Чл. 37

Чл. 37.(1) Забранява се храненето на свине с отпадъчни продукти от места за обществено хранене. (2) Хранителните отпадъци от средства за международен транспорт, като кораби, шосейни транспортни средства и самолети, се събират и унищожават под официален надзор. (3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Информацията за прилагане на изискванията по ал. 1, както и за извършените от органите на БАБХ проверки за това, се предава всяка година на ЕК в срок до 31 октомври.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Класическа чума по свинете" е заразна болест по домашни и диви свине, причинявана от вирус, който се причислява към семейство "Флавивириде", род "Пестивирус" - тип 1.
2. "Свиня" е животно от семейство Suidae, вкл. и дива свиня.
3. "Дива свиня" е свиня, която не се държи или отглежда в животновъден обект.
4. "Животновъден обект" е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине, с изключение на кланици, транспортни средства и заградени пространства, където се държат или се извършва лов на диви свине. Заградените пространства са с размери и пространства, които не дават възможност да се прилагат мерките почл. 8.
5. "Свиня, за която има съмнение, че е заразена с вируса на болестта КЧС" е свиня или труп от свиня, показващ клинични признаци и/или патологоанатомични изменения или реакции на лабораторни тестове, извършени в съответствие с диагностичното ръководство, които показват съмнителен резултат за наличие на болестта КЧС.
6. "Огнище на болестта КЧС" е свиневъдният обект, в който е открит един или няколко случая на класическа чума по свинете.
7. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от системата на БАБХ.
8. "Преработка" е третирането на високорисков материал, гарантиращо унищожаване на вируса на болестта КЧС с цел недопускане на разпространението му.
9. "Заразен регион" е район от територията на страната, в който след потвърждаване на един или повече случаи на КЧС при диви свине са въведени мерки за ликвидиране на болестта.
10. "Контактен животновъден обект" е обект, в който е могъл да проникне вирусът на КЧС в резултат от местоположението му, придвижвания на свине, хора или превозни средства или по какъвто и да било друг начин.
11. "Случай на болестта КЧС" или "свиня, заразена с вируса на болестта КЧС" е свиня или труп на свиня, при които официално е потвърдено наличието на клинични признаци и/или патологоанатомични изменения, характерни за болестта КЧС, или болестта е потвърдена въз основа на лабораторни изследвания поприложение № 1.
12. "Умъртвяване" е убиване на свинете по безкръвен начин.
13. "Клане" е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.
14. "Производствени единици" са производствени сгради, в които се отглеждат свине от едно и също направление - угояване, подрастващи, майки кърмачки, заплождане и бременност.
15. "Регион с висока плътност на свине" е която и да било географска територия с радиус 10 km около животновъден обект, съдържащ прасета, за които има подозрения или се знае, че са заразени с вируса на класическата чума по свинете, за която е налице плътност от над 800 прасета на km2. Животновъдният обект трябва да е разположен или в регион, в който съществува плътност от над 300 животни на km2за отглеждани в животновъдни обекти прасета, или на разстояние не по-малко от 20 km от такъв регион.
16. "Първичен случай на болестта КЧС при дивите свине" е случай на болестта КЧС, установен при дивите свине в регион, в който не са прилагани мерките по раздел IX.
17. "Първично огнище" е огнище на заразна болест, което няма епизоотична връзка с друго огнище в същия регион на България или с първо огнище в друг регион на България.
18. "Собственик" е физическо или юридическо лице, което притежава животните или е отговорно за тяхното отглеждане срещу заплащане или безплатно.
19. "Контаминация" е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и причини заразяване на животни.
20. "Оборен режим" е забрана за вкарване и изкарване на свинете от помещенията, в които се отглеждат.
21. "Надзорна зона" е зона с радиус 10 km около епизоотичното огнище на болестта КЧС, включваща защитната зона и служеща за определяне границите на засегнатия регион.
22. "Маркерна (субединична) ваксина" е ваксина, след приложението на която в организма на животното се изграждат антитела, различими от тези, образувани след проникването на вирус на болестта КЧС, което се определя чрез лабораторни изследвания, реализирани в съответствие с диагностичното ръководство.
23. "Кухненски отпадъци" са отпадъци от кухни, вкл. индустриални кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.
24. "Метапопулация от диви прасета" е която и да е група или подпопулация от диви прасета, имащи ограничени контакти с животните от други групи или подпопулации.
25. "Възприемчива популация от диви прасета" е популация от диви прасета, която не е развила имунитет срещу вируса на класическата чума по прасетата.
26. "Диагностично ръководство" е ръководство, което отговаря на изискванията наприложение № 3от наредбата.
27. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) "Официален надзор" е контролът, упражняван от БАБХ.
28. "План за спешно ваксиниране" е план за ваксиниране на свине, намиращи се в наблюдаваната зона, който се разработва в случай на поява на болестта КЧС, неразделна част е от мерките за ликвидиране и се одобрява от ЕК.
29. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) "Компетентни власти" са органите на БАБХ в Република България.
30. "Вторично огнище на болестта КЧС" е концентрирана поява на болестта около източника на първичното разпространение (инфекция).
31. "Съмнително болно животно" е всяко животно, което показва клинични признаци и следсмъртни изменения, даващи основание да се подозира наличие на КЧС.
32. "Заразен обект" е животновъден обект, в който е потвърден един или повече случаи на КЧС.
33. "Достатъчен брой проби" са пробите, които дават максимална достоверност на резултата.
34. "Временна контролна зона" е определена територия около животновъден обект, в която се планират спешни мерки за защита и където е необходимо да се проведат неотложни защитни мерки при съмнение за наличие на вируса на КЧС.
35. "Въведена в действие система" е състояние на системата, в която тя е в работно положение.
36. "Изолат на вирус" е вирус на болестта КЧС, получен след заразяване на свински клетки (свинска клетъчна култура) с материал, взет от болни или съмнително болни свине.
37. "Антиген" е протеин, част от протеин или друга субстанция, чужда за организма, която предизвиква специфична имунобиологична реакция в организма.
38. "Биобезопасност" е съвкупност от всички кумулативни мерки, които се предприемат за предпазване от болест в животновъден обект и предотвратяване от разпространяване на болестта от заразения животновъден обект в съседни животновъдни обекти.
39. "Геном" е съдържащата се във вируса на КЧС нуклеинова киселина.
40. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) "Зона на ваксиниране" е територия, определена от БАБХ, на която се извършва спешно ваксиниране на свинете.
41. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) "Изолационна база" е помещение, определено от БАБХ, в което временно се настаняват свине.
42. "Постваксинални антитела" са антитела, образувани от организма след прилагане на ваксина.
43. "Ваксинален вирус" е определен вид на вируса, използван за производство на ваксина.

§ 2. (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Тази наредба въвеждаДиректива на Съвета 2001/89/ЕСот 23 октомври 2001 г. за прилаганите в Общността мерки за борба със и контрол на класическата чума по свинете, както и изискванията начл. 21 от Директива 2008/73/ЕОна Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/EO, 2002/60/ЕО и 2005/94/EO, обнародвана в OВ, бр. L 219 от 2008 г., и Анекс 3, точка 2 и Анекс 4, точка 1 отДиректива на Съвета 2001/89/ЕСот 23 октомври 2001 г. за прилаганите в Общността мерки за борба с и контрол на класическата чума по свинете..

Заключителни разпоредби § 3. Наредбата се издава на основаниечл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейности отменяНаредба № 6 от 2006 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете(ДВ, бр. 19 от 2006 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на БАБХ.

Заключителни разпоредбиКЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 4 ОТ 2007 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТТА КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 4 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.) § 5.Наредбатавлиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 168 ОТ 23 ЮЛИ 2007 Г. ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ ПО ГОРИТЕ В ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.07.2007 Г.) § 6. В нормативните актове на Министерския съвет:

1. Думите "министърът на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" се заменят съответно с "министърът на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието".
2. Думите "Министерството на земеделието и горите" и "Министерство на земеделието и горите" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и продоволствието" и "Министерство на земеделието и продоволствието".
3. Думите "Националното управление по горите" и "Национално управление по горите" се заменят съответно с "Държавната агенция по горите" и "Държавна агенция по горите".
4. Думите "ръководителят на Националното управление по горите" и "началникът на Националното управление по горите" и думите "ръководителя на Националното управление по горите" и "началника на Националното управление по горите" се заменят съответно с "председателят на Държавната агенция по горите" и "председателя на Държавната агенция по горите".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 9.Постановлениетовлиза в сила от 19 юли 2007 г.

Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 194 ОТ 5 АВГУСТ 2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТАРИФАТА ЗА ТАКСИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ПО ЗЪРНОТО И ФУРАЖИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 71 ОТ 2008 Г.) § 5. В нормативните актове на Министерския съвет:

1. Думите "министърът на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието" се заменят съответно с "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".
2. Думите "Министерството на земеделието и продоволствието" и "Министерство на земеделието и продоволствието" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и храните" и "Министерство на земеделието и храните".

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 102 ОТ 2006 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТТА АФРИКАНСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ (ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 18.10.2018 Г.) § 4. В Наредба № 4 от 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (обн., ДВ, бр. 21 от 2007 г.; изм., бр. 62 от 2007 г. и бр. 4 от 2010 г.) се правят следните изменения: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

1. Навсякъде в наредбата думите "генералният директор" и "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменят съответно с "изпълнителният директор" и "Българската агенция по безопасност на храните", а абревиатурата "НВМС" се заменя с "БАБХ".

