Чл. 26

НАРЕДБА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ И НА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 82 ОТ 2006 Г.)

НаредбаРаздел II

Чл. 26.При поискване комисиите почл. 8предоставят информация на заявителя за законодателството в Република България в областта на медицинското образование, включително нормите за професионална етика.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата:

  1. "Държава членка по произход" е държава членка, в която заявителят е придобил професионална квалификация за упражняване на медицинска професия.
  2. "Държава членка по местопребиваване" е държава членка, в която заявителят упражнява или е упражнявал медицинска професия.
  3. "Професионална квалификация по медицинска професия" включва висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи", придобита медицинска правоспособност, както и проведено продължаващо медицинско обучение на завършилите висше медицинско образование.
  4. "Специализация" е призната специалност в областта на здравеопазването, придобита по реда и включена в номенклатурата на основните и профилните специалности в системата на здравеопазването на наредбата почл. 181от Закона за здравето.
  5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) "Съществени несъответствия" са различия в обучението, преминато от заявителя, относно продължителността или съдържанието му, наличието на които е необходимо за упражняването на съответната медицинска професия, в сравнение с обучението, провеждано в Република България.

§ 2. Министерството на здравеопазването отговаря на запитвания на компетентни органи на други държави - членки на Европейския съюз, свързани с признаването на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и специализация в областта на здравеопазването, в срок 3 месеца от постъпване на запитването.

§ 3. Разпоредбите на наредбата се прилагат и за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия или специализация в областта на здравеопазването, издадени от друга държава от Европейското икономическо пространство (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн) и от Швейцария.

§ 4. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Документите почл. 5, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5,чл. 6, ал. 3 и 4ичл. 10се превеждат и заверяват в съответствие с изискванията на българското законодателство.

Преходни и Заключителни разпоредби § 5. Граждани на държави - членки на Европейския съюз, с призната професионална квалификация по медицинска професия преди влизането в сила на наредбата ползват правата на лицата, получили признаване по реда на наредбата.

§ 6. Наредбата се приема на основаниечл. 194, ал. 2ичл. 195, ал. 2от Закона за здравето.

§ 7. Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Приложение № 1 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) I. Списък на официални професионални квалификации за "магистър-лекар" II. Изключения от Списъка на официалните професионални квалификации за "магистър-лекар":

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 93/16/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако доказват обучение, което е започнало преди:

a) 1 януари 1986 г. - за Испания и Португалия; б) 1 януари 1981 г. - за Гърция; в) 1 януари 1994 г. - за Австрия, Финландия, Швеция, Исландия и Норвегия; г) 1 май 2004 г. - за Чешката република, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Малта, Кипър, Полша и Унгария; д) 20 декември 1976 г. - за други държави членки, когато те се придружават от сертификати, потвърждаващи, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал медицинска дейност ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари не съответстват на посочените в списъка по раздел I, те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните органи в държава членка, удостоверяващ, че:

а) са присъдени в съответствие с минимално изискващото се обучение, посочено в Директива 93/16/ЕИО, и б) държавата членка, която ги издава, ги счита за еквивалентни на доказателствата за професионална квалификация или титли, посочени в списъка по раздел I.

  1. В Германия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Германска демократична република и не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 93/16/ЕИО, те се признават, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията на лекар на цялата територия на Германия при същите условия, както и притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи, и когато в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал лекарската професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Чешката република

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните чешки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Чешката република като чешката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Чешката република в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Естония

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Естония в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Латвия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Литва в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словакия

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словашки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словакия като словашката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Словакия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словения

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на лекарската професия, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Словения в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 2 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) I. Списък на официални професионални квалификации за "магистър-лекар по дентална медицина" II. Изключения от Списъка на официални професионални квалификации за "магистър-лекар по дентална медицина":

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекар по дентална медицина не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 78/687/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по раздел I, колона 6 (въвеждането на Директива 78/687/ЕИО) и ако се придружават от сертификат, удостоверяващ, че притежателят му законосъобразно и ефективно е упражнявал професията на лекар по дентална медицина в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години.
  2. Когато доказателствата за професионална квалификация или названията не са в съответствие с посочените в списъка по раздел I, те се признават като достатъчно доказателство, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните власти, доказващ, че:

а) доказателствата за професионална квалификация на лекар по дентална медицина са издадени на базата на минималните изисквания за обучение, посочени в Директива 78/687/ЕИО, и б) професионалната квалификация се счита за еквивалентна на посочената в списъка по раздел I.

