Чл. 8

Член 8 Задължение за икономии на енергия

1. Държавите членки постигат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, които са равни най-малко на:

a) нови икономии ежегодно от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. в размер на 1,5 % от обема на годишните продажби на енергия на крайни клиенти, осреднени за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2013 г. Обемите продадена енергия, използвани в транспорта, могат частично или изцяло да се изключат от това изчисление; б) нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в размер на: i) 0,8 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; ii) 1,3 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2025 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; iii) 1,5 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2027 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; iv) 1,9 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2030 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. Чрез дерогация от първа алинея, буква б), точка i), Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. в размер на 0,24 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. Чрез дерогация от първа алинея, буква б), точки ii), iii) и iv), Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. в размер на 0,45 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. Държавите членки решават как да бъде разпределен изчисленият размер на новите икономии във всеки от периодите, посочени в първа алинея, букви а) и б), при условие че в края на всеки период на задължения бъдат постигнати общите кумулативни икономии на енергия при крайното потребление. Държавите членки продължават да постигат нови годишни икономии в съответствие с процента на икономии, посочен в първа алинея, буква б), точка iv), за десетгодишните периоди след 2030 г.

1. Държавите членки постигат размера на изискваните по параграф 1 от настоящия член икономии на енергия чрез създаване на схема за задължения за енергийна ефективност по член 9 или чрез предприемане на алтернативни мерки на политиката по член 10. Държавите членки могат да комбинират схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки на политиката. Държавите членки гарантират, че икономиите на енергия в резултат на мерките на политиката, посочени в членове 9 и 10 и член 30, параграф 14, са изчислени в съответствие с приложение V.
2. Държавите членки прилагат схеми за задължения за енергийна ефективност или алтернативни мерки на политиката, поотделно или в комбинация, или финансирани от национален фонд за енергийна ефективност програми или мерки приоритетно, но не само, за хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки гарантират, че мерките на политиката, прилагани съгласно настоящия член, нямат неблагоприятни последици за тези лица. Когато е приложимо, държавите членки използват по най-добрия възможен начин финансирането, включително публичното финансиране, механизмите за финансиране, създадени на равнището на Съюза, и приходите от квоти съгласно член 24, параграф 3, буква б), с цел премахване на неблагоприятните последици и гарантиране на справедлив и приобщаващ енергиен преход.

С цел да постигнат икономиите на енергия, които се изискват съгласно параграф 1, и без да се засягат Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944, за разработването на такива мерки на политиката държавите членки вземат предвид и насърчават ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности в усилията за прилагането на тези мерки на политиката. Държавите членки установяват и постигат определен дял от изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Този дял е най-малко равен на дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, както е оценен в техния национален план в областта на енергетиката и климата, изготвен в съответствие с член 3, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1999. При оценката на дела на енергийната бедност в националните си планове в областта на енергетиката и климата държавите членки вземат предвид следните показатели: a) невъзможност да се поддържа домът достатъчно топъл (Евростат, SILC [ilc_mdes01]); б) просрочени задължения по сметките за комунални услуги (Евростат, SILC, [ilc_mdes07]); в) обща численост на населението, живеещо в жилища с течащ покрив, влага в стените, подовете или основите, или прогнила дограма или под (Евростат, SILC [ilc_mdho01]); г) процент на хората, изложени на риск от бедност (Евростат, проучвания на SILC и ECHP [ilc_li02]) (граница на изключване: 60 % от медианния еквивалентен доход след социални трансфери). Ако дадена държава членка не е съобщила дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, както е оценен в националния ѝ план в областта на енергетиката и климата, делът на изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред групите хора, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинствата с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, се равнява най-малко на средноаритметичния дял на стойностите на посочените в трета алинея показатели за 2019 г., като, ако стойността на даден показател за 2019 г. не е налична, се използва стойността, получена чрез линейна екстраполация на наличните стойности на този показател за последните три години.

