Чл. 3

Член 3

1. Когато краткосрочни движения на капитали с особено голям обем създават голямо напрежение на валутните пазари и водят до сериозни сътресения при осъществяването на паричните и валутните политики на държавите-членки, които се изразяват по-конкретно в силни колебания на вътрешната ликвидност, след консултации с Паричния комитет и с Комитета на управителите на централните банки Комисията може да разреши на тази държава-членка да предприеме по отношение на движенията на капитали в приложение II защитни мерки при условия и подробности, определени от Комисията.
2. Съответната държава-членка може, ако е необходимо, в неотложни случаи сама да предприеме посочените по-горе защитни мерки. Комисията и другите държави-членки се информират за подобни мерки най-късно до датата на влизането им в сила. След консултации с Паричния комитет и с Комитета на управителите на централните банки Комисията решава дали съответната държава-членка може да продължи да прилага тези мерки, или трябва да ги измени или отмени.
3. Решенията на Комисията съгласно параграфи 1 и 2 могат да бъдат отменени или изменени от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство.
4. Срокът на прилагане на защитните мерки, предприети в съответствие с настоящия член, не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
5. Съветът проучва преди 31 декември 1992 г. на основата на доклад от Комисията и след излагане на становище на Паричния комитет и Комитета на управителите на централните банки, дали разпоредбите на настоящия член все още са уместни с оглед на техните принципи и подробности и във връзка с изискванията, на които те са предназначени да отговорят.