§ 5.Наредбатавлиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 2, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Допълнителна информация, която се изпраща на Европейската комисия при потвърждаване на наличието на КЧС

1. При обявяване на първични огнища или случаи в кланици или транспортни средства на КЧС се изпраща следната информация:

1.1. брой на възприемчивите животни в огнището, кланицата или транспортното средство; 1.2. брой на умрелите свине от всяка категория в животновъдния обект, кланицата или транспортното средство; 1.3. за всяка категория - процент на заболеваемост и брой на свинете, при които е потвърдена КЧС; 1.4. брой на умъртвените свине в огнището, в кланицата или транспортното средство; 1.5. брой на преработените трупове; 1.6. при обявяване на огнище - разстояние до най-близкия животновъден обект; 1.7. ако заболяването е установено в кланица или транспортно средство - местоположение на животновъдния обект или животновъдния обект на произход на заразените свине или трупове.

1. Информацията по т. 1 по отношение на огнища или случаи на КЧС в животновъден обект, кланица или транспортно средство се изпраща с писмен доклад до Европейската комисия, който съдържа:

2.1. датата, на която свинете в животновъдния обект, в кланицата или транспортното средство са били умъртвени или на която труповете им са били унищожени; 2.2. резултатите от проведеното изследване на пробите, взети при убиване на свинете; 2.3. при прилагане начл. 9- броя на умъртвените и унищожени свине, както и броя на свинете, които ще бъдат заклани по-късно в рамките на посочения за клането им срок; 2.4. информация, свързана с вероятния произход или в случай че е доказан, с действителния произход на болестта; 2.5. информация за системата за контрол, която е въведена с цел осигуряване на ефективно прилагане на мерките за контрол върху придвижването на животните, посочени вчл. 15и20; 2.6. при първично огнище или случай на КЧС в кланица или транспортно средство генетична разновидност на вируса, причинил огнището или случая на КЧС; 2.7. при умъртвяване на свине в контактен животновъден обект или в животновъден обект, в който е имало свине, съмнително болни от КЧС, информация за: а) датата на умъртвяване и броя на свинете от всяка категория, които са били умъртвени във всеки един животновъден обект; б) епизоотологичната връзка между огнището или случая на КЧС и всеки един от контактните животновъдни обекти или друга причина за възникване на съмнение за КЧС за всеки животновъден обект поотделно; в) резултатите от лабораторните изследвания на проби, взети от свинете в животновъдния обект и по време на умъртвяването на свине; 2.8. когато свинете в животновъдния обект не са били умъртвени, е необходимо да се предостави информация относно причините за това решение.

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Информация по отношение обявяването на заболяване и последваща епидемиологична информация, която следва да се предостави от БАБХ при потвърдена КЧС при диви свине не по-късно от 24 h от потвърждаването на всяко първично огнище, на всеки първичен случай в диви прасета, или на всеки случай в кланица или транспортно средство, БАБХ обявява чрез система за обявяване на болести по животните (ADNS), както следва:

а) датата на изпращане; б) времето на изпращане; в) името на държавата членка; г) името на заболяването; д) броя на огнищата или случаите; е) датата, на която се е появило съмнението за наличие на КЧС; ж) датата на потвърждаване; з) методите, използвани за това потвърждаване; и) дали наличието на заболяването е потвърдено в диви прасета или в прасета от животновъден обект, кланица или транспортно средство; й) географското местоположение на потвърденото огнище или случай на КЧС; к) прилаганите мерки за контрол на заболяването.

Приложение № 2 къмчл. 3, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Критерии и изисквания, свързани с плана за действие (контингенс план) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия плановете за действие (контингенс плановете) да отговарят минимум на следните критерии и изисквания:

1. Приети са разпоредби, които гарантират, че необходимите за изпълнението на плановете за действие (контингенс плановете) законови правомощия съществуват и позволяват провеждането на бърза и ефективна кампания за ликвидиране на заболяването.
2. Приети са разпоредби, които гарантират достъп до финансови средства за извънредни обстоятелства, до бюджетни и финансови ресурси, позволяващи покриването на всички аспекти от борбата срещу една епизоотия от КЧС.
3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Въведена е в действие последователност от правомощия и задължения на институциите на всички нива ("командна верига"), чрез което се гарантира, че ще действа бърза и ефективнапроцедурана вземане на решения за епизоотичната обстановка. Ако е нужно, тази командна верига се поставя под ръководството на БАБХ чрез създаване на работна група за вземане на решения под ръководството на всички стратегии за борба с епизоотията. Изпълнителният директор на БАБХ е член на този орган и осъществява връзката между БАБХ за вземане на решения и националния център за контрол на заболяването.
4. Приета е разпоредба, която осигурява предоставянето на съответно подходящите и необходими ресурси за бърза и ефективна кампания. Тези ресурси включват и лабораторен персонал, оборудване и инфраструктури.
5. Осигурено е ръководство с инструкции, което дава пълно и подробно практическо описание на всички процедури, инструкции и мерки, които се използват в случай на поява на огнище на КЧС.
6. Осигурени са подробни планове за провеждане на спешно ваксиниране.
7. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Персоналът на БАБХ редовно участва във:

а) обучение по клинични признаци, епидемиологични проучвания и борба с КЧС; б) учебни тревоги и упражнения, организирани най-малко два пъти годишно; в) обучение по средства за комуникации, за да се организират свързаните с една развиваща се епизоотия информационни кампании, насочени към властите, фермерите и ветеринарните лекари.

Приложение № 3 къмчл. 4, ал. 2, т. 1 Диагностично ръководство за класическата чума по свинете (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Глава I ВЪВЕДЕНИЕ, ЦЕЛИ И ДЕФИНИЦИИ

1. За гарантирането на общи процедури за диагностика на класическата чума по свинете ръководството:

а) посочва насоките и минималните изисквания към процедурите за диагностика, методите за вземане на проби и критериите за оценка на резултатите от клиничните прегледи и постмортални обследвания и лабораторните тестове за правилно диагностициране на класическата чума по свинете; б) определя минималните изисквания за биологична безопасност и стандартите за качество, които трябва да се съблюдават от диагностичната лаборатория за класическа чума по свинете и по време на транспорта на пробите; в) определя лабораторните изследвания, които трябва да се проведат за диагностика на класическата чума по свинете.

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Ръководството е предназначено за органите на БАБХ, които определят мерките за борба с класическата чума по свинете. В него се посочват принципите за прилагането на лабораторните изследвания и оценката на резултатите от тях, без да се описват подробно лабораторните методи.
2. По смисъла на това ръководство освен определенията по допълнителната разпоредба се прилагат и следните определения:

а) "съмнителен обект" е всеки животновъден обект, в който се отглеждат една или повече свине, за които се подозира, че са заразени с вируса на класическата чума по свинете или контактен обект по т. 10 от допълнителната разпоредба; б) "изолиран случай" е всяка свиня, която реагира положително на серологичните тестове за откриване на класическа чума по свинете, без преди това да е била в контакт с вируса на класическата чума по свинете и за която се смята, че не е заразила останалите свине; в) "епизоотично подразделение" или "подразделение" е сградата, мястото или съседният терен, където се отглеждат групи свине от един обект, които често са били в пряк или непряк контакт помежду си, но са били разделени от останалите свине в същия обект; г) "контактни свине" са свинете от обекта, държани през последните 21 дни в пряк контакт с една или повече свине, за които се подозира, че са заразени от вируса на класическата чума по свинете. Глава II ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛАСИЧЕСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ А. Въведение

1. Класическата чума по свинете се предизвиква от РНК вирус с обвивка от род Рestivirus от семейство Flaviviridae. Този вирус е сроден с вируса по преживните животни, предизвикващ Мукозна болест - вирусна диария по говедата, и Бордерова болест по овцете. Това има голямо значение за диагностиката поради кръстосаните реакции, които могат да доведат до лъжливо положителни резултати от лабораторните тестове.
2. Вирусът на класическата чума по свинете е относително стабилен в урината на инфектираните свине, в свинските трупове, в прясното свинско месо и в някои продукти от свинско месо. Той лесно се инактивира от детергенти, мастни разтворители, протеази и обичайните дезинфекционни препарати.
3. Основният естествен път на инфектиране е орално-назален, чрез пряк или непряк контакт с инфектирани свине или чрез приемането на храни, заразени с вируса. В зоните с висока плътност на свине вирусът се разпространява лесно от една ферма в друга. Вирусът се предава и чрез спермата на инфектирани нерези.
4. Инкубационният период при отделните животни се движи между една седмица и десет дни, но в реални условия е възможно клиничните признаци в даден обект да се проявят от две до четири седмици и дори повече след появата на вируса, ако са били заразени само възрастни свине или ако вирусният щам е отслабен.
5. Клиничните прояви на класическата чума по свинете са изключително разнообразни и могат да бъдат объркани с тези на редица други заболявания. Сериозността на симптомите зависи предимно от възрастта на животното и от силата на вируса. Обикновено младите животни са по-тежко засегнати. При по-възрастните свине заболяването често протича субклинично.
6. Различават се остра, хронична и конгенитална форма на класическата чума по свинете.

Б. Остра форма

1. Острата форма на болестта засяга най-често подрастващите прасенца и свинете за угояване. Първите признаци са липса на апетит, летаргия, температура, конюнктивит, увеличаване на лимфните възли, дихателни проблеми и запек, последван от диария.

