Чл. 30

Член 30 Национален фонд за енергийна ефективност, финансиране и техническа помощ

1. Без да се засягат членове 107 и 108 ДФЕС, държавите членки способстват за създаването на финансови механизми или използването на съществуващи такива за мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че да се увеличат максимално ползите от различните потоци на финансиране и от съчетаването на безвъзмездни средства, финансови инструменти и техническа помощ.
2. Когато е целесъобразно, Комисията съдейства, пряко или чрез финансовите институции, на държавите членки при създаването на инструменти за финансиране и механизми за подпомагане на разработването на проекти на национално, регионално и местно равнище с цел инвестиции в увеличаването на енергийната ефективност в различните отрасли и предоставяне на права и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, включително като се отразява аспектът на равенопоставеност, така че да не бъде пренебрегнат никой.
3. Държавите членки приемат мерки, които насърчават кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност, като „зелени“ ипотеки и „зелени“ кредити - обезпечени или необезпечени, и гарантират, че те се предлагат широко и по недискриминационен начин от финансовите институции, че са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки предприемат мерки за улесняване на използването на схемите за финансиране, свързани със сметките за комунални услуги и данъчното облагане, като вземат предвид насоките на Комисията, дадени в съответствие с параграф 10. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции получават информация относно възможности за участие във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително чрез установяване на публично-частни партньорства. Държавите членки насърчават създаването на механизми за гарантиране на заеми за инвестиции в енергийната ефективност.
4. Без да се засягат членове 107 и 108 ДФЕС, държавите членки насърчават създаването на схеми за финансова подкрепа с цел да се разшири въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, насочени към значително преоборудване на индивидуалните и централните отоплителни и охладителни системи.
5. Държавите членки насърчават натрупването на експертен опит и осигуряването на техническа помощ на местно равнище, при целесъобразност чрез съществуващи мрежи и съоръжения, за предоставяне на консултации относно най-добрите практики, свързани с декарбонизацията на централните отоплителни и охладителни системи по места, като достъп до целева финансова подкрепа.
6. Комисията улеснява обмена на най-добри практики между компетентните национални или регионални институции или органи, включително посредством годишни срещи на регулаторните органи, публични бази данни с информация относно изпълнението на мерките от държавите членки и съпоставки между различните държави.
7. С цел да се привлече частно финансиране за мерки за енергийна ефективност и енергийно саниране и да се допринесе за постигането на целите на Съюза за енергийна ефективност и на националните приноси съгласно член 4 от настоящата директива, както и на целите по Директива 2010/31/ЕС, Комисията води диалог с публични и частни финансови институции и с конкретни сектори с оглед да набележи потребностите и възможните действия, които може да предприеме.
8. Действията, посочени в параграф 7, включват следните елементи:

a) привличане на капиталови инвестиции в енергийна ефективност чрез отчитане на по-широкото въздействие на икономиите на енергия; б) улесняване на прилагането на специални финансови инструменти за енергийна ефективност и схеми за финансиране в голям мащаб, които да бъдат създадени от финансовите институции; в) осигуряване на по-добри енергийни и финансови данни за резултатите от: i) допълнителното проучване на начините, по които инвестициите в енергийна ефективност подобряват базовата стойност на активите; ii) спомагателните проучвания за оценка на паричното изражение на неенергийните ползи от инвестициите за енергийна ефективност.

1. С цел да се привлече частно финансиране за мерки за енергийна ефективност и енергийно саниране, държавите членки при прилагането на настоящата директива:

a) обмислят начините за по-добро използване на системите за енергийно управление и обследванията за енергийна ефективност съгласно член 11 като фактор при вземането на решения; б) използват в най-голяма степен възможностите и инструментите, достъпни в бюджета на Съюза и предлагани от инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ и съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“.

1. До 31 декември 2024 г. Комисията дава на държавите членки и участниците на пазара насоки относно начините за осигуряване на частни инвестиции.

Насоките имат за цел да подпомогнат държавите членки и участниците на пазара при развитието и прилагането на техните инвестиции в енергийната ефективност, включително в различните програми на Съюза, и предлагат подходящи финансови механизми и иновативни решения за финансиране с комбинация от безвъзмездни помощи, финансови инструменти и помощ за развитието на проекти, за да се увеличи мащабът на съществуващите инициативи и да се използват програмите на Съюза като катализатор за увеличаване на ефекта и привличане на частни инвестиции.

