обувките на пазара на Общността. Търговецът на едро има задължението да осигури подходящо етикетиране на обувките, продавани от него, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.