Типичните кръвоизливи по кожата се наблюдават най-вече по ушите, опашката, корема и долната част на крайниците през втората и третата седмица от инфектирането до смъртта. Често се наблюдават и нервни признаци като треперене на задните крака, некоординирани движения и конвулсии. Температурата е постоянно висока. Обикновено тя надвишава 40 °С, докато при възрастните свине тя не надвишава 39,5 °С.

1. Вирусът на класическата чума по свинете предизвиква тежък левкоцитен спад и потискане на имунната система, което често води до вторични дихателни или чревни инфекции. Вторичните инфекции могат да маскират или да замъглят най-типичните симптоми на класическата чума по свинете и да заблудят животновъда или ветеринарния лекар.

Смъртта настъпва обикновено след около месец. Има случаи на оздравяване най-често при възрастните животни, които нямат тежки клинични признаци и произвеждат антитела. Антителата срещу вируса на класическата чума по свинете се откриват от втората - третата седмица след заразяването.

1. Патологичните изменения, които се установяват при аутопсия, са най-често в лимфните възли и бъбреците. Лимфните възли са увеличени, оточни и мраморирани. По бъбреците се наблюдават кръвоизливи, които варират от едва видими до кръвонасядания. Подобни кръвоизливи могат да се наблюдават по пикочния мехур, ларинкса, глътката, сърцето и серозните обвивки на коремната и гръдната кухина. Често се наблюдава негноен енцефалит. Понякога измененията, причинени от вторични инфекции, могат да заблудят ветеринарния лекар. Инфарктите по далака се считат за показателен признак, но не се наблюдават често.
2. Острата форма на африканската чума по свинете дава клинична и патологична картина, много близка до тази на класическата чума по свинете. Кръвоизливите по кожата и ушите се откриват лесно и насочват към остра африканска или класическа чума по свинете.

Остра форма на класическата чума по свинете се изключва и при съмнение за Червенка, Репродуктивен и респираторен синдром при свинете, отравяне с кумарин, Цирковирусни инфекции, салмонелоза, пастьорелоза или всеки друг чревен или дихателен синдром, придружен с температура, която не се повлиява от лечение с антибиотици.

1. Вирусът на класическата чума по свинете се предава със слюнката, урината и изпражненията, в които той се съдържа от появата на клиничните признаци до смъртта. Вирусът може да се предаде и чрез спермата.

В. Хронична форма

1. Инфекцията протича хронично, когато свинете нямат ефективна имунна реакция срещу вируса на класическата чума по свинете. Първите признаци на хроничната инфекция са подобни на тези при острата форма. Впоследствие се появяват и доста неспецифични признаци като непостоянна температура, хроничен ентерит и измършавяване. Типичните кожни хеморагии отсъстват.

Свинете могат да проявяват клиничните признаци на болестта два или три месеца преди смъртта. Вирусът на класическата чума по свинете се разпространява непрекъснато от първата поява на клиничните признаци до смъртта. Антитела в серумните проби не винаги се откриват.

1. Патологичните изменения са по-малко типични; в частност, кръвоизливите по органите и серозните обвивки могат да отсъстват. При животните с хронична диария често се наблюдават некротични изменения (бутони) по дебелото черво, илеоцекалната клапа и правото черво.
2. Клиничните признаци на хроничната форма на класическата чума по свинете не са специфични. За поставяне на диференциална диагноза се вземат предвид и други заболявания. Телесната температура невинаги се повишава при всички животни в заразен обект.

Г. Конгенитална форма

1. Вирусът на класическата чума по свинете преминава през плацентата на бременните свине и заразява плодовете, като често майката боледува субклинично.

Заразяването на плодовете през плацентата зависи много от стадия на бременността и силата на вируса. Инфекция в началото на бременността може да доведе до спонтанен аборт или мъртво раждане, мумификация или увреждане на плодовете. Това води до намаляване на раждаемостта в животновъдния обект. Заразяването на бременните свине преди 90-ия ден от бременността може да доведе до раждането на прасета с наличие на вирус, които изглеждат клинично здрави при раждането и преживяват няколко месеца. След раждането растежът им е забавен, измършавяват, наблюдава се и конгенитален тремор. В този случай инфекцията се диагностицира като късна проява на класическа чума по свинете. Прасенцата имат голяма роля в разпространяването на болестта и поддържането на вируса в обекта, защото са вирусоносители до смъртта си.

1. Класическата чума по свинете се оказва трудна за откриване в животновъдните обекти, когато клиничната картина е замъглена и се смесва с редица други патологични състояния. Намаляването на раждаемостта и случаите на аборт може да се дължат както на вируса на класическата чума по свинете, така и на инфекция с парвовирус, Репродуктивен и респираторен синдром при свинете, лептоспироза или болестта на Ауески. От патологична гледна точка резултатите от аборта, причинен от класическа чума по свинете, не се различават от тези при аборт, причинен от други патогенни агенти. При съмнение за инфекциозна болест на половата система трябва незабавно да се търси класическа чума по свинете във всички случаи, когато въпросният обект се смята за рисков (намира се например в зона, където е обявена класическа чума по дивите свине) и след като бъдат изключени най-честите заболявания на репродуктивната система.

Глава III НАСОКИ ЗА ОСНОВНИТЕ КРИТЕРИИ, ПРИЛОЖИМИ ПРИ ПРЕЦЕНКА НА ЕДИН ЖИВОТНОВЪДЕН ОБЕКТ КАТО СЪМНИТЕЛЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ Един животновъден обект се счита за съмнителен въз основа на следните констатации, критерии и мотиви: а) клинични и патологични прояви у свинете; основните клинични и патологични прояви са следните:

• треска, увеличена заболеваемост и смъртност,
• температура с хеморагичен синдром,
• температура с нервни симптоми,
• температура с неустановен произход, която не спада от антибиотичното лечение,
• аборти и чести проблеми с раждаемостта през последните три месеца,
• конгенитален тремор при малките прасета,
• хронични заболявания на животните,
• забавен растеж при младите животни (хилави),
• точковидни кръвоизливи или кръвонасядания, особено на лимфните възли, бъбреците, далака, пикочния мехур и ларинкса,
• инфаркт или хематоми, най-вече на далака,
• разрязвания на дебелото черво при хроничните случаи, особено близо до илеоцекалната връзка;

б) епизоотични прояви; основните епизоотични прояви, които трябва да се вземат под внимание, са следните:

• свине, които са били в пряк или непряк контакт със свине от обект, където е доказано наличието на класическа чума по свинете,
• обект, от който са изнесени прасенца, които впоследствие са се оказали заразени от класическа чума по свинете,
• свине майки, подложени на изкуствено осеменяване със семенна течност от съмнителен източник,
• свине, които са били в пряк или непряк контакт с диви свине от популация, където е установена класическа чума по свинете,
• свине, държани на открито в зона, заразена от класическа чума по свинете,
• свине, хранени с хранителни отпадъци, които най-вероятно не са били пречистени, за да се дезактивира вирусът на класическата чума по свинете,
• свине, които са били изложени на риск, например поради влизането на някои лица в обекта, транспорт и т.н.;

в) признаци, свързани с резултатите от серологичните тестове; основните лабораторни признаци са следните:

• серологична реакция, дължаща се на заразяване с вируса на класическата чума по свинете, останала незабелязана или отдадена на ваксиниране,
• кръстосана реакция между антитела срещу класическата чума по свинете и други чумни вируси,
• откриване на изолирани реагенти.

Глава IV ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ А. Насоки и процедури за клиничен преглед и за вземане на проби от свине в съмнителни животновъдни обекти

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните следи за извършването на клиничен преглед, вземане на проби и подходящи лабораторни изследвания в съмнителните животновъдни обекти за потвърждаване или отхвърляне на появата на класическа чума по свинете съгласно насоките и процедурите, определени в т. 2 - 7.

Независимо от приемането на мерките почл. 5в съответния обект, тези насоки и процедури се прилагат също за всички заболявания, за които диференциалната диагноза включва възможност за класическа чума по свинете. Това включва и случаите, когато клиничните признаци и епизоотичната картина на болестта при свинете подсказват голяма вероятност за поява на класическа чума по свинете. Във всички други случаи на съмнение за заразяване с вируса на класическата чума по свинете на една или повече свине в съответния съмнителен животновъден обект се прилагат мерките почл. 5. При съмнение за класическа чума по свинете при свине, намиращи се в кланица или в превозни средства, насоките и процедурите от т. 2 - 7 се прилагат mutatis mutandis.

1. Когато официален ветеринарен лекар посещава съмнителен животновъден обект, за да потвърди или отхвърли наличието на класическа чума по свинете, е необходимо:

• да се провери документацията, свързана с продукцията и със здравното състояние на животните, ако има такива,
• да се извърши инспекция във всяко подразделение в обекта за подбор на свинете, върху които ще бъдат извършени клинични изследвания.

Клиничният преглед включва измерване на телесната температура и обхваща на първо място следните свине или групи свине:

• болни свине или свине, при които се наблюдава липса на апетит,
• свине, скоро излекувани от заболяване,
• свине, въведени неотдавна в животновъдния обект и произхождащи от заразени зони или от други съмнителни местонахождения,
• свине, държани в подразделения, посетени наскоро от външни лица, които преди това са били в близък контакт със съмнителни или заразени с класическа чума по свинете животни или за които се знае, че са имали особено рискови контакти с потенциален източник на вируса на класическата чума по свинете,
• свине, от които вече са вземани проби и на които са правени серологични тестове за откриване на класическата чума по свинете в случаите, когато резултатите от изследванията не позволяват да се изключи наличието на класическа чума по свинете, както и на свинете в контакт с тях.

(изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Ако проверката в съмнителния животновъден обект не установи наличие на нито едно от гореизброените животни, БАБХ, като спазва другите мерки, евентуално приложени във въпросния животновъден обект по тази наредба и като отчита епизоотичната ситуация, гарантира:

• извършването на нови изследвания във въпросния обект съгласно т. 3,
• вземането на кръвни проби от свинете в обекта за лабораторни тестове; в този случай процедурите за вземане на проби, определени в т. 5 и в част Е, т. 2 служат като пример, или
• приемането или продължаване действието на мерките, предвидени в чл. 5 от наредбата, докато бъдат направени допълнителни изследвания във въпросния обект, или
• изключването на наличие на класическа чума по свинете.

1. При позоваване на тази точка клиничният преглед в обекта трябва да обхване случайно подбрани свине от подразделенията, където рискът от внасяне на вируса на класическата чума по свинете е установен, или в подразделения, където има съмнение за поява на вируса. Минималният брой свине, които се изследват, трябва да позволи да се открие в подразделенията наличие на болестта в 10 % с 95 % сигурност.

Въпреки това:

• при свине майки за разплод минималният брой животни за преглед трябва да позволи откриването на висока температура при повече от 5 %, в случай на нужда с 95 % сигурност,
• в центрове за получаване и съхранение на сперма всички нерези трябва да бъдат изследвани.

1. Ако в съмнителен обект е установено присъствието на мъртви или умиращи свине, след смъртта е необходимо да бъде направен преглед, за предпочитане поне на пет от свинете, и по-специално на свинете, които:

• преди смъртта са имали или имат явни прояви на болестта;
• са имали висока температура;
• са умрели неотдавна.

Ако при прегледа не се открият лезии, позволяващи да се заключи за появата на класическа чума по свинете, но епидемиологичната ситуация налага допълнителни проучвания, се извършва следното:

• в подразделението, където са държани умрелите или умиращите свине, се прави клиничен преглед съгласно т. 3 и се вземат проби съгласно т. 5, и
• може да бъде извършено постмортално обследване на три или четири от свинете, които са били в контакт.

Независимо от наличието или липсата на лезии, по които да се заключи за появата на класическа чума по свинете, проби от органите или тъканите на прегледаните след смъртта свине се изпращат за вирусологично изследване съгласно глава V, част Б, т. 1. Пробите се вземат за предпочитане от свине, умрели неотдавна. По време на постморталното обследване компетентният орган се уверява, че:

• са взети всички предпазни и хигиенни мерки за предотвратяване на разпространението на болестта, и
• умиращите свине се умъртвяват по хуманен начин.

1. Ако в съмнителен обект се установят други клинични признаци или лезии, насочващи към появата на класическа чума по свинете, но компетентният орган счете, че те са недостатъчни за потвърждаване на наличието на огнище на заболяването и се налагат лабораторни изследвания, кръвни проби се вземат от съмнителните свине и от други свине във всяко едно от подразделенията, в които са държани съмнителните свине, по описаните по-долу процедури.

Минималният брой проби за серологични тестове трябва да позволи да се открие във въпросните подразделения 10 % серологично наличие с 95 % сигурност. Въпреки това:

• при свинете майки за разплод минималният брой животни, от които се взема проба, трябва да позволи откриването на 10 % серологично наличие с 95 % сигурност;
• в центровете за получаване и съхранение на сперма кръвни проби се вземат от всички нерези.

Броят проби за вирусологично изследване се съобразява с инструкциите на компетентния орган, който ще отчете цялата гама тестове, чувствителността на използваните лабораторни тестове и епидемиологичната ситуация.

1. Ако съмнението за наличие на класическа чума по свинете във въпросния обект е свързано с резултатите от предишни серологични тестове, освен кръвните проби от свинете, посочени в т. 2, алинея втора, пето тире, се извършват следните процедури:

а) ако серопозитивните свине са бременни свине майки, някои от тях, за предпочитане поне три, се умъртвяват и преглеждат след смъртта; преди умъртвяването се взема кръвна проба за допълнителни серологични тестове; зародишите се изследват за откриване на вируса, на антигена или генома на вируса на класическата чума по свинете съгласно глава VI с оглед на откриване на вътрешноутробна инфекция; б) ако серопозитивните свине са майки свине, които кърмят, от всички прасенца се вземат кръвни проби и се изследват за наличие на вируса на класическа чума по свинете, на антигена или генома на вируса съгласно глава VI; кръвни проби трябва да бъда взети и от свинете майки за допълнителни серологични тестове. Ако след извършените в съмнителния обект изследвания не се открият клинични признаци и лезии, насочващи към появата на класическа чума по свинете, но компетентният орган счете за необходимо да бъдат направени допълнителни лабораторни тестове, за да се отхвърли всякаква възможност за класическа чума по свинете, процедурите за вземане на проби, описани в т. 5, служат за модел. Б. Процедури за вземане на проби в животновъден обект в случай на умъртвяване на свине вследствие на потвърждаване на заболяването

1. За да се установят обстоятелствата, при които вирусът на класическата чума по свинете е проникнал в заразения животновъден обект, и времето от проникването му, при умъртвяването на свинете в обекта, след потвърждаване на огнището, се вземат кръвни проби за серологични тестове от случайно подбрани свине в момента на умъртвяването им.
2. Минималният брой свине, от които се вземат проби, трябва да позволи откриването на серологично наличие 10 % с 95 % сигурност за свинете от всяко подразделение на животновъдния обект.

Проби могат да се вземат и за вирусологично изследване по инструкциите на компетентния орган, отчитащи цялата гама тестове, чувствителността на използваните лабораторни тестове и епидемиологичната ситуация.

1. Въпреки това при появата на вторични огнища, компетентният орган може да реши да въведе дерогация от т. 1 и 2 и да утвърди процедури за вземане на проби ad hoc, отчитайки установената епидемиологична ситуация в първоизточника, както и пътищата за проникване на вируса в обекта и евентуалното разпространение на болестта от него.

В. Процедури за вземане на проби в случай на умъртвяване на свине в съмнителен обект като превантивна мярка

1. За да се потвърди или отхвърли наличието на класическа чума по свинете и да се получат допълнителни епидемиологични данни, при умъртвяването на свине в съмнителен обект като превантивна мярка попроцедурата, описана в т. 2, се вземат кръвни проби за серологично изследване и кръвни проби или проби от тонзилите за вирусологично изследване.
2. Вземането на проби се отнася предимно за:

• свине, при които постморталното обследване е установило признаци или лезии, насочващи към класическа чума по свинете, и контактните с тях свине,
• други свине, които са имали рискови контакти с инфектирани свине или свине, за които има съмнение, че са заразени с вируса на класическата чума по свинете.

Пробите от свинете се вземат в съответствие с инструкциите на компетентния орган, отчитащи епидемиологичната ситуация. В този случай процедурите за вземане на проби, описани в следващите втора, трета и четвърта алинея, се използват като насока. Освен това от свине от всяко подразделение на обекта се вземат проби на случаен принцип. В този случай минималният брой на пробите трябва да позволи откриване на серологично наличие 10 % с 95 % сигурност за съответното подразделение. Въпреки това:

• при свинете майки за разплод минималният брой животни, от които се взема проба, трябва да позволи откриването на 5 % серологично наличие с 95 % сигурност;
• в центровете за получаване и съхранение на сперма трябва да се вземат кръвни проби от всички нерези.

Видът на вземаните проби за вирусологичните тестове и тестът, който трябва да се използва, се съобразяват с инструкциите на компетентния орган, който отчита цялата гама тестове, които могат да бъдат използвани, тяхната чувствителност и епидемиологичната ситуация. Г. Процедури за контрол и вземане на проби преди издаването на разрешение за преместване на свинете от животновъдните обекти, разположени в защитни или надзорни зони и в случай на клане или умъртвяване на тези свине

1. Без да се нарушават разпоредбите почл. 19, за да се издаде разрешение за преместване на свинете от обект, разположен в защитна или надзорна зона съгласночл. 16, клиничният преглед от официалния ветеринарен лекар трябва да се извършва:

• през последните 24 h преди преместването на свинете;
• съгласно разпоредбите по част А, т. 2.

1. Ако свинете се транспортират към друг обект, освен изследванията по т. 1 трябва да се извърши клиничен преглед на свине от всяко подразделение, където са държани свинете, които ще се преместват. За животните на повече от три или четири месеца прегледът включва измерване на температурата на определен брой свине.

Минималният брой свине, които се преглеждат, трябва да позволи откриването на висока температура при повече от 10 % с 95 % сигурност за въпросните подразделения. Въпреки това:

• при свинете майки за разплод минималният брой животни, от които се взема проба, трябва да позволи откриването на 5 % наличие на висока температура, в случай на нужда, с 95 % сигурност в подразделението, в което се намират свинете, които трябва да се транспортират;
• при нерези трябва да бъдат прегледани всички нерези, които ще бъдат транспортирани.

1. Ако свинете се транспортират до кланица, предприятие за преработка или друго място, където ще бъдат умъртвени или заклани, освен изследванията, предвидени от разпоредбите в т. 1, се извършва клиничен преглед на свине от всяко подразделение, където са държани свинете, които ще се транспортират. Ако животните са на повече от три или четири месеца, прегледът трябва да включва измерване на температурата на определен брой свине.

Минималният брой свине, които трябва да се контролират, трябва да позволи откриването на висока температура при повече от 20 %, в случай на нужда, с 95 % сигурност във въпросното подразделение. Въпреки това при свинете майки или нерезите за разплод минималният брой свине, които се преглеждат, трябва да позволи откриването на висока температура при повече от 5 %, в случай на нужда, с 95 % сигурност в подразделението, в което са държани свинете, които трябва да се транспортират.

