Чл. 3

Чл. 3.(1) В летищата за обществено ползване се събират такси за:

1. кацане на въздухоплавателните средства;
2. паркиране;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) пътници;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 22.12.2006 г.) ползване на пътнически ръкав;
5. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) сигурност;
6. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) шум (екологична).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2001 г., в сила от 13.07.2001 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2007 г.) За аеронавигационно обслужване на въздушното движение се събират:

1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) такси за използване на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоните и районите на летищата;
2. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2007 г.) пътни такси за прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Таксите по ал. 1 се заплащат от превозвача или от собственика на въздухоплавателното средство, ако той не посочи превозвач. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Таксите по ал. 2 се заплащат от оператора на въздухоплавателното средство по времето, когато е изпълняван полетът. Ако самоличността на оператора е неизвестна, собственикът на въздухоплавателното средство се счита за оператор, освен ако той не докаже кое друго лице е било оператор. Обозначението по Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) или всяко друго признато обозначение при идентифициране на полета се използва за установяване самоличността на оператора на въздухоплавателното средство.