  1. В Германия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 78/687/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията "лекар по дентална медицина" на цялата територия на Германия; в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал професията "лекар по дентална медицина" ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Италия:

Доказателствата за професионална квалификация на лекари, придобити в Италия, които са започнали университетското си обучение по медицина преди 28 януари 1980 г. (след нотификация на Директива 78/686/ЕИО), се признават за достатъчни, ако са придружени от удостоверение, издадено от компетентните италиански власти, с което: а) се удостоверява, че обучението за придобиването на университетско медицинско образование е започнало преди 28 януари 1980 г. (след нотификация на Директива 78/686/ЕИО), и б) се придружават от сертификат, издаден от компетентните италиански органи, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал в Италия ефективно и законосъобразно дейностите съгласно чл. 5 от Директива 78/686/EEC в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата и че е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия както притежателите на доказателства за професионална квалификация за лекари по дентална медицина в Италия. Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните италиански органи като еквивалентно на обучението, посочено в Директива 78/686/ЕИО. в) Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар", придобити в Италия, доказват, че обучението е започнало между 28 януари 1980 г. и 31 декември 1984 г., те се признават за достатъчни, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните италиански органи, удостоверяващ, че притежателите му са: аа) издържали тест за професионална пригодност, организиран от компетентните италиански органи, с цел да бъде установено дали нивото на познания и умения е сравнимо с това на притежателите на италианска професионална квалификация "лекар по дентална медицина", посочени в приложение № 2, раздел I; бб) упражнявали в Италия ефективно и законосъобразно дейностите, посочени в чл. 5 от Директива 78/687/ЕИО, най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаването на сертификата; вв) получили разрешение да упражняват или са упражнявали в Италия ефективно и законосъобразно дейностите, посочени в чл. 5 от Директива 78/687/ЕИО, при същите условия както притежателите на италианска професионална квалификация "лекар по дентална медицина" съгласно приложение № 2, раздел I. Изискването да се държи тест за професионална пригодност не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, което е било удостоверено от компетентните италиански органи като еквивалентно на обучението по Директива 78/686/EEC.

  1. В Испания:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар" показват, че медицинското обучение в Испания е започнало преди 1 януари 1986 г. (преди присъединяването към ЕС), те се признават като достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните испански органи, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал в Испания ефективно и законосъобразно професията "лекар по дентална медицина" (дейностите, посочени в чл. 5 от Директива 78/687/ЕИО), в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата и че е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия както притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по раздел I за Испания. Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните испански власти като еквивалентно на обучението, посочено в Директива 78/687/ЕИО.

  1. В Австрия:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар" показват, че медицинското обучение в Австрия е започнало преди 1 януари 1994 г., те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните австрийски органи, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал в Австрия ефективно и законосъобразно дейностите, посочени в чл. 5 от Директива 78/687/ЕИО, в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата и че е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия както притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по раздел I за Австрия. Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните австрийски органи като еквивалентно на обучението, посочено в Директива 78/687/ЕИО.

  1. В Естония:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Естония в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар по дентална медицина" са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Латвия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар по дентална медицина" са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Литва най-малко в продължение на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Чешката република:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар", придобити в Чешката република или на територията на бившата Чехословакия преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, когато компетентните чешки органи докажат, че: а) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията "лекар по дентална медицина" (дейностите, посочени в чл. 5 от Директива 78/687/ЕИО), на територията на Чешката република в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаването на сертификата; б) е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия, както притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по т. I за Чешката република. Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, което е било удостоверено от компетентните чешки органи като еквивалентно на обучението, посочено в Директива 78/687/ЕИО.

  1. В Словакия:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар", придобити в Словакия или на територията на бившата Чехословакия преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словашки органи докажат (удостоверят), че: а) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал дейностите, посочени в чл. 5 от Директива 78/687/ЕИО, на територията на Словакия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата; б) е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия, както притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по раздел I за Словакия. Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните словашки органи като еквивалентно на обучението, посочено в Директива 78/687/ЕИО.

  1. В Словения:

Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар по дентална медицина" са придобити на територията на бивша Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Словения в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. (нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар" показват, че медицинското обучение в Румъния е започнало преди 1 октомври 2003 г., те се признават за достатъчни, ако се придружават от документ, издаден от компетентните румънски органи, удостоверяващ:

а) действително и законосъобразно упражняване в Румъния на дейностите, посочени в член 5 от Директива 78/687/ЕИО, най-малко три последователни години през последните пет години преди датата на издаване на удостоверението, и б) притежателят му е правоспособен да упражнява тези дейности при същите условия както притежателите на доказателства за професионална квалификация, посочени в списъка по раздел I за Румъния. Изискването за тригодишен професионален опит не се прилага за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, удостоверено от компетентните румънски органи като еквивалентно на обучението, посочено в Директива 78/687/ЕИО.

