Чл. 29

Член 29 Специални правила относно назначаването и правомощията на управител на наследствено имущество в някои случаи

1. Когато назначаването на управител на наследствено имущество е задължително или е задължително при поискване съгласно правото на държавата членка, чиито съдилища са компетентни да се произнасят по наследяването съгласно настоящия регламент, и приложимото към наследяването право е правото на друга държава, при сезиране съдилищата на тази държава членка могат да назначат един или повече управители на наследственото имущество съгласно националното си право при условията, предвидени в настоящия член.

Управителят(ите), назначен(и) съгласно настоящия параграф, е(са) лицето(ата), което(ито) има(т) право да изпълни(ят) завещанието на починалия и/или да управлява(т) наследственото имущество на починалия съгласно приложимото към наследяването право. Когато това право не предвижда управлението на наследственото имущество от лице, което не е бенефициер, съдилищата на държавата членка, в която трябва да се назначи управител, могат да назначат като управител трета страна съгласно националното си право, ако то го изисква и ако съществува сериозен конфликт на интереси между бенефициерите или между бенефициерите и кредиторите или трети лица, гарантирали задълженията на починалия, несъгласие между бенефициерите относно управлението на наследственото имущество или управлението на наследственото имущество е сложно поради естеството на активите. Управителят(ите), назначен(и) съгласно настоящия параграф, е(са) единственото(ите) лице(а), което(ито) има(т) право да упражнява(т) правомощията, посочени в параграфи 2 или 3.

1. Лицето(ата), назначено(и) като управител(и) съгласно параграф 1, упражнява(т) правомощията за управление на наследственото имущество, които могат да упражняват съгласно приложимото към наследяването право. В своето решение назначаващият съд може да определи специални условия за упражняването на тези правомощия в съответствие с приложимото към наследяването право.

Когато приложимото към наследяването право не предвижда достатъчни правомощия за запазване на активите на наследственото имущество или за защита на правата на кредиторите или на други лица, гарантирали задълженията на починалия, назначаващият съд може да реши да позволи на управителя(ите) да упражнява(т) запазените правомощия, предвидени за тази цел в националното му право, и може да определи в своето решение специални условия за упражняването на тези правомощия в съответствие с това право. При упражняването на тези запазени правомощия обаче управителят(ите) спазва(т) приложимото към наследяването право по отношение на прехвърлянето на собствеността върху наследственото имущество, отговорността по задълженията на наследството, правата на бенефициерите, включително, ако е приложимо, правото на приемане или отказ от наследство, както и, ако е приложимо, правомощията на изпълнителя на завещанието на починалия.

1. Независимо от параграф 2 съдът, назначаващ един или повече управители съгласно параграф 1, може по изключение, когато приложимото към наследяването право е правото на трета държава, да реши да предостави на посочените управители всички правомощия за управление, предвидени от правото на държавата членка, в която те се назначават.

При упражняването на тези правомощия обаче управителите зачитат по-конкретно определянето на бенефициерите и техните наследствени права, включително правата им на запазена част или претенциите им спрямо наследственото имущество или наследниците съгласно приложимото към наследяването право.