Чл. 2

Член 2

1. Държавите-членки на Общността в състава ѝ към 31 декември 1985 г., в които маслиново масло с произход от Тунис е пуснато за свободно обращение в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3159/87, въвеждат система за контрол, която изисква, в случай че маслиновото масло, включено в подпозиции 15.07 А I а) и 15.07 А I b) от Общата митническа тарифа и съхранявано в съдове с нетна вместимост повече от пет литра или в насипно състояние, се изнася за Испания или Португалия от територията на тези държави-членки, операторът да трябва да докаже по задоволителен за държавите-членки начин, че съответното маслиново масло не е с произход от Тунис. Това изискване се прилага до 31 август 1988 г., без да се засяга прилагането на параграф 2.

1. Когато, след пускането му за свободно обращение в съответствие с разпоредбите на параграф 1, маслиновото масло се изпраща в друга държава-членка, документът, удостоверяващ общностния характер на стоките, съдържа един от следните изрази:

— Aceite de oliva importado de Túnez Reglamento (CEE) no 3159/87 — Olivenolie indført fra Tunesien Forordning (EØF) nr. 3159/87 — Olivenöl, eingeführt aus Tunesien Verordnung (EWG) Nr. 3159/87 — Ελαιόλαδο εισαχθέν από την Τυνησία Κανονισμοσ (EOK) αριθ. 3159/87 — Olive oil imported from Tunisia Regulation (EEC) No 3159/87 — Huile d'olive importée de Tunisie Règlement (CEE) no 3159/87 — Olio d'oliva importato dalla Tunisia Regolamento (CEE) n. 3159/87 — Olijfolie ingevoerd uit Tunesië Verordening (EEG) nr. 3159/87 — Azeite importado da Tunísia Regulamento (CEE) n.o 3159/87.

1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3183/80 количеството, пуснато за свободно обращение, не трябва да надвишава количеството, определено в полета 10 и 11 от лицензията за внос. Цифрата „0“ се добавя съответно в поле 22 на посочената лицензия.

1. Когато маслиново масло, за което документът, посочен в параграф 2, доказва общностния характер на съответните стоки, бъде освободено за консумация в Испания и Португалия, тези държави-членки начисляват сума, равна на разликата между минималната такса, приложима към деня на приемането на декларацията за освобождаване за консумация, и сумата съгласно член 1 от настоящия регламент.