Чл. 39

Член 39 Двигатели, които не съответстват на одобрения тип

1. Когато двигатели с нанесена задължителна маркировка и, когато е приложимо, придружени от удостоверение за съответствие не съответстват на одобрения тип двигатели или фамилия двигатели, органът по одобряването, дал ЕС одобряването на типа, предприема необходимите мерки, за да се гарантира, че произвежданите двигатели са приведени в съответствие с одобрения тип двигатели или фамилия двигатели. Тези мерки могат да включват отнемане на ЕС одобряването на типа, ако коригиращите действия от страна на производителя са недостатъчни.

Съответният орган по одобряването информира органите по одобряването на другите държави членки за предприетите мерки.

1. За целите на параграф 1 отклоненията от данните, посочени в сертификата за ЕС одобряване на типа или в техническото досие, когато тези отклонения не са разрешени съгласно глава VI, се считат за несъответствие с одобрения тип двигатели или фамилия двигатели.

1. Когато орган по одобряването установи, че двигатели, придружени от удостоверение за съответствие, ако е приложимо, или върху които е нанесена маркировка за одобряване на типа, издадена в друга държава членка, не съответстват на одобрения тип двигатели или фамилия двигатели, той може да изиска от органа по одобряването, дал ЕС одобряването на типа, да провери дали произвежданите двигатели продължават да отговарят на одобрения тип двигатели или фамилия двигатели. При получаване на такова искане органът по одобряването, дал ЕС одобряването на типа, предприема действия, посочени в параграф 1, възможно най-бързо и най-късно в срок до три месеца от датата на искането.

1. В срок до един месец органите по одобряването се информират взаимно за всяко отнемане на ЕС одобряване на типа и за основанията за това отнемане, в съответствие с член 22, параграф 5.

1. Когато органът по одобряването, дал ЕС одобряването на типа, оспорва несъответствието, за което е уведомен, засегнатите държави членки полагат усилия за уреждане на спора.

Органът по одобряването информира Комисията за това и при необходимост Комисията провежда съответните консултации, за да се постигне уреждане на спора.