Приложение № 3 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) I. Списък на официални професионални квалификации за "магистър-фармацевт" II. Изключения от Списъка на официални професионални квалификации за "магистър-фармацевт":

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевт не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 85/432/ЕИО, те се признават като достатъчни, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по раздел I, колона 5 (въвеждането на Директива 85/432/ЕИО) или по-късно, с изключение на обучение, започнало преди тази дата, за което има придружаващ сертификат, доказващ, че притежателят му ефективно и законосъобразно е упражнявал професията "магистър-фармацевт" на територията на държава членка в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаването на сертификата.
  2. Когато доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевт, получени в една държава членка, не са в съответствие с професионалните квалификации или титли, посочени в списъка по раздел I, те трябва да се придружават от сертификат от компетентните органи на тази държава членка, доказващ, че:

а) са придобити въз основа на обучение в съответствие с Директива 85/432/ЕИО, и б) държавата членка, която ги е издала, преценява тези доказателства за професионална квалификация като еквивалентни на професионалните квалификации или титли, посочени в списъка по раздел I.

  1. В Германия:

Когато доказателствата за професионална квалификация за магистър-фармацевт, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 85/432/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията "магистър-фармацевт" на цялата територия на Германия при същите условия, както притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи и включени в списъка на доказателства за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт, и в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващи, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал тази професията ефективно и законосъобразно в продължение на най-малко 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Чешката република:

Когато доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават като достатъчни, ако компетентните органи на Чешката република удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като чешките професионални квалификации за магистър-фармацевт относно достъпа до и упражняването на професията "магистър-фармацевт", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Чешката република тази професия ефективно и законосъобразно в продължение на най-малко 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Естония:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат на нейна територия същата законова валидност като естонските професионални квалификации на магистър-фармацевти относно достъпа и упражняването на професията "магистър-фармацевт", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Естония тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат на нейна територия същата законова валидност като латвийските професионални квалификации на магистър-фармацевти относно достъпа и упражняването на професията "магистър-фармацевт", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Латвия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат на нейна територия същата законова валидност като литовските професионални квалификации на магистър-фармацевти относно достъпа и упражняването на професията "магистър-фармацевт", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Литва тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словакия:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучения, които са започнали преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словакия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словашките професионални квалификации за магистър-фармацевт относно достъпа и упражняването на професията "магистър-фармацевт", и б) притежателят на този сертификат е упражнявал на територията на Словакия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словения:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучения, които са започнали преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словения удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словенските професионални квалификации за магистър-фармацевт относно достъпа и упражняването на професията "магистър-фармацевт", и б) притежателят на този сертификат е упражнявал на територията на Словения тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Италия:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на магистър-фармацевт, придобити в Италия, не отговарят на минималните изисквания за обучение, посочени в Директива 85/432/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) доказват, че обучението е започнало преди 1 ноември 1993 г. и е приключило преди 1 ноември 2003 г., и б) се придружават от сертификат, издаден от компетентните италиански органи, удостоверяващ, че притежателят им е упражнявал професията "магистър-фармацевт" ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 4 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) I. Списък на официални професионални квалификации за "медицинска сестра" II. Изключения от Списъка на официални професионални квалификации за "медицинска сестра":

  1. Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 77/453/ЕИО, те се признават, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по т. I, колона 6 (въвеждането на Директива 77/453/ЕИО) или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, при условие че кандидатът представи доказателства от компетентните органи на една държава членка, които показват, че притежателят им е упражнявал в една държава членка професията "медицинска сестра", включваща носенето на пълна отговорност при планирането, организацията и полагането на здравни грижи за пациентите, в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.
  2. Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра, получени в една държава членка, не са в съответствие с квалификациите и титлите, включени в списъка по раздел I, те се признават за достатъчни, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните органи на съответната държава членка, който да доказва, че:

а) са придобити въз основа на обучение в съответствие с Директива 77/453/ЕИО, и б) държавата членка, която ги е издала, преценява тези доказателства за професионална квалификация като еквивалентни на професионалните квалификации или титли, включени в списъка по раздел I.

