Чл. 2

Член 2

1. Всяка държава-членка следи за установяването и официалното признаване на нейна територия на една или повече схеми за обезщетение на инвеститорите. Освен в случаите, посочени във втора алинея и в член 5, параграф 3, никое инвестиционно предприятие, с разрешение, издадено в тази държава-членка, не може да извършва инвестиционна дейност, ако не участва в такава схема.

Държавата-членка може, обаче, да освободи кредитна институция, за която се прилага директивата, от задължението да участва в схема за обезщетение на инвеститорите, когато тази институция вече е освободена съгласно член 3, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО от задължението да участва в схема за гарантиране на влоговете, при условие че предоставяните на вложителите защита и информация също се предоставят и на инвеститорите при едни и същи условия, и че по този начин инвеститорите се ползват със защита, най-малко равностойна на тази, предлагана от схема за обезщетение на инвеститорите. Всяка държава-членка, която ползва тази възможност, уведомява Комисията за това; в частност държавата-членка разкрива характеристиките на системи за защита, както и кредитните институции, които покриват, по смисъла на настоящата директива, както и всички настъпили впоследствие промени в предоставената информация. Комисията уведомява съответно Съвета за това.

1. Схемата осигурява покритие на инвеститорите в съответствие с разпоредбите на член 4 когато:

— компетентните органи са определили, че по тяхна преценка инвестиционно предприятие към дадения момент и по причини, свързани пряко с финансовото му състояние, не изглежда в състояние да изпълнява задълженията си, произтичащи от вземанията на инвеститорите, и че в скоро време няма перспектива да бъде в състояние да направи това; или — съдебен орган е постановил временно отнемане на възможността на инвеститорите да предявяват вземанията си срещу предприятието, по причини, свързани пряко с финансовото състояние на инвестиционното предприятие, в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано. Осигурява се покритие на вземанията, възникнали в резултат на неспособността на инвестиционното предприятие: — да възстанови паричните средства, които дължи или които са собственост на инвеститорите и които държи от тяхно име във връзка с инвестиционната дейност; или — да върне на инвеститорите инструменти, които са тяхна собственост и които държи, администрира или управлява от тяхно име във връзка с инвестиционната дейност, в съответствие с приложимите правни и договорни условия.

1. Всяко вземане по параграф 2 към кредитна институция, която в дадена държава-членка би била предмет както на настоящата директива, така и на Директива 94/19/ЕО, се насочва от държавата-членка към схема съгласно едната или другата от тези директиви, както държавата-членка счете за целесъобразно. Едно вземане не може да бъде предмет на повече от едно обезщетение по двете директиви.
2. Размерът на вземането на инвеститора се изчислява в съответствие с правните и договорните условия, в частност — условията, засягащи прихващанията и насрещните вземания, които са приложими към оценката, към датата на определението или решението по параграф 2, на паричната сума или стойността, определена, когато е възможно, въз основа на пазарната стойност на инструментите, собственост на инвеститора, които инвестиционното предприятие не е в състояние да възстанови или върне.