1. Държавите членки включват информация относно приложените показатели, средноаритметичния дял и резултата от мерките на политиката, установени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, в актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, в своите последващи интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, както и в свързаните с тях национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от същия регламент.
2. Държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия, които произтичат от мерки на политиката, независимо дали са въведени до 31 декември 2020 г. или след тази дата, при условие че тези мерки водят до нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2020 г. Икономиите на енергия, постигнати във всеки период на задължения, не се отчитат в размера на изискваните икономии на енергия за предходните периоди на задължения, предвидени в параграф 1.
3. При условие че държавите членки постигнат изпълнение най-малко на своето задължение за кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), точка i), те могат да изчисляват изисквания размер на икономии на енергия, посочен в същата точка, по един или повече от следните начини:

a) като прилагат процент на годишните икономии на енергия върху продажбите на енергия на крайни клиенти или върху крайното енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; б) като изключват изцяло или частично от базовото изчисление енергията, използвана в транспорта; в) като използват всяка от възможностите, предвидени в параграф 8.

1. Когато държавите членки използват някоя от възможностите, предвидени в параграф 6, по отношение на изискваните икономии на енергия, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б), точка i), те определят:

a) собствения си процент на годишни икономии, който ще бъде използван при изчисляване на кумулативните им икономии на енергия при крайното потребление, което гарантира, че окончателният размер на техните нетни икономии на енергия не е по-нисък от изискваното съгласно същата точка; б) собственото си базово изчисление, което може да изключва изцяло или частично енергията, използвана в транспорта.

1. При спазване на параграф 9, всяка държава членка може:

a) да извършва изчислението, изисквано съгласно параграф 1, първа алинея, буква а), като използва стойности в размер на 1 % за 2014 г. и 2015 г., 1,25 % за 2016 г. и 2017 г. и 1,5 % за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; б) да изключва от изчислението всички или част от продажбите на използваната енергия, по обем, по отношение на периода на задължения, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), или крайното енергийно потребление от промишлените дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, по отношение на периода на задължения, посочен в буква б), точка i) от същата алинея; в) да отчита в размера на икономиите на енергия, изисквани по параграф 1, първа алинея, буква a) и буква б), точка i), икономиите на енергия, постигнати в секторите на преобразуване, разпределение и пренос на енергия, включително инфраструктурата за ефективни централни отоплителни и охладителни системи, в резултат от изпълнението на изискванията по член 25, параграф 4, член 26, параграф 7, буква а) и член 27, параграф 1, параграфи 5—9 и параграф 11. Държавите членки уведомяват Комисията за мерките на политиката, които са планирани по настоящата буква за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12. Въздействието на тези мерки се изчислява в съответствие с приложение V и се включва в тези планове; г) да отчита в размера на изискваните икономии на енергия при крайното потребление икономиите на енергия от нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2008 г., които продължават да оказват въздействие през 2020 г. по отношение на периода на задължения, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), и след 2020 г. по отношение на периода, посочен в буква б), точка i) от същата алинея, и които могат да бъдат измерени и проверени; д) да отчита в размера на изискваните икономии на енергия при крайното потребление икономиите на енергия, постигнати в резултат на мерки на политиката, при условие че може да се докаже, че тези мерки са довели до отделни действия, осъществени от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г. и водещи до икономии на енергия след 31 декември 2020 г.; е) да изключва от изчислението на икономиите на енергия, изисквани съгласно параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), 30 % от проверимото количество енергия за собствени нужди, генерирано върху или в сгради в резултат на мерки на политиката за насърчаване на нови инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници; ж) да отчита в размера на икономиите на енергия, изисквани съгласно параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), икономиите на енергия, които надхвърлят изискваните икономии на енергия за периода на задължения от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., при условие че те са резултат от отделни действия, осъществени в рамките на мерките на политиката по членове 9 и 10, съобщени от държавите членки в националните им планове за действие за енергийна ефективност и докладвани в докладите им за напредъка в съответствие с член 26.