  1. В Германия:

Когато доказателствата за професионална квалификация за медицински сестри, придобити на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 77/453/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя да упражнява професията "медицинска сестра" на цялата територия на Германия при същите условия, както притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи и включени в списъка по раздел I, и в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че притежателят им е упражнявал професията "медицинска сестра" ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Полша:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра, придобити в Полша преди 1 май 2004 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 77/453/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от полските компетентни органи, удостоверяващ, че притежателите им са упражнявали ефективно и законосъобразно през период от време, както следва: а) сестринска диплома за степен "бакалавър" (dyplom licencjata pielкgniarstwa) - най-малко за 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата; б) диплома за медицинска сестра (dyplom pielкgniarki albo pielкgniarki dyplomowanej) с образование, което е получено след завършване на средно образование, в професионално медицинско училище - най-малко за 5 последователни години през последните 7 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Чешката република:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават като достатъчни, ако компетентните органи на Чешката република удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като чешките професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до и упражняването на професията "медицинска сестра", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Чешката република тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Естония:

Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Естония удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като естонските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до упражняването на професията "медицинска сестра", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Естония тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Латвия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като латвийските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до упражняването на професията "медицинска сестра", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Латвия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва:

Когато доказателствата за професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Литва удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като литовските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до упражняването на професията "медицинска сестра", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Литва тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словакия:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словакия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словашките професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до и упражняването на професията "медицинска сестра", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словакия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словения:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация на медицинска сестра са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словения удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словенските професионални квалификации за медицински сестри относно достъпа до и упражняването на професията "медицинска сестра", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словения тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. (нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) В Румъния:

Когато доказателствата за професионална квалификация "медицинска сестра", придобити или обучението за придобиването им е започнало в Румъния преди 1 януари 2007 г., не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 77/453/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако диплома за медицинска сестра (Certificat de competente profesionale de asistent medical generalist) с полувисше образование (получено от scoala postliceala) е придружена от документ, издаден от компетентните румънски органи, удостоверяващ действително и законосъобразно упражняване на професията "медицинска сестра" в Румъния най-малко пет последователни години през седемте години преди датата на издаване на удостоверението.

Приложение № 5 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) I. Списък на официални професионални квалификации за "акушерка": II. Изключения от Списъка на официални професионални квалификации за "акушерка":

  1. Когато доказателствата за официална професионална квалификация на акушерка не отговарят на минимума от изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, те се признават, ако държавите членки са ги издали преди датата в списъка по т. I, колона 6 (въвеждането на Директива 80/155/ЕИО) или след тази дата, но не по-късно от 6 години от тази дата, при условие че кандидатът представи доказателства от компетентните органи на една държава членка, които показват, че притежателят им е упражнявал в някоя държава членка професията "акушерка" в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години от датата на издаване на сертификата.
  2. Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка, получени в една държава членка, не са в съответствие с квалификациите и титлите, посочени в списъка по раздел I, те се признават за достатъчни, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните органи на съответната държава членка, който доказва, че:

а) са придобити въз основа на обучение в съответствие с Директива 80/155/ЕИО, и б) държавата членка, която ги е издала, преценява тези доказателства за професионална квалификация като еквивалентни на професионалните квалификации или титли, включени в списъка по раздел I.

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка съответстват на минималните изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, и са в съответствие с включените в списъка по раздел I, те се признават за достатъчни, ако отговарят на едно от следните условия:

а) доказват наличие на пълен срок на обучение по акушерство най-малко през последните 3 години:

  • диплома, сертификат или друго доказателство за професионална квалификация, даващо право за прием в университет или висши училища, или други документи, доказващи еквивалентно ниво на познания;
  • придружаващ сертификат, издаден от компетентните органи на държава членка, който показва, че след получаването на подходяща професионална квалификация за упражняване на професията "акушерка" притежателят е упражнявал тази професия в продължение най-малко на две години в болница или в друго лечебно заведение;

б) доказват наличие на двегодишно обучение в редовна форма по акушерство или 3600 часа хорариум по учебни дисциплини за получаване на диплома, сертификат или друго доказателство за професионална квалификация "медицинска сестра"; в) доказват наличие на пълен срок на обучение по акушерство, продължаващо най-малко 18 месеца или 3000 часа хорариум по учебни дисциплини за получаване на диплома, сертификат или друго доказателство за официална квалификация "медицинска сестра" и придружен от сертификат, издаден от компетентните органи на държава членка, който показва, че след даването на подходяща професионална квалификация за упражняване на професията "акушерка" притежателят е упражнявал тази професия в продължение най-малко на една година в болница или в друго лечебно заведение.

