Чл. 2

Член 2

1. Всяка държава-членка разрешава използването на своя територия, за целите на трафика между държавите-членки, на превозни средства, наети от предприятия, установени на територията на друга държава-членка, при условие че:

a) превозното средство е регистрирано или пуснато в движение в съответствие със законите във втората държава-членка; б) договорът се отнася единствено до наемането на превозно средство без шофьор и не е придружен от договор за услуги, сключен със същото предприятие и включващ шофьорски и придружаващ персонал; в) наетото превозно средство е единствено на разположение на предприятието, което го използва по време на периода на договора за наем; г) наетото превозно средство се управлява от персонал на предприятието, което го използва.

1. Доказателства за съответствие с условията, посочени в параграф 1, букви a)—г), трябва да бъдат представени чрез следните документи, които трябва да се намират в превозното средство:

a) договора за наем или заверена част от този договор, в която са посочени по-специално името на наемодателя, името на наемателя, датата на сключване и срока на договора и идентификационни данни за превозното средство; б) трудовият договор на шофьора или заверена част от този договор, в която са посочени по-специално името на работодателя, името на работника, датата на сключване и срока на договора или информация за последното заплащане, в случай че шофьорът на превозното средство не е лицето, което наема превозното средство. Ако е необходимо, документите, посочени в букви a) и б), могат да бъдат заменени с еквивалентни документи, издадени от компетентните власти в държавата-членка.