Чл. 3

Чл. 3.(1) Изискванията при извършване на рекултивация на нарушени терени са:

1. когато нарушеният терен се предвижда за земеделско ползване:

а) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) дебелината на материалите, върху които ще се разстила хумусният пласт, е не по-малка от дебелината на почвения профил в прилежащите на терена почви; б) котата на повърхността е равна на котата на съседните земи; когато това е технически невъзможно, се допуска различна кота, като се осигурява предпазване на рекултивираната площ от ерозия, наводняване или заблатяване; в) осигуряване на пътен достъп до рекултивираната площ; г) осигуряване устойчивост на рекултивирания терен по отношение пропадане, свличане и плъзгане; д) при създаване на тераси откосите се изграждат с наклон, осигуряващ устойчивостта на земните маси, и се затревяват;

1. когато нарушеният терен е предназначен за залесяване:

а) пластът от материалите, върху които се разстила хумусният пласт е с дебелина не по-малка от 2 м; б) осигуряване на стабилност на рекултивирания терен; в) създаване на подходящи условия за развитие на дървесна или храстова растителност;

1. когато нарушеният терен е предназначен за ползване като водна площ:

а) изграждане откоси на бреговете, осигуряващи стабилност на терена; б) изграждане на система за захранване и опресняване на водите; в) изграждане на преливници на водната площ и на съоръжения за отвеждане на водите до най-близкия подходящ водоприемник; г) уплътняване на дъното и откосите на водоема с водонепропускливи нетоксични материали. (2) Когато нарушеният терен се рекултивира за друг вид ползване, той се подравнява във вид, незагрозяващ ландшафта. Разстилане на хумусен пласт се допуска само върху площите, предвидени за озеленяване.