Чл. 4

Член 4 Местонахождение на съставно образувание

1. За целите на настоящата директива се приема, че образувание, различно от преходно образувание, се намира в юрисдикцията, в която се счита за местно лице за данъчни цели въз основа на своето място на управление, мястото си на създаване или подобни критерии.

Когато местонахождението на образувание, различно от преходно образувание, не може да бъде определено въз основа на първа алинея, се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

1. Счита се, че преходното образувание не е установено в определена държава, освен ако то е крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група или ако от него се изисква да прилага ПВД в съответствие с членове 5, 6, 7 и 8, като в този случай се счита, че преходното образувание се намира в юрисдикцията, в която е създадено.
2. Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква а), е в юрисдикцията, в която то се третира като място на стопанска дейност и подлежи на данъчно облагане съгласно приложимата данъчна спогодба.

Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква б), е в юрисдикцията, в която то подлежи на данъчно облагане на нетна основа на базата на стопанското му присъствие. Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква в), е в юрисдикцията, в която то е разположено. Счита се, че място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква г), не е установено в определена държава.

1. Когато съставно образувание се намира в две юрисдикции и тези юрисдикции имат приложима данъчна спогодба, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която съгласно посочената данъчна спогодба то се третира като местно лице за данъчни цели.

Когато приложимата данъчна спогодба изисква компетентните органи да постигнат взаимно съгласие относно юрисдикцията, в която се приема, че съставното образувание е местно лице за данъчни цели, и не се постигне съгласие, се прилага параграф 5. Когато съгласно приложимата данъчна спогодба няма освобождаване от двойно данъчно облагане поради факта, че дадено съставно образувание е местно лице за данъчни цели и в двете договарящи страни по спогодбата, се прилага параграф 5.

1. Когато дадено съставно образувание се намира в две юрисдикции и тези юрисдикции нямат приложима данъчна спогодба, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която за съответната данъчна година е начислен по-голям размер на включените данъци.

За целите на изчисляването на размера на включените данъци, посочен в първа алинея, не се взема предвид размерът на данъка, платен в съответствие с режима на данъчно облагане на контролираните чуждестранни дружества. Ако размерът на дължимите в двете юрисдикции включени данъци е еднакъв или е равен на нула, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която то има по-висок размер на изключението за съществена стопанска дейност, изчислен на база на отделно образувание в съответствие с член 28. Ако размерът на изключението за съществена стопанска дейност в двете юрисдикции е еднакъв или е равен на нула, съставното образувание се счита за неустановено в определена държава, освен ако е крайно образувание майка, в който случай се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

1. Когато в резултат на прилагането на параграфи 4 и 5 дадено образувание майка се намира в юрисдикция, в която не подлежи на допустимо ПВД, се счита, че то подлежи на допустимо ПВД на другата юрисдикция, освен ако приложима данъчна спогодба забранява прилагането на такова правило.
2. Когато дадено съставно образувание промени местонахождението си в хода на данъчната година, се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е било счетено, че се намира съгласно настоящия член в началото на съответната данъчна година.

ПВД и ППОНД