Чл. 3

Член 3

1. Свидетелства на капитани, които са все още в сила и са включени в група А в приложение I, се признават от всички държави-членки за валидни за целите на корабоплаване по море, изброени в приложение II, все едно че те са издали посочените свидетелства.
2. Държавите-членки взаимно признават свидетелствата на капитаните, които все още са в сила и са изброени в група Б на приложение I, за валидни за целите на корабоплаване по техните вътрешни водни пътища, освен за тези, за които се изисква разрешително за корабоплаване по река Рейн или са изброени в приложение II, все едно че те са издали съответните свидетелства.
3. Признаването от държава-членка на свидетелство на капитан, изброено в група А или група Б на приложение I, може да подлежи на същите условия за минимална възраст като тези, определени от съответната държава-членка за издаване на свидетелство на капитан в същата група.
4. Признаването от държава-членка на свидетелство за капитан може да бъде ограничено до тези категории кораби, за които това удостоверение е валидно в издалата го държава-членка.
5. След консултации с Комисията и другите държави-членки, държава-членка може да изисква, за целите на корабоплаване по определени водни пътища, различни от морски пътища, посочени в приложение II, капитаните от други държави-членки да отговарят на допълнителни условия, свързани с познаване на местните условия, еднакви с тези, които се изискват от националните капитани на тази държава-членка.
6. Настоящата директива не трябва да пречи на държава-членка да изисква допълнителни познания от капитаните на кораби, за превоз на опасни вещества на нейна територия.

Държавите-членки трябва да признават свидетелството, издадено в съответствие с № 10 170 на ADNR, за доказателство за тези познания.