Чл. 17

Член 17 Допустимост

1. В рамките на обхвата, определен в член 3, и в изпълнение на целите, посочени в член 4, държавите членки изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост. Тези планове определят програмата за реформи и инвестиции на съответната държава членка. Плановете за възстановяване и устойчивост, които отговарят на условията за финансиране по механизма, включват мерки за осъществяване на реформи и публични инвестиции чрез всеобхватен и съгласуван пакет, който може да включва също така публични схеми, насочени към стимулиране на частни инвестиции.

1. Мерките, започнали от 1 февруари 2020 г. нататък, са допустими, при условие че отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент.

1. Плановете за възстановяване и устойчивост са съобразени със съответните специфични за отделните държави предизвикателства и приоритети, установени в рамките на европейския семестър, както и с тези, установени в последната препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Плановете за възстановяване и устойчивост са в съответствие и с информацията, включена от държавите членки в националните програми за реформи в рамките на европейския семестър, в техните национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999, в териториалните планове за справедлив преход съгласно Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонда за справедлив преход (наричан по-нататък „Регламентът за Фонда за справедлив преход“), в плановете за изпълнение на Гаранцията за младежта и в споразуменията за партньорство и оперативните програми в рамките на фондовете на Съюза.

1. Плановете за възстановяване и устойчивост зачитат хоризонталните принципи, установени в член 5.

1. Когато дадена държава членка е освободена от наблюдението и оценката в рамките на европейския семестър въз основа на член 12 от Регламент (ЕС) № 472/2013 или е предмет на надзор съгласно Регламент (ЕО) № 332/2002, настоящия регламент се прилага към съответната държава членка във връзка с предизвикателствата и приоритетите, определени от мерките, предвидени в посочените регламенти.