Чл. 7

Чл. 7.Съхраняването, транспортирането и обезвреждането на отпадъци, съдържащи азбестови влакна или прах, се извършва от лица, притежаващи разрешение почл. 37от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм., бр. 56 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2000 г.; доп., бр. 28 от 2000 г.) или комплексно разрешително поглава седма, раздел II от ЗООСпри спазване на следните изисквания:

1. предотвратяване отделянето на азбестови влакна или прах в атмосферния въздух, както и разливането на течности, съдържащи азбестови влакна;
2. отпадъците, съдържащи азбестови влакна или прах, се депонират на депа, изградени съгласно изискванията наНаредба № 13от 1998 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ, бр. 152 от 1998 г.) и се третират, опаковат или покриват по начин, предотвратяващ отделянето на азбестови частици в околната среда.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "азбест" са следните влакнести силикати: крокидолит (син азбест), актинолит, антофилит, хризотил (бял азбест), амозит (кафяв азбест), тремолит;
2. "азбестова суровина" е продуктът, получен от първично разтрошаване на азбестова руда;
3. "употреба на азбест" са дейности, които обхващат работа с количество, по-голямо от 100 kg азбестова суровина на година, и са свързани със:

а) производството на азбестова суровина и/или б) производството и промишленото дообработване на следните продукти от азбестова суровина: азбестоцимент или азбестоциментови продукти, азбестови фрикционни материали, азбестови филтри, азбестотекстил, азбестова хартия и картони, азбестови черупки и свързващи елементи, изолационни и укрепителни материали, азбестови подови покрития, азбестови пълнители; в) процесите, директно свързани с добив на руда, не са "употреба на азбест";

1. "работа с азбестосъдържащи продукти" са дейности извън изброените в т. 3, при които се отделя азбест в околната среда.

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основание§ 5от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1996 г.) във връзка счл. 117от Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г.),чл. 135, т. 13от Закона за водите (ДВ, бр. 67 от 1999 г.) ичл. 15и37от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ, бр. 86 от 1997 г.).

§ 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на околната среда и водите.

Приложение № 1 къмчл. 5, ал. 3 Вземане на проби и определяне на азбест в прахови емисии I. Гравиметричен метод

1. Този метод позволява измерването на общото количество прах, емитирано от източника, като вниманието в случая трябва да бъде насочено към концентрацията на азбест в праха. Тя се определя чрез изчисление. В случаите, когато не са провеждани периодични измервания на концентрациите на азбест в емитирания прах, пределно допустимите нива на азбест съгласночл. 21, ал. 1, т. 1от Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.), се отнасят към общата прахова емисия.
2. Процедурите за пробовземане и измерване при определяне на общото емитирано количество прах са съгласно глава трета отНаредба № 6 от 1999 г.за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2000 г.) при отчитане спазването на изискванията на глави четвърта и пета от наредба № 6.
3. Изборът на сечение от газопровода, в което ще се провежда измерването, основните изисквания към пробовземнатапроцедураи апаратура, броят на точките за пробовземане и последователността при провеждане на измерването, продължителността на пробовземането и изчисляване съдържанието на прах са съгласно БДС 17.2.4.02 - 78 (Опазване на природата. Атмосфера. Показатели за качествата на емисиите. Метод за определяне съдържанието на прах).
4. Вид пробовземен филтър

4.1. Избира се филтър, подходящ за техниката на анализ. За гравиметричния метод се препоръчват стъкловлакнести филтри. 4.2. Препоръчва се най-малко 99% задържаща способност, определена с помощта на DOP теста с използване на аерозол с частици 0,3 mm в диаметър. II. Метод за броене на влакна

1. Когато се използвапроцедурата за броене на влакна с цел установяване на съответствие с изискванията начл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, се използва фактор на превръщане от 2 влакна/ml в 0,1 mg/m3за азбестов прах.
2. Като влакно се определя всяка частица с дължина, по-голяма от 5 mm, диаметър, по-малък от 3 mm, и отношение дължина/диаметър, по-голямо от 3/1, която се наблюдава чрез фазовоконтрастна светлинна микроскопия при използване на следния метод:

2.1. Целият филтър или част от него се поставя на предметно микроскопско стъкло, обезцветява се чрез ацетон-триациновия метод и се покрива с покривното стъкло. 2.2. За преброяване на влакната се използва бинокулярен микроскоп със следните принадлежности:

