Чл. 2

Член 2 По смисъла на настоящата директива, се прилагат следните дефиниции: 1.

пощенски услуги: услуги които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки; 2.

обществена пощенска мрежа: системата на организация и средствата от всякакво естество, използвани от доставчика/доставчиците на универсална услуга, по-конкретно с цел: — събирането на пощенски пратки, обхванати от задължение за универсална услуга в местата за достъп върху цялата територия, — пренасянето и обработката на тези пратки от мястото за достъп в пощенската мрежа до центъра за доставка, — доставката на адреса, посочен върху пратките; 3.

места за достъп: съоръжения, включително пощенски кутии за обществено ползване, поставени или на обществено място, или в помещенията на доставчика на универсалната услуга, където пощенските пратки могат да се подават от клиентите в обществената пощенска мрежа; 4.

събиране: операцията, която се състои в събиране на пощенските пратки, подадени в местата за достъп; 5.

доставка: процесът, който започва от сортирането в центъра за доставка и завършва с доставянето на пощенските пратки на получателите; 6.

пощенска пратка: адресирана пратка в окончателната форма, в която тя трябва да бъде пренесена от доставчика на универсална услуга. Освен кореспондентските пратки, тези пратки включват също например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност; 7.

кореспондентска пратка: писмено съобщение върху какъвто и да е носител, което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху самата пратка или върху опаковката. Книгите, каталозите, вестниците и периодичните издания не се считат за кореспондентски пратки; 8.

пряка пощенска реклама: съобщение, което се състои единствено от материал за реклама или маркетинг и съдържа идентично съдържание, с изключение на името, адреса и идентификационния номер на получателя, както и на други променливи данни, неизменящи естеството на съобщението, което се изпраща до значителен брой лица, и което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху самата пратка или върху нейната опаковка. Във всяка държава-членка, националната регламентираща власт тълкува израза „значителен брой лица“ и публикува подходяща дефиниция. Сметки, фактури, финансови извлечения и други несходни съобщения не се считат за пряка пощенска реклама. Съобщение, което в една и съща опаковка комбинира пряка пощенска реклама и други пратки, не се смята за пряка пощенска реклама. Пряката пощенска реклама включва презграничната, както и националната пряка пощенска реклама; 9.

препоръчана пратка: услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба или повреда, и предоставяне на подателя, при необходимост по негово искане, доказателство за подаване на пощенската пратка и/или за нейната доставка на получателя; 10.

пратка с обявена стойност: услуга, представляваща отговорност за пощенската пратка до размера на обявената от подателя стойност, в случай на загуба, кражба или повреда; 11.

презгранична поща: поща, произхождаща от или с местоназначение за друга държава-членка, или от или за трета страна; 12.

размяна на документи: предоставяне на средства, включително даване на разположение от трета страна на ad hoc помещения, както и на транспортни средства, които дават възможност за доставката, от самите заинтересовани, посредством взаимна размяна на пощенски пратки между абонирани потребители на тази услуга; 13.

доставчик на универсална услуга: обществен или частeн субект, който предоставя напълно или частично универсална пощенска услуга в държава-членка, и чиято идентичност е била съобщена на Комисията съгласно член 4; 14.

разрешителни: всяко разрешително, определящо специфичните права и задължения на пощенския сектор и позволяващо на предприятия да предоставят пощенски услуги и, при необходимост, да създават и/или да експлоатират пощенски мрежи за предоставянето на тези услуги, под формата на „общо разрешително“ или на „индивидуален лиценз“, както са определени по-долу: — под „общо разрешително“ се разбира разрешително, което не налага на съответното предприятие да получи изрично решение от националния регулаторен орган преди да упражни правата, произтичащи от разрешителното, независимо дали е регулирано от „лиценз за категория“ или съгласно общото право, или дали тази разпоредба налага процедури по регистрация или деклариране; — под „индивидуален лиценз“ се разбира разрешително, което се предоставя от национален регулаторен орган, и което дава на предприятието специфични права или подчинява дейностите на това предприятие на специфични задължения, при необходимост допълващи общото разрешително, когато предприятието няма право да упражнява съответните права, преди да е получило решението на националния регулаторен орган; 15.

крайни разходи: възнаграждението на доставчиците на универсална услуга за доставката на входящата презгранична поща, съдържаща пощенски пратки, произхождащи от друга държава-членка или от трета страна; 16.

подател: физическо или юридическо лице, което изпраща пощенски пратки; 17.

потребител: всяко физическо или юридическо лице, което се ползва от предоставена универсална услуга като подател или получател; 18.

национален регулаторен орган: органът или органите във всяка държава-членка, на които държавата-членка поверява, inter alia, регулаторните функции, попадащи в рамките на приложното поле на настоящата директива; 19.

основни изисквания: главните причини, които не са от икономическо естество и които могат да принудят дадена държава-членка да наложи условия за предоставяне на пощенски услуги. Тези причини са поверителността на кореспонденцията, сигурността на мрежата по отношение на транспортирането на опасни стоки и, при основателни обстоятелства, защитата на данни, защитата на околната среда и устройството на територията. Защитата на данни може да включва защитата на личните данни, поверителността на предаваната или съхранявана информация, както и защитата на личния живот.

Универсална услуга