Чл. 12

Чл. 12.(1) Родословната книга се води от развъдната асоциация, получила разрешение по реда начл. 29, ал. 1от Закона за животновъдството. (2) За всеки племенен пчелин се води отделна родословна книга. (3) В родословната книга се вписват данни за:

1. № на пчелното семейство;
2. № на пчелната майка;
3. произхода на майката;
4. годината на отглеждане на майката;
5. стойностите на показателите почл. 4;
6. получения клас от комплексната оценка;
7. крайното предназначение на пчелното семейство.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Инструментално осеменяване" е метод за осеменяване на пчелни майки.
2. "Оплоден пункт" е изолиран пчелин, на който се извършва естествено осеменяване на пчелни майки.
3. "Расова принадлежност" е налице, когато пчелите отговарят на определени морфо-етологични признаци, приети за дадената раса.
4. "Незапечатано пило" са яйца и ларви за пчели работнички и търтеи.
5. "Запечатано пило" са запечатани възрастни ларви, предкакавиди и какавиди.
6. "Дадан блатова рамка и многокорпусна рамка" са част от устройството на кошера с различни размери.
7. "Кубитален индекс" е съотношението в абсолютни единици между две жилки на третата кубитална клетка на предното крило на пчелата.
8. "Дискоидално изместване" е контрастен признак на предното крило, показващ отстоянието на точката на пресичане между субдискоидалната и втората m-c възвратна жилка спрямо перпендикуляра, преминаващ през пресечната точка на най-дългата жилка на третата кубитална клетка с радиалната.
9. "Тергуми" са гръбните сегменти на коремчето на пчелата.
10. "Медови запаси" са хранителните запаси от пчелен мед в пчелното гнездо.
11. "Сила на пчелното семейство" е броят на пчелите работнички в пчелното семейство.

Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основаниечл. 8, ал. 6ичл. 28, ал. 2от Закона за животновъдството.

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 4, ал. 1 Методи за определяне на контролираните показатели и тяхната оценка

1. Плодовитост на пчелната майка:

1.1. Плодовитостта на пчелната майка се определя по средноденонощната й носливост. Носливостта на майката се определя по броя на снесените яйца в денонощие чрез измерване на площта на запечатаното пило през 12 дни, в периода до първата главна паша за дадения регион. Като се измери площта на запечатаното пило, може да се определи броят на пчелите, които ще се излюпят в близките 12 дни. За измерване площта на пилото се използва мерителна рамка с квадратчета 5 x 5 cm. В един квадрат запечатано пило има 100 работнически ларви (пчели). Броят на яйцата за денонощие = (броя на квадратите x 100) / 12, където: 12 е броят на дните, в които медоносната пчела е в предкакавиден и какавиден стадий. На база на получената средноденонощна носливост майката се оценява по следната таблица: 1.2. Определяне качеството на пилото. Преценката се извършва окомерно, като се следи майката да не пропуска килийки при снасянето на яйцата (прошарване на пилото). Не се допуска прошарено пило над 15% от общата площ на запечатаното пило.

1. Определяне силата на пчелното семейство. Извършва се окомерно по броя на заетите с пчели междурамия. Едно междурамие на дадан блатова рамка има 250 g пчели (2500 броя). Едно междурамие многокорпусна (лангстрот) рамка има 200 g пчели (2000 броя).

След определяне броя на заетите с пчели междурамия се прави оценка за силата на пчелното семейство според таблицата:

1. Оценка на пчелното семейство по зимоустойчивост:

3.1. Определяне на количеството изразходвана храна през зимата. Намира се като разлика между оставена храна (мед) за зимуване и установена при пролетния преглед. Храната (медът) по питите се определя с мерителна рамка, като се изчислява площта от питата, заета със запечатани килийки с мед, в кв. дециметри. Получената площ се умножава по 175 g (1 кв. дециметър запечатан мед е равен на 175 g). 3.2. Определяне разхода на храна за единица пчели. Начин на определяне: където: М е изразходваната храна от единица пчели (kg, междурамия, брой и др.); А - силата на семейството през есента (kg, междурамия, брой и др.); В - силата на семейството през пролетта (kg, междурамия, брой и др.); С - общото количество изразходвана храна. Пример: М = 5,6 / 0,5 . (8 + 6) = 5,6 / 7 = 0,8 kg на междурамие, където: 5,6 са kg мед, а 8, 6 и 7 са броят междурамия. На база на получените резултати се прави оценка по следната таблица: 3.3. Определяне количеството на умрелите пчели (зимен подмор). Този показател се определя както в абсолютни единици (междурамия, kg, брой), така и в относителни (%). Относителната стойност на този показател дава по-обективна оценка и се определя по формулата: където: П са умрели пчели (подмор); А - силата на семейството през есента; В - силата на семейството през пролетта. Пример: П = (8 - 6) / 8 . 100 = 0,25 . 100 = 25%, където 8 и 6 са броят междурамия. 3.4. Определяне чистотата на гнездото - по наличие или липса на диарични петна. Съществен показател, характеризиращ зимуването на пчелното семейство. 3.5. На базата на четирите оценки се определя общата оценка по зимоустойчивост, която е средноаритметична величина.

1. Определяне склонността към роене.

Показателят се определя окомерно, като семействата се оценяват в четири групи: Бал 4 - не проявяват склонност към роене; Бал 3 - слаба склонност към роене; Бал 2 - склонни към роене, но може да се контролират; Бал 1 - роят се независимо от активната намеса на пчеларя.

1. Определяне степента на агресивност на пчелите.

Кротките пчели позволяват на пчеларя да обслужи за едно и също време по-голям брой пчелни семейства. Показателят се определя окомерно, като семействата се оценяват в четири групи: Бал 4 - много кротки; Бал 3 - спокойни; Бал 2 - неспокойни; Бал 1 - агресивни.

1. Определяне производството на мед и восък:

6.1. Количеството на меда се определя в края на сезона. Общата продукция мед от всяко семейство се получава, като се сумират центрофугирания мед, оставеният за зимуване и медът в отделените на склад пити. При определяне на количеството мед в питите се приема, че 1 кв. дециметър площ от питата, запълнена от двете страни, съдържа 350 g мед. След като се определи площта на запечатания мед, се изчислява общото количество мед по питата. 6.2.Количеството на произведения восък се определя по броя изградени плодникови и магазинни пити, приравнени в kg. Восъкът, отделен от пчелите за изграждане на една дадан блатова пита с восъчна основа, е 0,050 kg, за магазинна пита - 0,025 kg, а за многокорпусна - 0,038 kg. Произведеният восък се приравнява в мед по формулата: 1 kg восък = 3,5 kg мед. При общата оценка по продуктивност не се оценява абсолютната стойност на показателя, а неговата относителна стойност . Средната продуктивност на пчелина се приема за 100%, а стойността на конкретното семейство се изчислява в процент от средната продуктивност на пчелина.

Приложение № 2 къмчл. 4, ал. 2

1. Определяне на морфо-етологичните показатели:

1.1. При определяне на показателите в чл. 4, ал. 2, т. 1 - 5 се използват методиките на Алпатов (1948) и Goetze (1964). На база на получените стойности съгласно приетите от развъдните асоциации селекционни програми се определя расовата принадлежност на пчелното семейство. 1.2. Определяне типа на разполагане и запечатване на медовите запаси. Това е расов признак и се определя съобразно особеностите, специфични за отделните породи: 1.2.1. Типът на разполагане може да бъде: а) предимно в плодника; б) предимно в магазина; в) в плодника и магазина. 1.2.2. Типът на запечатване на медовите запаси може да бъде: а) мокро (тъмно); б) сухо (бяло); в) смесено.

Приложение № 3 къмчл. 8

Приложение № 4 къмчл. 9 На база получения общ бал от комплексната оценка семействата се класират и се определя крайното им предназначение.