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са присъдени преди 11 февруари 1980 г. в някоя държава членка и отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, те се признават единствено ако са придружени от сертификат за професионална пригодност и от сертификат, издаден от компетентните органи на държава членка, удостоверяващ, че притежателят му е упражнявал ефективно и законосъобразно професията "акушерка" в продължение най-малко на две години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.
  2. В Германия:

Когато доказателствата за официална професионална квалификация за акушерка, удостоверяващи обучение на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди обединението на Германия; б) дават право на притежателя си да упражнява професията "акушерка" на цялата територия на Германия при същите условия, както притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи и включени в списъка по раздел I, и в) се придружават от сертификати, издадени от компетентните германски органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата. Когато доказателствата за професионална квалификация за акушерка, придобити на територията на бившата Германска демократична република, отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, те се признават при представяне на придружаващ сертификат за професионална пригодност, ако: а) удостоверява обучение, което е започнало преди обединението на Германия, и б) се придружават и от сертификати, издадени от компетентните германски органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на две последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Полша:

Когато доказателствата за професионална квалификация за акушерки, придобити в Полша преди 1 май 2004 г. или след тази дата, при обучение, започнало преди тази дата, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, те се признават за достатъчни, когато се придружават от сертификати, издадени от компетентните полски органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал професията "акушерка" ефективно и законосъобразно в продължение на периоди, както следва: а) диплома за степен "бакалавър" по акушерство (dyplom licencjata poloznictwa) - най-малко за 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата; б) диплома за акушерка (dyplom poloznej) с образование, което е получено след завършване на средно образование, в професионално медицинско училище - най-малко за 5 последователни години през последните 7 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Чешката република:

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Чешката република удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като чешките професионални квалификации за акушерки относно достъпа до и упражняването на професията "акушерка", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Чешката република тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Естония:

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Естония удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като естонските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до и упражняването на професията "акушерка", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Естония тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Латвия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като латвийските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията "акушерка", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Латвия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва:

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Литва удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като литовските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията "акушерка", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Литва тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словакия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бивша Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словакия удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словашките професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията "акушерка", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словакия тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словения:

Когато доказателствата за професионална квалификация на акушерка са придобити на територията на бивша Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават за достатъчни, ако компетентните органи на Словения удостоверят, че: а) имат на нейната територия същата законова валидност като словенските професионални квалификации за акушерки относно достъпа до упражняването на професията "акушерка", и б) притежателят на тези сертификати е упражнявал на територията на Словения тази професия ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Испания:

Когато доказателствата за професионална квалификация за акушерки, придобити в Испания, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 80/154/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди 1 януари 1986 г., и б) се придружават от сертификати, издадени от компетентните испански органи, доказващи, че притежателят им е упражнявал професията "акушерка" ефективно и законосъобразно в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата, освен когато доказателствата за професионална квалификация се придружават от сертификати, издадени от компетентните испански органи, удостоверяващи обучение, съответстващо на минималните изисквания на Директива 80/154/ЕИО и на списъка по раздел I.

  1. (нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Когато доказателствата за професионална квалификация "акушерка", придобити в Румъния преди 1 януари 2007 г., не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 80/155/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако са придружени от документ, издаден от компетентните румънски органи, удостоверяващ действително и законосъобразно упражняване на професията "акушерка" в Румъния най-малко пет последователни години през седемте години преди датата на издаване на удостоверението.

Приложение № 6 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) I. Списък на доказателствата за официална професионална квалификация на лекари с придобита специалност II. Изключения от Списъка на професионални квалификации за лекари със специалност:

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари със специалност не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 93/16/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако доказват обучение, което е започнало преди:

a) 1 януари 1986 г. - за Испания и Португалия; б) 1 януари 1981 г. - за Гърция; в) 1 януари 1994 г. - за Австрия, Финландия, Швеция, Исландия и Норвегия; г) 1 май 2004 г. - за Чешката република, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Малта, Кипър, Полша и Унгария; д) 20 декември 1976 г. - за други държави членки, когато те се придружават от сертификати, потвърждаващи, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал медицинска дейност лекар с призната специалност ефективно и законосъобразно за време, най-малко еквивалентно на два пъти разликата между продължителността на специализацията в държавата членка, от която той произхожда, и минимално изискващото се обучение в съответствие с периода за обучение съгласно Директива 93/16/ЕИО.

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари със специалност не съответстват на посочените в раздел I, те се признават за достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните органи в държава членка, удостоверяващ, че:

а) са присъдени в съответствие с минимално изискващото се обучение, посочено в Директива 93/16/ЕИО, и б) държавата членка, която ги издава, ги счита за еквивалентни с доказателствата за професионална квалификация или титли, посочени в раздел I.