• кохлерово осветление;
• Аббе или ахроматичен фазовоконтрастен кондензор в централното фокусно пространство; фазовоконтрастното центриране трябва да е независимо от кондензноцентриращия механизъм;
• фазовоконтрастен ахроматичен обектив с числена апертура 0,65 до 0,70, увеличение 40 пъти и фазово-рингова абсорбция в границите 65 до 85%;
• 12,5 пъти компенсиращи окуляри (увеличение 12,5 пъти), като най-малко единият от тях трябва да позволява вмъкване на окуляр микрометър и да е фокусиращ тип;
• Уолтън-Бекет окулярен микрометър с диаметър 100 микрометра ±2 микрометра;

2.3. Микроскопът се юстира според изискванията на производителя, а разделителната способност се определя чрез използване на "фазовоконтрастен тестов препарат" до 5-и код на AIA тестовия препарат и до 5-и блок на HSE/NPL марка 2 тестов препарат - трябва да са видими при добре юстиран микроскоп. Тазипроцедурасе извършва всеки ден при започване на работа. 2.4. Влакната в пробите се броят при спазване на следните правила:

• броимо влакно е всяко влакно, отнасящо се до т. 2, което не докосва частица с максимален диаметър, по-голям от 3 микрометра;
• всяко броимо влакно с два края, намиращи се вътре в окулярния микрометър, се брои като едно влакно; влакно, имащо само един край в окулярния микрометър, се брои като половин влакно;
• видните полета, ограничени от окулярния микрометър, се избират рандомизирано от ефективната (експонираната) повърхност на филтъра;
• агломерати от влакна, които в една или повече точки на дължината си изглеждат цели и неделими, но в други точки се разделят в отделни нишки (разцепени влакна), се броят като отделни влакна, ако отговарят на описанието в т. 2, като измереният диаметър отговаря на този на индивидуалната част, а не на разцепената;
• в друг вид агломерати от влакна, в които индивидуалните влакна се докосват или пресичат едно друго (снопове), влакната се броят индивидуално, ако се различават достатъчно, за да се определи отговарят ли на описанието в т. 2, ако не се различават индивидуални влакна, отговарящи на дефиницията, снопът се разглежда като едно броимо влакно, ако взет като цяло той отговаря на описанието на т. 2.

2.5. Средният брой влакна във видното поле (окулярния микрометър на Уолтън Бекет) се изчислява чрез разделяне на преброените влакна на броя на изследваните видни полета. Ефектът от преброяване на маркировката на филтъра (тъй като филтърът е разграфен с линии) и на замърсяването му е приемлив при стойност под 3 влакна/100 видни полета и се проверява при изследване на бял чист филтър. Концентрацията на влакна във въздуха = (броят влакна за видно поле x експонираната повърхност на филтъра)/(повърхността на видното поле x обема на аспирирания въздух).

1. Методът за броене на влакна трябва да отговаря на следните изисквания:

3.1. Методът трябва да е приложим за измерване на концентрацията на броими влакна в емитирани газове. В случаите, когато не са провеждани периодични измервания на концентрациите на азбест в емитирания прах, пределно допустимите нива на азбест съгласночл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации на отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, се отнасят към общата прахова емисия.

1. Процедурите за пробовземане и измерване при определяне на общото емитирано количество прах са съгласноглава трета от Наредба № 6 от 1999 г.за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, при отчитане спазването на изискванията наглава четвъртаипета от Наредба № 6.
2. Изборът на сечение от газопровода, в което ще се провежда измерването, основните изисквания към пробовземнатапроцедураи апаратура, броят на точките за пробовземане и последователността при провеждане на измерването, продължителността на пробовземането са съгласно БДС 17.2.4.02 - 78 (Показатели за качествата на емисиите. Метод за определяне съдържанието на прах).

В допълнение периодът на пробовземане трябва да осигури съдържание между 100 - 600 броими азбестови влакна/mm2в пробата върху филтъра.

1. Вид пробовземен филтър.

6.1. Избира се филтър, подходящ за техниката на анализ. За метода за броене на влакна се използват мембранни филтри (смесени естерно или нитратно целулозни) с номинален размер на порите 5 mm с отпечатани квадратчета и диаметър на диска 25 mm. 6.2. Пробовземният филтър трябва да притежава най-малко 99% задържаща способност по отношение на броимите азбестови влакна.

1. Броене на влакна - методът е описан в т. II.

Приложение № 2 къмчл. 6, ал. 6 Вземане на проби и определяне концентрацията на неразтворени вещества в отпадъчни води, съдържащи азбест Референтният метод за определяне концентрацията на неразтворени вещества в неутаена проба, изразено в mg/dm3, е филтруване през мембранен филтър с диаметър на порите 0,45 mm, изсушаване при 105°С и претегляне. Определянето се извършва с възпроизводимост ±5% и точност ±10%. Пробите от отпадъчните води се взимат така, че да са представителни за замърсяването за 24-часов период.