1. Държавите членки прилагат и изчисляват ефекта от избраните възможности по параграф 8 поотделно за периода, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), както следва:

a) за изчисляването на размера на изискваните икономии на енергия за периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква а) държавите членки могат да използват възможностите, посочени в параграф 8, букви а)—г). Всички избрани възможности по параграф 8, взети в съвкупност, не могат да надвишават 25 % от размера на икономиите на енергия по параграф 1, първа алинея, буква а); б) за изчисляването на размера на изискваните икономии на енергия за периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква б), точка i) държавите членки могат да използват възможностите, посочени в параграф 8, букви б)—ж), при условие че отделните действия, посочени в параграф 8, буква г), продължават да имат проверимо и измеримо въздействие след 31 декември 2020 г. Всички избрани възможности по параграф 8, взети в съвкупност, не могат да водят до намаляване с повече от 35 % на размера на икономии на енергия, изчислени в съответствие с параграфи 6 и 7. Независимо от това дали в базовите си изчисления държавите членки изключват изцяло или частично използваната в транспорта енергия, или използват някоя от възможностите, посочени в параграф 8, те гарантират, че изчисленият нетен размер на нови икономии, който трябва да се постигне в крайното енергийно потребление в периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква б), точка i) от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., е не по-малък от стойността, която се получава при прилагане на процента на годишните икономии, посочен в същата буква.

1. В актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, в своите следващи интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и съгласно приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1999, както и в съответните доклади за напредъка, държавите членки описват изчислението на размера на икономиите на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., и ако е необходимо, обясняват по какъв начин са определени процентът на годишните икономии и базовото изчисление, както и кои от посочените в параграф 8 от настоящия член възможности са използвани и до каква степен.

1. Държавите членки съобщават на Комисията размера на изискваните икономии на енергия, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 3 от настоящия член, описание на мерките на политиката, които трябва да се прилагат, за да бъде постигнато общото количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, и своите методики за изчисляване в съответствие с приложение V от настоящата директива, като част от актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки използват образеца за докладване, предоставен им от Комисията.
2. Когато въз основа на оценката на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999, или на проект или окончателен вариант на актуализацията на последния съобщен интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, или въз основа на оценката на следващите проекти и окончателни варианти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията стигне до заключението, че мерките на политиката в областта на енергетиката не осигуряват постигането на изисквания размер на кумулативните икономии на енергия в края на периода на задължения, тя може да отправи препоръки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 до държавите членки, чиито мерки на политиката тя счита за недостатъчни за гарантиране на изпълнението на техните задължения за икономии на енергия.
3. Когато дадена държава членка не е постигнала изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения, посочен в параграф 1, тя трябва да постигне оставащите икономии до края на следващия период на задължения, в допълнение към кумулативните икономии на енергия, предвидени за следващия период на задължения.

Като друга възможност, когато дадена държава членка е постигнала кумулативни икономии на енергия при крайното потребление над изискваното равнище до края на всеки период на задължения, посочен в параграф 1, тя има право да пренесе допустимия размер от не повече от 10 % от този излишък в следващия период на задължения, без целевото задължение да бъде увеличавано.

1. Като част от актуализациите на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, от съответните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от същия регламент, както и от последващите си интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, държавите членки доказват, като включват при необходимост данни и изчисления:

a) че в случаите на припокриване на въздействието на мерки на политиката или отделни действия не се извършва двойно отчитане на икономиите на енергия; б) как икономиите на енергия, постигнати съгласно параграф 1, първа алинея, буква б) от настоящия член, допринасят за постигането на техния национален принос съгласно член 4; в) че са определени мерки на политиката за изпълнение на тяхното задължение за икономии на енергия, разработени в съответствие с настоящия член, и че тези мерки на политиката са допустими и подходящи, за да се гарантира постигането на изискваното количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения.