Чл. 11а ЗЧАВ

Закон за чистотата на атмосферния въздух

Глава третаРаздел IIв сила

Официален текст

Актът е изменен с ДВ, бр. 55 от 16.06.2026, в сила от 19.06.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.

Официалният текст на изменението

§ 36. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 12, 58 и 85 от 2017 г., бр. 98 и 103 от 2018 г., бр. 1 и 81 от 2019 г., бр. 18 от 2021 г., бр. 20 и 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 78 от 2025 г.) навсякъде думите „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят с „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

В Държавен вестник
1

Министерският съвет приема наредба за ограничаване емисиите на ЛОС при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти с цел предотвратяване и намаляване замърсяването на атмосферния въздух.

2

С наредбата по ал. 1 се определят:

1.

категоризацията на боите, лаковете и авторепаратурните продукти, попадащи в нейния обхват;

2.

нормите за допустимо съдържание на ЛОС в продуктите по т. 1;

3.

редът за издаване на разрешения за употреба в съответни количества на продукти със съдържание на ЛОС, по-високо от установените норми по т. 2;

4.

правилата за етикетиране на продуктите по т. 1.

3

Пускането на пазара на продукти, несъответстващи на нормите за допустимо съдържание на ЛОС, определени с наредбата по ал. 1, се допуска само ако те се използват:

1.

в инсталации, които отговарят на изискванията наНаредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации;

2.

в ограничени количества - за целите на възстановяването и поддръжката на обекти, определени като културни ценности съгласноЗакона за културното наследство, за които министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице са издали разрешение.

4

За издаване на разрешение по ал. 3, т. 2 лицата подават заявление по образец, посочен в наредбата по ал. 1, до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице.

5

При констатиране на грешки или непълноти в представеното заявление по ал. 4 и в документите, удостоверяващи статута на обекта поЗакона за културното наследство, заявителят се уведомява в 14-дневен срок от получаването им. Заявителят е длъжен да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

6

Разрешението е със срок до 6 месеца от датата на издаване и е валидно само за посочените в него категории и количества продукти и за възстановяване и поддръжка на обекта, за който е издадено.

7

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешението в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението или от получаването на необходимата информация, по образец, посочен в наредбата по ал. 1, или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.

8

Редът за издаване на разрешението се определя с наредбата по ал. 1.

9

Националната агенция за приходите предоставя при писмено поискване на Министерството на околната среда и водите информация за количествата на продуктите по посочени конкретни кодове от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Европейския съюз и за лицата, извършващи дейност с тях.

10

Агенция "Митници" предоставя при писмено поискване на Министерството на околната среда и водите информация за износителите и вносителите на продуктите, определени с наредбата по ал. 1, включваща най-малко индивидуализираните данни за:

1.

количествата по кодовете на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз;

2.

държавите на получаване и държавите на произход;

3.

единен идентификационен код (ЕИК) или БУЛСТАТ.