Чл. 11

Член 11 Погасителна давност

1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебен процес и постановяване на присъда за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, достатъчно време след извършването на тези престъпления, за да се противодейства ефективно на тези престъпления.
2. Давностният срок по параграф 1 е поне пет години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години.
3. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок от поне пет години от датата на окончателната осъдителна присъда за престъпление, посочено в членове 3 и 4, който позволява изпълнението на следните наказания, наложени с присъдата:

a) наказание лишаване от свобода за повече от една година; или б) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години.

1. Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от пет години, но не по-кратък от три години, при условие че този давностен срок може да бъде прекъсван или спиран в случай на определени действия.