Чл. 102

Чл. 102.(1) Управлението на ситуации на аварийно облъчване включва следните елементи:

1. оценка на потенциалните ситуации на аварийно облъчване, облъчването на населението и аварийното професионално облъчване;
2. разпределение на отговорностите на предприятията и компетентните органи на местната и държавната власт, включени в системата за аварийна готовност и реагиране;
3. поддържане на вътрешен авариен план от предприятието и на външни аварийни планове от компетентните органи;
4. надеждни комуникации и ефективни мерки за координация на различните нива на планиране и реагиране;
5. здравна защита на аварийните работници;
6. информиране и обучение на лицата, включени в системата на аварийна готовност и реагиране;
7. индивидуален дозиметричен контрол или оценка на индивидуалните дози на аварийните работници и водене на дозов регистър;
8. информиране на населението;
9. преминаване от ситуация на аварийно облъчване към ситуация на съществуващо облъчване, включително възстановяване и ликвидиране на последствията.

(2) Плановете за аварийно реагиране се разработват с цел да се предотвратят тъканни реакции с тежки детерминистични ефекти за всяко лице от засегнатото население и да се намали рискът от стохастични ефекти, като се прилагат общите принципи за радиационна защита и референтни нива за дозите от облъчване.