1. Държавите членки могат да създадат национален фонд за енергийна ефективност. Целта на този фонд е да се прилагат мерки за енергийна ефективност, които да осигурят подкрепа на държавите членки при постигането на националните им приноси за енергийна ефективност и техните индикативни криви, посочени в член 4, параграф 2. Националният фонд за енергийна ефективност може да бъде създаден като специален фонд в рамките на вече съществуващ национален механизъм за насърчаване на капиталовите инвестиции. Националният фонд за енергийна ефективност може да се финансира с приходите от провежданите в сградния и транспортния сектор търгове за квоти по СТЕ на ЕС.
2. Когато държавите членки създават национални фондове за енергийна ефективност, посочени в параграф 11 от настоящия член, те създават финансови инструменти, включително публични гаранции, с цел увеличаване на частните инвестиции в енергийна ефективност и използването на кредитни продукти за финансиране на енергийната ефективност и на иновативни схеми, посочени в параграф 3 от настоящия член. Съгласно член 8, параграф 3 и член 24 националният фонд за енергийна ефективност подкрепя приоритетното прилагане на мерките сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Тази подкрепа включва финансиране за мерки за енергийна ефективност за МСП с цел привличане и стимулиране на частно финансиране за МСП.
3. Държавите членки могат да допуснат публичните органи да изпълняват задълженията, предвидени в член 6, параграф 1, посредством ежегодна вноска в националния фонд за енергийна ефективност на сума, равностойна на инвестициите, необходими за посрещане на тези задължения.
4. Държавите членки могат да предвидят изпълнението на задълженията, посочени в член 8, параграфи 1 и 4, на задължените лица да става чрез ежегодна вноска в националния фонд за енергийна ефективност на сума, равна на инвестициите, необходими за посрещане на тези задължения.
5. Държавите членки могат да използват приходите си от годишното разпределено количество емисии съгласно Решение № 406/2009/ЕО за разработване на иновативни механизми за финансиране на подобрения на енергийната ефективност.
6. Комисията прави оценка на ефективността и ефикасността на оказваната на равнището на Съюза и на национално равнище подкрепа за публичното финансиране за енергийна ефективност, както и на способността на държавите членки да увеличат използването на частни инвестиции в енергийната ефективност, като същевременно взема предвид потребностите от публично финансиране, отразени в националните планове в областта на енергетиката и климата. Комисията оценява дали създаването на механизъм за енергийна ефективност на равнището на Съюза, предназначен да предоставя гаранция на Съюза, техническа помощ и свързани безвъзмездни средства с оглед на прилагането на финансовите инструменти, и на схеми за финансиране и подкрепа на национално равнище би могло да подпомогне по икономически ефективен начин постигането на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност и климата, и когато е целесъобразно, предлага създаването на подобен механизъм.

За тази цел до 30 март 2024 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, който, когато е целесъобразно, може да бъде придружен от законодателни предложения.

1. Държавите членки докладват на Комисията, до 15 март 2025 г. и на всеки две години след това, като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 и в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2018/1999, следните данни:

a) обема на публичните инвестиции в енергийна ефективност и средния коефициент на ливъридж, постигнат чрез публично финансиране в подкрепа на мерки за енергийна ефективност; б) обема на кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност, като се прави разграничение между различните продукти; в) когато е приложимо, национални програми за финансиране, въведени с цел увеличаване на енергийна ефективност и най-добри практики, както и иновативни схеми за финансиране на енергийната ефективност. За да се улесни изготвянето на доклада, посочен в първа алинея от настоящия параграф, Комисията включва установените в същата алинея изисквания в общия образец, утвърден в актовете за изпълнение, приети съгласно член 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

1. За целите на изпълнението на задължението, посочено в параграф 17, буква б), и без да се засягат допълнителните национални мерки, държавите членки вземат предвид съществуващите задължения за разкриване на информация, приложими за финансовите институции, включително:

а) правилата за разкриване на информация, приложими за кредитните институции съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 на Комисията (48); б) изискванията за разкриване на рисковете от екологичен, социален и управленски характер за кредитните институции в съответствие с член 449а от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (49). За да улесни събирането и агрегирането на данни за обема на кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност с цел изпълнение на задължението, посочено в параграф 17, буква б), до 15 март 2024 г. Комисията дава насоки на държавите членки относно реда за достъп, събиране и агрегиране на данни за обема на кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност на национално равнище.