Чл. 7

Чл. 7.(1) Признаването на сортовете се основава на резултатите от официалните изпитвания, по-специално на опитите по сортоизпитване, обхващащи достатъчен брой признаци за описвания сорт. При определяне на признаците се използват точни и надеждни метода. За да се установи различимост, опитите по сортоизпитване включват най-малко съществуващите сравними сортове, които са известни в държавите - членки на ЕС, по смисъла начл. 5, ал. 1. За целите на прилагането начл. 9се включват и други сравними сортове. (2) В съответствие с актовете на Европейската комисия, като се вземат под внимание съществуващите научни и технически познания, се определят:

1. минималният брой признаци, които трябва да се изследват при сортоизпитването на различните растителни видове;
2. минималните изисквания за провеждане на сортоизпитването;
3. необходимата организация за извеждане на опити по сортоизпитване с оглед оценка на БСК за сорта по методики, утвърдени от изпълнителния директор на ИАСАС съгласночл. 19, ал. 1 ЗППМ.

(3) Когато е необходимо да се извършва изпитване на родителски генеалогични (родословни) компоненти, за да се проучат хибридите и синтетичните сортове, ИАСАС приема резултатите от изпитването и описанието на генеалогичните (родителските) компоненти да са поверителни, ако селекционерът пожелае това. (4) При генетично модифициран сорт почл. 4, ал. 4се извършва оценка на риска наоколната средасъгласно изискванията наДиректива 2001/18/ЕС, въведена вЗакона за генетично модифицираните организми. (5) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол признава сортове, които ще бъдат използвани за храни и фуражи, в съответствие с изискванията наЗакона за храните.