Чл. 3

Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 януари 1989 година.

За Комисията

Christiane SCRIVENER

Член на Комисията

(1) ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(2) ОВ L 4, 6.1.1989 г., стр. 19.

(3) ОВ L 352, 15.12.1983 г., стр. 34.

ПРИЛОЖЕНИЕ ПРОЦЕДУРА ЗА АНАЛИЗ За целите на това приложение терминът „месо“ означава месо и карантии, а терминът „общо съдържание на месо“ означава месо, както е определено по-горе, както и сланина и мазнини от всякакъв вид или произход. Общото съдържание на месо се определя, както следва:

1. Методи за анализ

1.1. За целите на анализа трябва да се подготвят хомогенни и представителни проби от месния продукт. 1.2. Трябва да се използват следните методи за анализ: 1.2.1. азот: Определя се съдържанието на азот в месото и месните продукти — метод на Келдал. 1.2.2. влага: Определя се съдържанието на влага в месото и месните продукти — ISO 1442-1973. 1.2.3. мазнини: Определя се общото съдържание на мазнини в месото и месните продукти — екстракция с петролев етер след хидролиза със солна киселина. 1.2.4. пепел: Определя се общото съдържание на пепел в месото и месните продукти — ISO 936-1978. 1.3. Гореупоменатите изисквания по силата на стандартите ISO по отношение на вземане на пробите не са задължителни по смисъла на настоящия регламент.

1. Изчисляване на общото съдържание на месо.

Общото съдържание на месо в даден продукт се изчислява с помощта на следната формула:

% месо без мазнините: DM =

% месо общо = DM + F където: NT = общото съдържание на азот (%), определено при анализа Nx

= азот с друг произход, различен от месен (%) f = средно съдържание на азот (%) в постното месо, съдържащо се в продукта; стойността на този показател е 3,5 за всякакъв вид месо и месни смеси, с изключение на: — продукти, чието съдържание на месо се състои единствено от език, за който стойността на този фактор е 3,0, — продукти, чието съдържание на месо се състои само от бъбреци, за които стойността на този фактор е 2,7 F = количество на извличана мазнина (%), определено при анализа. Общото съдържание на азот и на извличана мазнина се определя по метода, посочен в точки 1.2.1 и 1.2.3. Също така е възможно да се определят съдържанието на пепел (1.2.4) и на влага (1.2.2) и по пътя на дедукцията да се изведат останалите съставки. С оглед коригирането стойността на азота с друг произход, различен от месен (показател Nx), е необходимо да се познава качеството на всяка азотосъдържаща съставка, както и азотното съдържание на тези съставки. Следната таблица показва съдържанието на азот в редица азотосъдържащи съставки с произход, различен от месен, които обикновено се влагат в месните продукти:

Немесни продукти % на азота Сухар 2,0 Казеин 15,8 Натриев казеинат 14,8 Соев изолат 14,5 Текстурирана соя 8,0 Соево брашно 8,0 Мононатриев глутамат (MSG) 8,3 По отношение повторяемостта на методите за анализ следва да се извършва съотнасяне към горепосочените стандарти ISO. Трябва да се приема средната стойност на резултатите от последните две определяния.