1. По време на клането или умъртвяването на свинете по т. 3 от свине от всяко едно от подразделенията, откъдето са преместени животните, трябва да се вземат кръвни проби за серологично изследване или кръвни проби или проби от тонзилите за вирусологично изследване.

Минималният брой проби трябва да позволи да се открие серологично наличие или наличие на вируса в повече от 10 % с 95 % сигурност във всяко подразделение. Въпреки това при свинете майки за разплод или при нерезите минималният брой свине, от които трябва се вземат проби, трябва да позволи да се открие серологично наличие на вируса в повече от 5 % с 95 % сигурност в подразделението, където са държани тези свине. Видът проби, които трябва да се вземат и тестът, който трябва да се използва, ще бъдат съобразени с инструкциите на компетентния орган, който отчита гамата тестове, които могат да се направят, чувствителността им и епидемиологичната ситуация.

1. Въпреки това, ако при клането или умъртвяването на свинете се открият клинични признаци или лезии при аутопсията, подсказващи наличието на класическа чума по свинете, чрез дерогация от точка 4 се прилагат разпоредбите за вземане на проби, определени в част В.

Д. Процедури за контрол и вземане на проби във връзка с повторно зареждане на животновъден обект със свине

1. В случай на зареждане на обект със свине се прилага следната процедура за вземане на проби:

• при първоначално зареждане с възрастни свине се вземат кръвни проби за серологично изследване от достатъчен брой случайно избрани животни, позволяващ да се открие серологично наличие 10 % с 95 % сигурност във всяко подразделение от обекта;
• при пълно повторно зареждане трябва да се вземат кръвни проби за серологично изследване от достатъчен брой случайно подбрани свине, позволяващ да се открие серологично наличие 20 % с 95 % сигурност във всяко подразделение от обекта.

За свинете майки или нерезите за разплод обаче броят проби трябва да бъде такъв, че да позволи откриването на серологично наличие 10 % с 95 % сигурност.

1. След зареждането на обекта със свине компетентният орган се уверява, че при поява на заболяване или на смърт на свине в обекта без известна причина, въпросните свине ще бъдат незабавно обследвани за наличие на класическа чума по свинете. Тези разпоредби се прилагат, докато не се премахнат ограниченията, наложени на въпросния животновъден обект.

Е. Процедури за вземане на проби в животновъдни обекти в защитната зона преди премахването на ограниченията

1. За да се позволи премахване на ограниченията, наложени по силата начл. 15в защитна зона, във всички животновъдни обекти в зоната се извършва следното:

• прави се клиничен преглед в съответствие с процедурите, определени в част А, т. 2 и 3;
• вземат се кръвни проби за серологични изследвания съгласно посоченото в т. 2.

1. Минималният брой кръвни проби трябва да позволи откриването на серологично наличие 10 % с 95 % сигурност при свинете за всяко подразделение на обекта.

Въпреки това:

• за свине майки за разплод минималният брой проби трябва да позволи откриването на серологично наличие 5 % с 95 % сигурност;
• в центровете за получаване и съхранение на сперма кръвни проби трябва да се вземат от всички нерези.

Ж. Процедури за вземане на проби в стопанствата в надзорната зона преди премахването на ограниченията

1. За да се премахнат ограниченията, наложени по силата начл. 19 - 21в надзорна зона, във всички животновъдни обекти в зоната се извършва клиничен преглед в съответствие с процедурите по част А, т. 2.

Освен това трябва да се вземат кръвни проби за серологично изследване от свинете:

• от всички обекти, в които няма свине на възраст от два до осем месеца;
• във всички случаи, когато компетентният орган счете, че е възможно свине майки за разплод да са заразени с класическа чума по свинете, която да не е била открита;
• във всеки друг обект, където компетентният орган сметне за необходимо;
• във всички центрове за получаване и съхранение на сперма.

1. При всяко вземане на кръвни проби за серологично изследване в стопанства, разположени в надзорната зона, броят проби отговаря на изискванията по част Е, т. 2. Ако обаче компетентният орган счита, че е възможно свине майки за разплод да са заразени с класическа чума по свинете, която не е открита, проби могат да бъдат взети само от подразделенията, в които са държани въпросните животни.

З. Процедури за серологичен контрол и вземане на проби в региони, където има съмнение или потвърждение за наличие на класическа чума по дивите свине

1. В случай на серологичен контрол на дивите свине в зона, където има потвърждение или съмнение за наличие на класическа чума по свинете, предварително се установява размерът и географският регион на популацията, от който ще се вземат проби, за да се определи броят на пробите. Големината на пробата се определя в зависимост от предполагаемия брой живи животни, а не според броя на отстреляните на лов.
2. Ако няма налични данни за гъстотата и размера на популацията, географският регион, от който ще се вземат проби, се определя в зависимост от постоянното присъствие на диви свине, наличието на естествени или изкуствени прегради, които ефикасно спират постоянните масови придвижвания на животните. Ако няма такива или регионът е обширен, се препоръчва да се определят зони за вземане на проби от по 200 km2максимум, в които обикновено могат да живеят от 400 до 1000 диви свине.
3. Без да се нарушават разпоредбите почл. 27, минималният брой диви свине, от които се вземат проби в определена зона, тр-ябва да позволи откриването на 5 % серологично наличие с 95 % сигурност. За тази цел се вземат проби от най-малко 59 животни за всеки отделен регион.

Също така се препоръчва:

• в регионите, където интензивно и редовно се ловува или се практикува селективен лов за борба с болестите, около 50 % от пробите да се вземат от животни на възраст от 3 месеца до година, 35 % от животни от една до две години и 15 % от животни над две години;
• в регионите, където интензивността на лова е слаба или липсва, проби се вземат от най-малко 32 животни от всяка една от трите възрастови групи;
• пробите се вземат в кратък период, за предпочитане по-малко от месец;
• възрастта на животните се определя по зъбите.

1. Вземането на проби за вирусологично изследване от отстреляни или открити мъртви диви свине трябва да се извършва съгласно разпоредбите на глава V, част Б, т. 1.

Когато се счете за необходимо да се извърши вирусологичен контрол на отстреляните на лов животни, той се прави приоритетно върху животни на възраст от три месеца до година.

1. Всички проби, които трябва да бъдат изпратени в лабораторията, трябва да се придружават от въпросника, посочен вчл. 29, ал. 3.

Глава V ОБЩИ ПРОЦЕДУРИ И КРИТЕРИИ ЗА ВЗЕМАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ПРОБИТЕ А. Общи процедури и критерии

1. Преди да се вземат проби от съмнителен животновъден обект, се съставя карта на обекта и се определят епидемиологичните подразделения.
2. Във всички случаи, когато е необходимо вземането на повторни проби, всички свине, от които се вземат проби, се маркират по специфичен начин, така че от тях да могат да се вземат лесно нови проби.
3. Без да се нарушава глава I, част А, т. 5, буква "б", проби за серологично изследване не трябва да се вземат от прасенца на възраст под 8 седмици.
4. Всички проби се изпращат в лабораторията заедно с подходящите формуляри съгласно предписанията на компетентния орган. Формулярите съдържат данни за историята на изследваните животни и установените след смъртта клинични признаци или лезии.

При свинете, държани в животновъдни обекти, се дава ясна информация за възрастта, категорията и обекта по произход на всички животни, от които се вземат проби. Препоръчва се местонахождението на всяка една от свинете, от които се вземат проби в обекта, да се регистрира едновременно с уникалния идентификационен номер на марката и. Б. Вземане на проби за вирусологично изследване

1. Тъканите от тонзилите, далака и бъбреците на умрелите или умъртвени свине са най-подходящите проби за откриване на вируса, антигена или генома на класическата чума по свинете. Освен това се препоръчва да се вземат две проби от други лимфни тъкани като ретрофарингеалните, паротидните, мандибуларните или мезентерийните лимфни възли, както и проба от илеума. При наличие на автолиза в труповете за предпочитане са проби от цяла дълга кост или от стернума.
2. От животните с признаци на треска или други признаци на заболяване трябва да се вземат проби от несъсирена или съсирена кръв, в съответствие с инструкциите на компетентния орган.
3. Препоръчва се да се направят вирусологични изследвания на болните животни. Тези изследвания обикновено имат ограничено значение, когато се прилагат за наблюдение на животни, при които не се наблюдават клинични признаци. Ако обаче вземането на проби с широк обхват цели да се открие вирусът на класическата чума по свинете през инкубационния му период, най-подходящи са пробите от тонзилите.

В. Транспорт на пробите

1. Препоръчва се всички проби:

• да се транспортират и складират в непропускливи съдове,
• да не се замразяват дълбоко, но да се съхраняват на хладно при хладилна температура,
• да се доставят в лабораторията възможно най-бързо,
• да се поставят опаковани в хладилна чанта, а не в контакт с лед,
• от тъкани и органи се поставят в херметично затворен и прилежно етикетиран полиетиленов плик; след това се поставят в големи устойчиви съдове, обвити с абсорбиращ материал, достатъчен за защита от повреда и за абсорбиране при евентуално изтичане,
• по възможност директно се транспортират до лабораторията от компетентни лица, за да се гарантира бърз и надежден транспорт.