  1. В Германия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившата Германска демократична република и не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 93/16/ЕИО, те се признават, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди 3 април 1992 г., и б) дават право на притежателя си да упражнява професията на лекар с придобита специалност на цялата територия на Германия при същите условия, както притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски органи, и когато в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал професия "лекар с придобита специалност" ефективно и законосъобразно за време, най-малко еквивалентно на два пъти разликата между продължителността на обучението за придобиване на специалност, прекарано на германска територия, и минималната продължителност за обучение, включена в списъка за наименованията на учебните програми за придобиване на медицинска специалност.

  1. В Испания:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са били присъдени в Испания преди 1 януари 1995 г. и не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 93/16/ЕИО, те се признават като достатъчни, ако се придружават от сертификат, издаден от компетентните испански органи, удостоверяващ, че притежателят му е завършил специфичното си професионално обучение, организирано в рамките на разпоредбите, включени в Кралски декрет 1497/99.

  1. В Люксембург:

Когато е представена люксембургска диплома, гарантирана от закона от 1939 г., отнасящ се до присвояването на академичните и университетските степени (титли) - "доктор", "доктор по медицина, по хирургия и акушерство", осъществявано от Държавната изпитна комисия на Люксембург.

  1. В Дания:

Когато е представена датска диплома, гарантирана от закона и присъждана от Факултета по медицина към Датския университет от 20 декември 1976 г. в съответствие с Декрета на Министерството на вътрешните работи от 14 май 1970 г.

  1. В Чешката република:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните чешки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Чешката република като чешката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията "лекар с придобита специалност", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал лекарска професия на територията на Чешката република в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Естония:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита медицинска специалност, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита медицинска специалност на територията на Естония в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита медицинска специалност, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита медицинска специалност на територията на Латвия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита медицинска специалност, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита медицинска специалност на територията на Литва в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словакия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бившата Чехословакия преди 1 януари 1993 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словашки органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словакия като словашката професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита специалност, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита специалност на територията на Словакия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словения:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари с придобита медицинска специалност са придобити на територията на бивша Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенската професионална квалификация относно достъпа и упражняването на професията лекар с придобита специалност, и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал професията лекар с придобита специалност на територията на Словения в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата. III. Списък на доказателствата за официална професионална квалификация на общопрактикуващи лекари:

  1. Когато гражданин на държава членка упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в друга държава членка, покрит от своята национална система за социално осигуряване, без да притежава доказателство за професионална квалификация съгласно разпоредбите на Директива 93/16/ЕИО, права да упражнява професията на общопрактикуващ лекар се признават, ако:

а) той или тя са имали правата да упражняват професията си към 31 декември 1994 г. в друга държава членка, и б) той или тя могат да упражняват дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на националната система за социално осигуряване.

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация на общопрактикуващ лекар не отговарят на минималните изисквания за обучение в съответствие с разпоредбите на Директива 80/155/ЕИО, тези доказателства се признават като достатъчно доказателство, когато:

