Чл. 35

Член 35 Преглед и наблюдение на изпълнението

1. В контекста на своя доклад за състоянието на Енергийния съюз, представен съгласно член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията изготвя доклад относно функционирането на пазара на въглеродни емисии в съответствие с член 35, параграф 1 и член 35, параграф 2, буква в) от същия регламент, като взема под внимание последиците от прилагането на настоящата директива.
2. До 31 октомври 2025 г. и на всеки четири години след това Комисията извършва оценка на съществуващите мерки за увеличаване на енергийната ефективност и декарбонизация в областта на отоплението и охлаждането. В оценката се взема предвид всеки един от следните елементи:

a) тенденциите при енергийната ефективност и емисиите на ПГ в областта на отоплението и охлаждането, включително централните отоплителни и охладителни системи; б) взаимовръзките между взетите мерки; в) промените в енергийната ефективност и емисиите на ПГ в областта на отоплението и охлаждането; г) съществуващите и планираните политики и мерки в областите на енергийната ефективност и на емисиите на ПГ на равнището на Съюза и на национално равнище; д) мерките, които държавите членки са предвидили във всеобхватните си оценки съгласно член 25, параграф 1 от настоящата директива и са съобщили в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999. До 31 октомври 2025 г. и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за посочената оценка, и, когато е целесъобразно, предлага мерки с оглед на постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката.

1. Преди 30 април всяка година държавите членки представят на Комисията статистически данни относно националното производство на електрическа и топлинна енергия от високоефективно и нискоефективно комбинирано производство на енергия, в съответствие с общите принципи, изложени в приложение II, съотнесени към общото производство на електрическа и топлинна енергия. Те представят също така годишни статистически данни относно капацитета за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, относно използваните за комбинирано производство на енергия горива, както и относно производството и капацитета на централните отоплителни и охладителни системи, съотнесени към общия капацитет и производство на електрическа и топлинна енергия. Държавите членки представят и статистически данни за икономиите на първична енергия, постигнати чрез прилагането на комбинирано производство на енергия, в съответствие с методиката, изложена в приложение III.
2. До 1 януари 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад въз основа на оценка на потенциала за енергийна ефективност при преобразуването, трансформирането, преноса, транспорта и съхранението на енергия, придружен, когато е целесъобразно, от законодателни предложения.
3. До 31 декември 2021 г., при съобразяване на евентуални промени в разпоредбите относно пазарите на дребно в Директива 2009/73/ЕО, Комисията извършва оценка и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно разпоредбите, свързани с измерването и фактурирането на природен газ и информацията за потребителите, за да могат да се съгласуват, когато е целесъобразно, със съответните разпоредби за електрическата енергия в Директива (ЕС) 2019/944, с което се цели да се засили защитата на потребителите и да се даде възможност на крайните клиенти по-често да получават ясна и актуална информация за своето потребление на природен газ и да регулират своето потребление на енергия. Във възможно най-кратък срок след представянето на този доклад Комисията приема, когато е целесъобразно, законодателни предложения.
4. До 31 октомври 2022 г. Комисията оценява дали Съюзът е постигнал своите водещи цели за енергийна ефективност за 2020 г.
5. До 28 февруари 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията прави оценка на прилагането на настоящата директива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета.

Тази оценка включва: a) оценка на общата ефективност на настоящата директива и на необходимостта от допълнително коригиране на политиката на Съюза в областта на енергийната ефективност в съответствие с целите на Парижкото споразумение и с оглед на промените в областта на икономиката и иновациите; б) подробна оценка на съвкупното макроикономическо въздействие на настоящата директива, като се обръща внимание на последиците за енергийната сигурност на Съюза, цените на енергията, свеждането до минимум на енергийната бедност, икономическия растеж, конкурентоспособността, създаването на работни места, цената на мобилността и покупателната способност на домакинствата; в) водещите цели на Съюза относно енергийната ефективност за 2030 г., определени в член 4, параграф 1, с оглед те да бъдат преразгледани и повишени в случай на съществени намаления на разходите, произтичащи от икономическото или технологичното развитие, или, когато е необходимо, за да бъдат постигнати целите на Съюза за декарбонизация за 2040 г. или 2050 г., или за да бъдат изпълнени неговите международни ангажименти за декарбонизация; г) дали държавите членки трябва да продължат да реализират нови годишни икономии в съответствие с член 8, параграф 1, първа алинея, буква б), точка iv) през десетгодишните периоди след 2030 г.; д) дали държавите членки трябва да продължат да осигуряват всяка година санирането на най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлажданите сгради, притежавани от публични органи, в съответствие с член 6, параграф 1, с оглед да бъде преразгледан процентът на саниране на сградите в посочения член; е) дали държавите членки трябва да продължат да реализират определен дял от икономиите на енергия сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 8, параграф 3, за десетгодишните периоди след 2030 г.; ж) дали държавите членки трябва да продължат да постигат намаление на крайното енергийно потребление в съответствие с член 5, параграф 1; з) въздействието на настоящата директива върху подпомагането на икономическия растеж, увеличаването на промишленото производство, внедряването на възобновяеми енергийни източници или увеличаването на усилията за постигане на климатична неутралност. Оценката обхваща и последиците по отношение на усилията за електрификация на икономиката и въвеждането на водород, включително въпроса дали би била оправдана евентуална промяна в третирането на чистите възобновяеми енергийни източници, и предлага, когато е целесъобразно, решения във връзка с евентуално установени неблагоприятни последици. Този доклад се придружава от подробна оценка на необходимостта от изменение на настоящата директива в интерес на опростяването на нормативната уредба и ако е целесъобразно, от предложения за по-нататъшни мерки.

1. До 31 октомври 2032 г. Комисията оценява дали Съюзът е постигнал своите водещи цели за енергийна ефективност за 2030 г.