1. От външната страна на опаковката се отбелязва адресът на лабораторията получател и на видимо място се поставя следното указание: "Патологичен материал от животински произход. Нетрайно. Чупливо. Да се отвори единствено в лаборатория за класическа чума по свинете."
2. Лабораторията, за която са предназначени пробите, предварително се информира за момента и обстоятелствата около пристигането на пробите.
3. При транспорта на проби със самолет до референтната лаборатория на Общността за класическа чума по свинете от държавите членки, с изключение на Германия, или от трети страни, на опаковката се поставя етикет съгласно разпоредбите на Международната асоциация за въздушен транспорт.

Глава VI ПРИНЦИПИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВИРУСОЛОГИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ И ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХ А. Откриване на антиген на вируса

1. Пряк имунофлуоресцентен метод

Принципът на метода е детекция на антиген на вируса във фини криосрезове от органи на свине със съмнение за инфекция с вируса на класическата чума по свинете. Вътреклетъчният антиген се открива с помощта на антитяло, конюгирано с флуоресцеин-изотиоцианат (ФИТЦ). Всеки положителен резултат се потвърждава с повтаряне на реакцията с помощта на специфично моноклонално антитяло. Най-подходящи органи са сливиците, бъбреците, далакът, лимфните възли и дебелото черво. При дивите свине може да се използва и натривка от костен мозък, ако гореизброените органи не са на разположение или са загнили. Изследването се извършва в рамките на един ден. Тъй като пробите се вземат само от органи на мъртви животни, приложението им за откриване на болестта е ограничено. Сигурността на резултатите от изследването може да бъде намалена от съмнителна флуоресценция, особено когато извършващият няма достатъчно опит с метода или когато изследваните органи са били загнили.

1. ELISA за откриване на антиген

Различни техники ELISA позволяват да се открива антигена на вируса. Антигенът ELISA трябва да е достатъчно чувствителен, за да позволи получаването на положителен резултат при животни с клинични признаци на класическа чума по свинете. Използването на ELISA се препоръчва за откриване на антигена в проби от животни с клинични признаци или патологични изменения на заболяването. Те не са подходящи за индивидуално изследване. Най-подходящи са пробите от левкоцити, кръвен серум, несъсирена кръв, както и суспензия от органите, описани в т. 1, взети от свине, за които съществува съмнение за инфекция с вируса на класическата чума по свинете. ELISA може да се извърши в рамките на един ден с помощта на автоматизирана техника. Основното му предимство е възможността да се обработват голям брой проби за кратко време. Препоръчва се да се използва ELISA, която дава задоволителни резултати при работа с референтен материал. В момента обаче всички ELISA, които се продават, са по-малко чувствителни от изолирането на вируса в клетъчна култура и чувствителността им е далеч по-висока при кръвните проби от прасенца, отколкото от възрастни свине. Б. Изолиране на вируса

1. Изолирането на вируса се основава на заразяване с материала от пробата на чувствителна клетъчна култура от свине. Ако в пробата присъства вирусът на класическата чума по свинете, той се намножава в клетките в количества, които се установяват по цветната реакция на заразените клетки с натоварени антитела. Необходимо е да има на разположение специфични антитела срещу класическата чума, за да се направи диференциална диагноза по отношение на другите вируси.
2. Най-подходящи за изолиране на вируса на класическата чума по свинете са левкоцитите, кръвната плазма или цялата кръв от проби, несъсирената кръв или проби от органите, описани в част А, т. 1.
3. Методът на изолиране на вируса е по-подходящ за анализ на проби от малък брой животни, отколкото за масов контрол. Той е много трудоемък и резултатите се получават най-малко след три дни. Може да се наложи да се направят още два пасажа на клетъчни култури, когато се открие слабо наличие на вируса в пробата. Поради това периодът на изследване до получаването на крайния резултат може да продължи до десет дни. Загнилите проби могат да се окажат цитотоксични за културата и да ограничат по този начин приложението на метода.
4. Изолирането на вируса се препоръчва, когато с други методи наличието на вируса на класическата чума по свинете вече е потвърдено. То се използва като референтен тест за потвърждаване на вече получените положителни резултати с метод ELISA за откриване на антиген, полимеразно-верижна реакция (PCR) или имунофлуоресцентен метод, непряко оцветяване с пероксидаза.

Изолатите на вируса на класическа чума по свинете, получени по този начин, служат за характеризирането на вируса, и по-специално за генетичното типизиране и молекулярната епидемиология.

1. Всички изолати на вируса на класическата чума по свинете, взети от всички първични огнища, при първоначални случаи на инфекция при диви свине или от случаи на зараза, установени в кланица или транспортно средство, се изпращат за определяне на генетичния тип в референтна лаборатория на Европейския съюз.

В. Откриване на генома на вируса

1. Полимеразно-верижната реакция служи за откриване на генома на вируса в пробите от кръв, тъкани и органи. Малки фрагменти от рибонуклеиновата киселина (РНК) на вируса се транскрибират във фрагменти дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и се амплифицират от PCR до установими количества. Тъй като изследването позволява да се открие само сегмент от генома на вируса, PCR може да даде положителен резултат дори и при отсъствие на вируса на класическата чума по свинете (например при загнили тъкани или проби от възстановяващи се от заболяване свине).
2. Полимеразно-верижната реакция се използва за ограничен брой подбрани проби от съмнителни животни или материал от абортиран плод. Той може да бъде идеалният метод при трупове на диви свине, когато материалът е загнил и изолирането на вируса е невъзможно поради цитотоксичност.
3. Най-подходящият материал за PCR диагностика са пробите от органите, изброени в точката за изолиране на вируса, или несъсирена кръв.
4. Полимеразно-верижната реакция може да се извърши за 48 h. За нея са необходими подходяща лабораторна техника, отделни помещения и квалифициран персонал. Едно от предимствата на метода е, че заразените вирусни сегменти не трябва да се възпроизвеждат в лаборатория. Методът е много чувствителен, но лесно може да се получи замърсяване, което води до лъжливо положителни резултати. Затова е необходимо да се приложат строги процедури за качествен контрол. Някои методи са специфични общо за всички вируси и налагат допълнителни изследвания за проверка, като сегментиране на продукта от полимеразно-верижна реакция.

Г. Оценка на резултатите от вирусологичните изследвания

1. Вирусологичните изследвания са необходими за потвърждаване на наличието на класическа чума по свинете.

Изолирането на вируса трябва да се счита за референтния вирусологичен тест и следва да се използва като тест за потвърждаване, когато се налага. Особено се препоръчва в случай, че въпреки положителните резултати от имунофлуоресцентния метод, тестовете ELISA или PCR, не са установени клинични признаци или лезии от заболяването и във всеки друг съмнителен случай. Въпреки това за потвърждаването на първично огнище на класическа чума по свинете е достатъчно наличието на клинични признаци или лезии, характерни за заболяването, при съответните свине, съчетано с положителни резултати при поне в два от тестовете за откриване на антигена или на генома на вируса. Вторично огнище на класическа чума по свинете се потвърждава, ако освен епидемиологична връзка с вече потвърдено огнище или случай има открити и клинични признаци или лезии, характерни за заболяването в наблюдаваните свине, и ако тест за откриване на антигена или генома на вируса е дал положителен резултат. Появата на първично огнище на класическа чума по свинете при диви свине се потвърждава след изолиране на вируса или ако поне два от тестовете за откриване на антигена или на генома на вируса са дали положителен резултат. Могат да се потвърдят други случаи на класическа чума по свинете при диви свине, когато е установена епидемиологична връзка с вече потвърдени случаи, ако един тест за откриване на антиген или на генома на вируса е дал положителен резултат.

1. За да даде положителен резултат, тестът за откриване на генома или антигена на класическата чума по свинете трябва да се осъществи със специфични антитела или стартери срещу вируса на КЧС. Ако тестът не е специфичен за вируса на класическата чума по свинете, а само за чумния вирус, трябва да се повтори с използването на специфични реактиви на класическата чума по свинете.

Глава VII ПРИНЦИПИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЕРОЛОГИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХ А. Основни принципи и диагностична стойност

1. При свинете, заразени с вируса на класическата чума по свинете, антитела могат да се открият в кръвния серум две-три седмици след заразяването. При оздравели свине защитните и неутрализиращите антитела се откриват в течение на години, дори през целия живот. При болни животни в крайна фаза понякога се откриват антитела. При хронично болни свине антитела се откриват в продължение на няколко дни в края на първия месец след заразяването.

Заразените в утробата прасета са имунотолерантни към вируса и не произвеждат специфични антитела. През първите дни след раждането могат да се открият майчини антитела, които се доказват при здравите прасенца без виремия до около две седмици. Ако се открият антитела у прасета над тримесечна възраст, е малко вероятно антителата да са с произход от майката.

1. Откриването на антитела срещу вируса на класическата чума по свинете в серумни или плазмени проби позволява да се потвърди диагнозата на класическа чума по свинете в съмнителните стопанства, да се установи периодът от началото на заразяването в огнището и да се вземат мерки за наблюдение и надзор. Серологичните изследвания служат най-вече за откриване на класическа чума по свинете в наскоро заразен животновъден обект.

Малък брой засегнати свине с нисък титър на антитела говори за скорошна инфекция (две-три седмици). Голям брой засегнати свине с високи титри на антитела означава, че вирусът е проникнал в животновъдния обект най-малко преди месец. Местонахождението на серопозитивните свине в обекта може да даде полезна информация за начина, по който вирусът на класическата чума по свинете е проникнал в обекта. Въпреки това е необходимо да се направи точна оценка и интерпретация на резултатите от серологичните изследвания, като се отчетат всички клинични, вирусологични и епизоотичните данни в рамките на изследването, което се провежда в случай на съмнение или потвърждение на наличието на класическа чума по свинете. Б. Препоръчителни серологични тестове

1. Вирус-неутрализационна реакция (ВНР) и ELISA са най-подходящи за серологична диагностика на класическата чума по свинете.