а) доказват обучение, което е започнало преди 31 декември 1994 г., и б) дават право на притежателя си да упражнява професията на общопрактикуващ лекар, покрит от националната система за социално осигуряване. IV. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Наименование на курсове за обучение по специализирана медицина (специализация) Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 на Директива 2005/36/ЕО: (*) 1 януари 1983 г. Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 на Директива 2005/36/ЕО: (*) 1 януари 1983 г. Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО: Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО: Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 на Директива 2005/36/ЕО: (*) 1 януари 1983 г. с изключение на лицата, които за започнали своето обучение преди тази дата и са го завършили преди края на 1988 г. Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 на Директива 2005/36/ЕО: (*) 31 декември 1994 г. Дати на отмяна по смисъла на чл. 27, параграф 3 на Директива 2005/36/ЕО: (*) 1 януари 1983 г. (1) Обучението, което завършва с удостоверения за професионална квалификация "специалист по дентална, орална и лицево-челюстна хирургия (базово обучение по медицина и дентална медицина), предполага завършване и валидиране на базовото обучение по медицина и, в допълнение, завършване и валидиране на базовото обучение по дентална медицина. V. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Доказателства за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари: Наименование на дипломата за общо-практикуващ лекар БЕЛГИЯ/BELGIUM - Arrete ministeriel d'agrement de medecin generaliste/ministerieel erkenningsbesluit van huisarts ЧЕШКА РЕПУБЛИКА/CZECH REPUBLIC - Diplom o specializaci vseobecne lekarstvi ДАНИЯ/DENMARK - Tilladelse til at anvende betegnelsen alment praktiserende laege/Speciallage - I almen medicin ГЕРМАНИЯ/GERMANY - Zeugnis uber die spezifische Ausbildung in der Allgemeinmedizin ЕСТОНИЯ/ESTONIA - Diplom peremeditsiini erialal ГЪРЦИЯ/GREECE - Ttitloz iatrkhz eidikotptaz genikhz iatrkhz iatrkhz ИСПАНИЯ/SPAIN - Titulo de especialista en medicina familiar y comunitaria ФРАНЦИЯ/FRANCE - Diplome d'Etat de docteur en medecine (avec document annexe attestant la formation specifique en medecine generale) ИРЛАНДИЯ/IRELAND - Certificate of specific qualifications in general medical practice ИТАЛИЯ/ITALY - Attestato di formazione specifica in medicina generale КИПЪР/CYPRUS - Pistopoihtiko Anagnwrishz Genikou Iatrou ЛАТВИЯ/LATVIA - Gimenes arsta sertifikats ЛИТВА/LITHUANIA - Seimos gydytojo rezidenturos pazymejimas ЛЮКСЕМБУРГ/LUXEMBOURG - Не съществува такова наименование поради факта, че Люксембург не осигурява това обучение УНГАРИЯ/HUNGARY - Haziorvostan szakorvosa bizonyitvany МАЛТА/MALTA - Tabib tal-familja ХОЛАНДИЯ/NETHERLANDS - Certificaat van inschrijving in het register van erkende huisartsen van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot bevordering der geneeskunst АВСТРИЯ/AUSTRIA - Arzt fur Allgemeinmedizin ПОЛША/POLAND - Diploma: Dyplom uzyskania tytuuu specjalisty w dziedzinie medycyny rodzinnej ПОРТУГАЛИЯ/PORTUGAL - Diploma do internato complementar de clinica geral РУМЪНИЯ/ROMANIA - Certificat de medic specialist medicina de familie СЛОВЕНИЯ/SLOVENIA - Potrdilo o opravljeni specializaciji iz druzinske medicine СЛОВАКИЯ/SLOVAKIA - Diplom o specializacii v odbore "vseobecne lekarstvo" ФИНЛАНДИЯ/FINLAND - Todistus laakarin perusterveydenhuollon lisakoulutuksesta/Bevis om tillaggsutbildning av lakare i primarvard ШВЕЦИЯ/SWEDEN - Bevis om kompetens som allmanpraktiserande lakare (Europalakare) utfardat av Socialstyrelsen ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО/UNITED KINGDOM - Certificate of prescribed/equivalent experience Наименование на професионалното звание за общопрактикуващ лекар БЕЛГИЯ/BELGIUM - Medecin generaliste Huisarts ЧЕШКА РЕПУБЛИКА/CZECH REPUBLIC - Vseobecny lekar ДАНИЯ/DENMARK - Alment praktiserende laege/Speciallage I almen medicin ГЕРМАНИЯ/GERMANY - Facharzt/Facharztin fur Allgemeinmedizin ЕСТОНИЯ/ESTONIA - Perearst ГЪРЦИЯ/GREECE - Iatroz me eidikothta geuikhz iatrikhz ИСПАНИЯ/SPAIN - Especialista en medicina familiar y comunitaria ФРАНЦИЯ/FRANCE - Medecin qualifie en medecine generale ИРЛАНДИЯ/IRELAND - General medical practitioner ИТАЛИЯ/ITALY - Medico di medicina generale КИПЪР/CYPRUS - Iatroz Genikhz Iatrikhz ЛАТВИЯ/LATVIA - gimenes (visparejas prakses) arsts ЛИТВА/LITHUANIA - Seimos medicinos gydytojas ЛЮКСЕМБУРГ/LUXEMBOURG - Medecin generaliste УНГАРИЯ/HUNGARY - Haziorvostan szakorvosa МАЛТА/MALTA - Mediсina tal-familja ХОЛАНДИЯ/NETHERLANDS - Huisarts АВСТРИЯ/AUSTRIA - Arzt fur Allgemeinmedizin ПОЛША/POLAND - Specjalista w dziedzinie medycyny rodzinnej" ПОРТУГАЛИЯ/PORTUGAL - Assistente de clinica geral РУМЪНИЯ/ROMANIA - Medic specialist medicina de familie СЛОВЕНИЯ/SLOVENIA - Specialist druzinske medicine/Specialistka druzinske medicine СЛОВАКИЯ/SLOVAKIA - Vseobecny lekar ФИНЛАНДИЯ/FINLAND - Yleislaakari/allmanlakare ШВЕЦИЯ/SWEDEN - Allmanpraktiserande lakare (Europalakare) ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО/UNITED KINGDOM - General medical practitioner

Приложение № 7 къмчл. 4, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) І. Списък на доказателства за професионалната квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност

  1. Лекари по дентална медицина - специалисти по "Ортодонтия"
  2. Лекари по дентална медицина - специалисти по "Орална хирургия"

II. Изключения от Списъка на официални професионални квалификации на лекари по дентална медицина с придобита специалност:

  1. Когато доказателствата за професионална квалификация "лекар по дентална медицина" не отговарят на минимума от изисквания за обучение, посочени в Директива 78/687/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако държавите членки са ги издали преди датата по раздел I, колона 4 (въвеждането на Директива 78/687/ЕИО) и ако се придружават от сертификат, удостоверяващ, че притежателят му законосъобразно и ефективно е упражнявал професията "лекар по дентална медицина" с призната специалност за период от време, еквивалентен на два пъти разликата от продължителността на обучението по специалността, получено в държавата членка, от която произхожда притежателят, и минимално изисквания срок за обучение, включен в Директива 78/687/ЕИО.
  2. Когато доказателствата за професионална квалификация или названията не са в съответствие с посочените в раздел I, те се признават като достатъчно доказателство, ако са придружени от сертификат, издаден от компетентните власти, доказващ, че:

а) доказателствата за професионална квалификация "лекар по дентална медицина" с призната специалност са издадени на базата на минималните изисквания за обучение, посочени в Директива 78/687/ЕИО, и б) професионалната квалификация се счита за еквивалентна на посочената в раздел I.

  1. В Германия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност, получена на територията на бившата Германска демократична република, не отговарят на минимума изисквания за обучение, посочени в Директива 78/687/ЕИО, те се признават за достатъчни, ако: а) удостоверяват, че обучението е започнало преди 3 октомври 1990 г., и когато б) дават право на притежателя си да упражнява професията "лекар по дентална медицина" с призната специалност на цялата територия на Германия както притежателите на доказателства за професионална квалификация, издадени от компетентни германски власти, и когато в) се придружават от сертификат, издаден от компетентните германски органи, доказващ, че кандидатът - гражданин на държава членка, е упражнявал професията "лекар по дентална медицина с призната специалност" ефективно и законосъобразно за време, най-малко еквивалентно на два пъти разликата между продължителността на обучението за придобиване на специалност, прекарано в държавата членка, от която произхожда, или в друга държава членка, от която той идва, и минималната продължителност за обучение, включена в Директива 78/687/ЕИО.

  1. В Естония:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност, получена на територията на бившия Съветски съюз преди 20 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните естонски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Естония като естонските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина с призната специалност", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Естония в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Латвия:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 21 август 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните латвийски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Латвия като латвийските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина с призната специалност", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Латвия в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Литва:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност са придобити на територията на бившия Съветски съюз преди 11 март 1990 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните литовски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Литва като литовските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина с придобита специалност", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Литва в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

  1. В Словения:

Когато доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина с придобита специалност са придобити на територията на бившата Югославия преди 25 юни 1991 г. или след тази дата при обучение, което е започнало преди тази дата, те се признават, ако компетентните словенски органи докажат, че: а) имат същата законова валидност на територията на Словения като словенските професионални квалификации относно достъпа и упражняването на професията "лекар по дентална медицина с придобита специалност", и б) кандидатът - гражданин на държава членка, ефективно и законосъобразно е упражнявал тази професия на територията на Словения в продължение най-малко на 3 последователни години през последните 5 години преди датата на издаване на сертификата.

Приложение № 8 къмчл. 19, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) професионална квалификация по професията ...................................................................................................................................................................................................... на ........................................................................................................................................................................................................................................... Г-н/г-жа ....................................................................................................................................................................................................................................... е завършил/а ................................................................................................................................................................................................................................ и професионална квалификация .................................................................................................................................................................................................................... в ........................................................................................................................................................................................................................................... в ...........................................................................................................................................................................................................................................

Приложение № 9 къмчл. 19, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.)

  1. Придобита специализация по ...................................................................................................................................................................................................................

..........................................................................................................................................................................................................................................

  1. Проведено продължаващо обучение по ............................................................................................................................................................................................................

.......................................................................................................................................................................................................................................... на .......................................................................................................................................................................................................................................... Г-н/г-жа .................................................................................................................................................................................................................................. е завършил/а ................................................................................................................................................................................................................................. и професионална квалификация .................................................................................................................................................................................................................. в ............................................................................................................................................................................................................................................ в ............................................................................................................................................................................................................................................

Практика по чл. 26

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.