Качеството и ефикасността на серологичната диагностика, извършвана от националната лаборатория, трябва непрекъснато да се контролират чрез междулабораторен сравнителен тест, организиран периодично от референтната лаборатория на Европейския съюз.

1. Вирус-неутрализационна реакция се базира на определянето на неутрализиращото действие на антителата в серумна проба върху вируса, изразена като неутрализираща степен от 50 %.

Известно количество от вируса на класическата чума по свинете се инкубира при 37 °C в степенно разреден серум. Приготвя се серумен разтвор в разреждане 1 към 10. Когато е необходима пълна титрация, се приготвят серумни разтвори 1 към 2 и 1 към 5. Всеки един от така приготвените серумни разтвори се смесва с равен обем суспензия на вируса, съдържаща 100 инфекциозни дози (TCID 50). След инкубирането със сместа се заразяват клетъчни култури, които се инкубират от 3 до 5 дни. След този инкубационен период културите се фиксират и всяко намножаване на вирус се открива чрез имунно маркиране (имунопероксидазна или имунофлуоресцентна реакция). Резултатите от ВНР се изразяват с реципрочната стойност на началното разреждане на серума, при което половината от заразените клетъчни култури (краен титър 50 %) не показват размножаване на вируса (няма специфично маркиране). Прави се оценка на титъра между две разреждания. Крайното разреждане е ефективното разреждане на серума по време на неутрализиращата реакция след прибавянето на вируса, но без добавяне на клетъчна суспензия.

1. Вирус-неутрализационна реакция е най-чувствителният и най-надеждният метод за откриване на антитела срещу вируса на класическата чума по свинете. Затова се препоръчва за серологично изследване както на отделни животни, така и на стада. Изследването позволява да се открият и антитела с кръстосана неутрализация.

Прилагането на ВНР за откриване на антитела срещу вируса на Мукозна болест - вирусната диария по говедата и Бордерова болест по овцете се основава на същите принципи и се използва за извършване на диференциална диагноза на класическата чума по свинете.

1. Щамовете на вируса, които се използват във вирус-неутрализационната реакция, трябва да отговарят на препоръките на референтната лаборатория на Европейския съюз.
2. Разработени са различни варианти на ELISA с използване на специфични моноклонални антитела - конкурентен (блокиращ) метод и неконкурентна ELISA.

Конкурентният (блокиращ) метод обикновено се основава на моноклонални антитела. Ако серумната проба съдържа антитела срещу вируса на КЧС, свързването на моноклоналното тяло, съчетано с пероксидаза, с антигена на вируса води до намаляване на цветовата екстинция. При неконкурентната ELISA свързването на серумните антитела с антигена се сравнява директно с помощта на антитела, съчетани с пероксидаза.

1. Националната лаборатория трябва редовно да извършва контрол на чувствителността и специфичността на всички партиди от ELISA, като използва набор референтни серуми, предоставени от референтната лаборатория на Европейския съюз. Този набор включва:

• серуми от свине в начална фаза на инфекция с вируса на класическата чума по свинете (до 21 дни от инфектирането);
• серуми от оздравяващи животни (след 21-ия ден от инфекцията);
• серуми от свине, заразени с вируси по преживните.

Изследванията ELISA за серологична диагностика на класическата чума по свинете трябва да разпознават всички референтни серуми от оздравяващи свине. Всички получени резултати трябва да могат да се репродуцират. Препоръчва се още тестовете да могат да идентифицират всички положителни серуми от началната фаза и да представят минимум кръстосани реакции със серуми от свине, заразени с вируси по преживните. Резултатите, получени с референтни серуми от свине в начална фаза на инфекцията, дават индикации за чувствителността на изследването ELISA.

1. Чувствителността на изследването ELISA се смята за по-ниска от тази на ВНР и се препоръчва да се използва за откриване на заболяването в стада. Въпреки това за изследванията ELISA е необходима по-малко специализирана техника и те се осъществяват много по-бързо от ВНР благодарение на автоматизираната техника.

Изследванията ELISA трябва да позволят да се открият всички инфекции с класическа чума по свинете на етапа на възстановяване от заболяването и трябва да са във възможно най-голяма степен освободени от кръстосани реакции с антитела срещу вируси по преживните. В. Интерпретация на резултатите от серологичните изследвания и диференциална диагноза с инфекциите, причинени от вируси по преживните (Мукозна болест - вирусна диария по говедата и Бордерова болест по овцете).

1. В случай на откриване на титър на неутрализация на вируса на класическата чума по свинете, равен или надвишаващ 10 ND50, в серумни проби от една или повече свине или при положителен резултат от ELISA в серумни проби от група свине мерките, предвидени вчлен 4, параграф 2 от Директива 2001/89/ЕО, се прилагат незабавно или се продължават във въпросния обект.

Вече взетите от обекта проби трябва да се подлагат на втора ВНР (сравнителна крайна титрация на вирус-неутрализиращите антитела срещу класическата чума по свинете и на вируси по преживните).

1. Ако при сравнителните тестове се открият антитела срещу вируси по преживните, а титрите на антитела срещу класическата чума по свинете отсъстват или са в по-малко (под една трета) количество, съмнението за класическа чума по свинете се отхвърля, освен ако не съществуват други причини, които оправдават продължаване прилагането на мерките, предвидени вчлен 4, параграф 2 от Директива 2001/89/ЕО, във въпросния обект.
2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.10.2018 г.) Ако при сравнителните тестове се установи титър на неутрализация на вируса, равен или надвишаващ 10 ND50 при повече свине и този титър е равен или по-висок от титрите, свързани с други чумни вируси, БАБХ следи да се направи потвърждение на наличието на класическа чума по свинете, при условие че в съответния обект са установени епизоотични прояви на заболяването.
3. Без да се нарушават разпоредбите почл. 7, ако не е установена нито една епидемиологична проява или ако резултатите на предишни тестове са недостатъчни, компетентният орган следи в съответния животновъден обект:

• да бъде продължено действието на мерките почл. 5;
• да бъдат направени допълнителни изследвания, колкото може по-бързо, за да се потвърди или отхвърли наличието на класическа чума по свинете, съгласно глава IV.

1. Ако допълнителните контроли и тестове, посочени в т. 4, не позволят да се отхвърли наличието на класическа чума по свинете, е необходимо в съответния животновъден обект да се извърши ново вземане на кръвни проби за серологични изследвания най-малко две седмици след предишните контроли.

В контекста на това ново вземане на проби свинете, от които са взети и изследвани предишните проби, се изследват отново, за да се направи сравнително серологично изследване с предишните проби, позволяващо да се открие серологично конвертиране на вируса на класическата чума по свинете или на Pestivirus по преживните, в зависимост от случая. Ако тези нови контроли и изследвания не позволят да се потвърди наличието на класическа чума по свинете, мерките, предвидени вчл. 4,5и7, могат да бъдат премахнати. Глава VIII РАЗГРАНИЧИТЕЛЕН ТЕСТ В СЛУЧАЙ НА ИЗВЪНРЕДНА (СПЕШНА) ВАКСИНАЦИЯ А. Основни принципи

1. Съществува един разграничителен серологичен ЕЛАЙЗА тест (разграничителен тест), с който успешно може да се различат или разграничат прасетата, ваксинирани с маркерна ваксина, създаваща антитела само срещу Е2 гликопротеина на КЧС, от прасета, заразени с полевия (дивия) тип на КЧС вируса. Този тест е създаден за откриване на антитела срещу гликопротеина Erns на КЧС вируса. Този тест се основава на принципа, че незаразените прасета, ваксинирани с маркерна ваксина, произвеждат антитела само срещу Е2 гликопротеина на КЧС вируса, докато животните, заразени с полеви вирус, реагират и произвеждат антитела още и срещу други вирусни антигени. Този разграничителен тест е чувствителен и специфичен (1). Независимо от това обаче реагират като Erns-позитивни и прасетата, заразени с пестивируси, различни от вируса на КЧС (като напр. вирусите на вирусната диария по говедата и на Бордеровата болест). Нещо повече, чувствителността на теста не е идеална, тъй като някои маркерно ваксинирани и след това заразени животни биха могли да не реагират като Erns-позитивни. Наличните понастоящем данни дават основание да се предполага, че не би могло разграничителният тест да бъде използван като надеждно средство за изследване на диви прасета.
2. Разграничителният тест е течно фазен, блокиращ, ензимно свързана имунна тестова проба (имуноесе). Подлежащите на изследване проби се инкубират върху микротитърни плаки, които са предварително покрити с моноклонални, анти-Erns антитела, съвместно с определено количество от Erns антиген. Всяко антитяло, което е специфично за Erns, се свързва с определено количество от Erns в разтвора, като се формира комплекс от антиген/антитяло, който не реагира с анти-Erns антителата върху микротитърната плака. След като плаките бъдат измити, за да се отстрани несвързаният материал, се добавя пероксидазно етикетиран анти- Erns конюгат, който се свързва с Erns антигена, свързан в комплекс с антитялото от покритието на повърхността на микротитърната плака. Чрез измиване се отстранява несвързаният конюгат и се добавя съдържащ хромоген субстрат (основа). Степента на проявяващия се цвят е обратно пропорционална на количеството на антитела, специфични за Erns съдържанието на пробата. Ако пробата не съдържа антитела (отрицателна проба), голяма част от определеното количество от добавения Erns антиген може да се свърже с анти-Erns антителата от повърхността на плаката, като се наблюдава силно изразена цветна реакция. Резултатът се получава, като се сравнява оптическата плътност (OD) в ямките, съдържащи тестови проби, с тази от ямките, съдържащи отрицателните и положителните контроли.

Б. Ръководни насоки за използването на разграничителен тест в контекста на извънредна ваксинация с маркерна ваксина в свиневъдни обекти по реда начл. 32. Разграничителният тест е разработен за установяване на наличие или отсъствие на циркулация на КЧС вируса в популация от прасета, ваксинирани с маркерна ваксина. Наличните понастоящем данни дават основание да се предполага, че същият би могъл успешно да се използва за тази цел на база цяло стадо, но същият не позволява да се изключи възможността някои отделни прасета да са заразени с КЧС вирус. По-конкретно специфичността на разграничителния тест би могла да се окаже недостатъчна за надеждното разграничаване на прасета, ваксинирани с маркерна ваксина, от заразени прасета в случай на ваксиниране на възрастните животни. В случай на пораждащи съмнения резултати обаче въпросните прасета трябва да бъдат заклани или умъртвени по хуманен начин и техните органи да бъдат тествани за наличие на КЧС вирус. Изолирането на вирус и PCR са най-подходящите изследвания за тази цел. Тези аспекти би трябвало да се отчетат в най-пълна степен, когато се планира стратегия за извънредна (спешна) ваксинация с маркерна ваксина, както и за последващото интерпретиране на резултатите от надзора над КЧС вируса, провеждан върху маркерно ваксинирана популация. Процедурата за вземане на проби от и изследване на ваксинирана популация от прасета, която следва да предхожда вдигането на ограниченията, наложени във ваксиниран район в съответствие счл. 32, би трябвало да зависи от възрастта на ваксинираните прасета, тяхната категория (по предназначение) (угояване/клане, разплод), както и от желаното равнище на безопасност, гарантираща отсъствието на вирусна циркулация сред съответната популация. Оттук следва и необходимостта подробното описание на процедурата за вземане на такива проби и за тяхното изследване да бъде формулирано в плана за извънредно ваксиниране, който трябва да се представи на Европейската комисия за одобрение на основание на разпоредбата начл. 32, ал. 3 и 4. Глава IX МИНИМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ЗА ЛАБОРАТОРИЯТА ЗА КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

1. Минималните изисквания, посочени в табл. 1, се спазват от лабораторията, която манипулира с вируса на класическата чума по свинете, дори и в малки количества по критериите на изследванията за изолация и неутрализиране на вируса. Постморталните обследвания, приготвянето на тъканни срезове за имунофлуоресцентно изследване и серологичните изследвания с инактивиран антиген могат да се извършват при по-ниско ниво на сигурност, при условие че се спазват основните хигиенни норми и след манипулациите се извърши дезинфекция и тъканите и серумът се елиминират при безопасни условия.
2. Допълнителните условия, описани в табл. 1, се съблюдават от лабораторията, използваща процедури с намножаване на вируса.
3. Изискванията, включени в табл. 2, са задължителни за всяка лаборатория, която извършва опити върху животни с вируса на класическата чума по свинете.
4. Всички изолати на вируса на класическата чума по свинете се съхраняват на безопасно място в замразено или лиофилизирано състояние. Препоръчва се хладилниците и фризерите да се използват само за вируса на класическата чума по свинете и материали, използвани за диагностика на това заболяване. Всяка ампула трябва да има ясен етикет. В стриктна документация се описват наличните количества от вируса в лабораторията, датата и резултатите от качествения контрол. Води се и документация на вирусите, прибавени към запасите с уточняване на източника, и на вирусите, предоставени на други лаборатории.
5. Препоръчва се към помещенията за манипулиране с вируса, биологично обезопасени, да се предвидят "чисти стаи", в които не се извършват манипулации с вируса. Тези помещения служат за подготовка на стъклената посуда и на средите, за поддържане и възстановяване на незаразени клетъчни култури, за обработка на серумите и серологични изследвания (с изключение на методите, използващи жив вирус на класическата чума по свинете), както и за административна дейност.

Глава Х НАЦИОНАЛНА РЕФЕРЕНТНА ЛАБОРАТОРИЯ ЗА КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, Секция "Екзотични и особено опасни инфекции" Национална референтна лаборатория "КЧС и АЧС" ул. Ломско шосе 190, София 1239, България

Приложение № 4 къмчл. 8, ал. 1, т. 8 Дезинфекция при класическа чума по свинете Принципи и процедури при почистване, дезинфекция и третиране с инсектицидни препарати

1. Общи принципи и процедури:

1.1. дейностите по почистването и дезинфекцията, а когато е необходимо и мерките за унищожаване на гризачи и насекоми посредством официално разрешени препарати, се извършват под ветеринарен контрол и в съответствие с инструкциите на официален ветеринарен лекар; 1.2. използваните дезинфектанти и концентрациите, в които те се прилагат, трябва да бъдат официално одобрени от държавния ветеринарен лекар, за да се гарантира унищожаване на вируса на КЧС; 1.3. ефикасността на дезинфектантите се проверява редовно, тъй като ефикасността на някои дезинфектанти намалява при продължително съхранение; 1.4. при избор на дезинфектанти, инсектицидни препарати и процедури за дезинфекция и дезинсекция се вземат под внимание видът на сградата, транспортните средства и обектите, които ще бъдат третирани; 1.5. употребата на екстрахиращи мазнините вещества, дезинфектанти и инсектицидни препарати се извършва при условия, гарантиращи запазване на тяхната ефикасност; посочените от производителя параметри, като налягане, минимална температура и време на приложение, трябва да бъдат стриктно спазвани; 1.6. независимо от вида на използвания дезинфектант се прилагат следните общи правила: а) подовете на боксовете, постелите и фекалиите обилно се накисват с дезинфектант; б) щателно механично почистване на помещенията и помощния инвентар, за да се запази ефектът от дезинфекцията; в) допълнителна дезинфекция за минималното време на приложение, определено в препоръките на производителя; г) отпадните води след почистването се заустват по начин, недопускащ разпространение на КЧС съгласно инструкциите на държавния ветеринарен лекар; 1.7. когато измиването се извършва с течности под налягане, се избягва повторното замърсяване на вече измитите части; 1.8. измиване, дезинфекция или унищожаване на оборудване, инсталации, предмети или боксове също трябва да бъдат включени; 1.9. след дезинфекцията се избягва повторното замърсяване; 1.10. почистването, дезинфекцията и дезинсекцията, които се извършват съгласно изискванията на тази наредба, се документират в животновъдния обект или дневника на транспортното средство, а в случаите когато се изисква официално одобрение, се удостоверяват от официален ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект.

1. Специални изисквания при почистване и дезинфекция на заразени животновъдни обекти:

2.1. предварително почистване и дезинфекция: а) при умъртвяване на животни се вземат всички необходими мерки да се избегне или сведе до минимум разпространението на вируса на КЧС; тези мерки включват и инсталиране на временно дезинфекционно оборудване, снабдяване със защитно облекло, душове, обеззаразяване на използваното оборудване, инструменти и съоръжения и прекъсване захранването на вентилационната система; б) труповете на убитите животни се напръскват с дезинфектант; в) труповете се извозват от животновъдния обект за преработка, това става в покрити и непропускащи течности контейнери; г) след извозването на труповете на животните за преработка обектът, където са били настанени животните, и останалите сгради, дворове и др., които са били заразени при умъртвяването или следкланичния преглед, се напръскват с дезинфектант; д) тъканите и кръвта, разлята по време на клането, внимателно се събират и преработват заедно с труповете; е) дезинфектантът се оставя да действа в продължение най-малко на 24 h; 2.2. заключително почистване и дезинфекциране: а) торът или използваните постели се изнасят и третират съгласно т. 3.1; б) мазните петна и замърсителите се отстраняват от всички повърхности чрез използване на екстрахиращи мазнините препарати и повърхностите се измиват с вода; в) след измиване със студена вода повърхностите се напръскват с дезинфектант; г) след 7 дни помещенията се третират с екстрахиращи мазнините вещества, изплакват се с вода, напръскват се с дезинфектант и отново се изплакват с вода.

1. Дезинфекция на контаминирани постели, тор и торова течност:

3.1. торът и използваната постеля се събират накуп, за да се повиши температурата им, след което се напръскват с дезинфектант и се оставят най-малко 42 дни или се унищожават чрез изгаряне или заравяне; 3.2. торовата течност се съхранява в продължение най-малко на 42 дни след добавянето на заразените материали, освен ако компетентните власти не разрешат намаляване на периода на съхранение за торова течност, която е била подложена на ефективно третиране в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар, гарантиращо унищожаване на вируса на КЧС.

1. Като изключение от т. 1 и 2 при пасищно отглеждане на свине държавният ветеринарен лекар може да предприеме специална процедура за почистване и дезинфекция, като вземе под внимание вида на животновъдния обект и климатичните условия.

Приложение № 5 къмчл. 11, ал. 2

Приложение № 5а къмчл. 30, ал. 2 (Ново - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Референтна лаборатория на Европейската общност Institut fur Virologie, der Tierarztlichen Hoch-schule Hannover, Bunteweg 17, D-30559 Hannover, Germany

Приложение № 6 къмчл. 32, ал. 2