Чл. 29

Член 29 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

E. ERLANDSSON

(1) Становище от 13 май 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Становище на Европейския парламент от 6 май 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 7 юли 2009 г.

(3) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(4) ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(6) ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(7) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ L 162, 22.6.2007 г., стp. 1.

(10) ОВ L 400, 30.12.2006 г., стp. 86.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОПУСТИМИ ПРОЕКТИ

A. Проекти за инфраструктура за природен газ и за електроенергия

1. Газопреносни връзки

Проект Местоположение на подпомаганите проекти Планиран принос на Общността (в милиони евро) Южен газов коридор Nabucco Австрия, Унгария, България, Германия, Румъния 200 ITGI – Poseidon Италия, Гърция 100 Балтийска газопреносна връзка Skanled/Baltic pipe Полша, Дания, Швеция 150 Мрежа за втечнен природен газ Терминал за втечнен природен газ на полското крайбрежие в пристанището Świnoujście Полша 80 Централна и Югоизточна Европа Газопреносна връзка Словакия—Унгария (Veľký Krtíš—Vecsés) Словакия, Унгария 30 Газопреносна система в Словения между австрийската граница и Любляна (с изключение на участъка Rogatec—Kidričevo) Словения 40 Газопреносна връзка България—Гърция (Stara Zagora—Dimitrovgrad—Komotini) България, Гърция 45 Газопреносна връзка Румъния—Унгария Румъния, Унгария 30 Увеличаване на капацитета за съхранение на природен газ в чешкия газопреносен възел Чешка република 35 Инфраструктура и съоръжения, позволяващи обратно подаване на газ в случай на кратковременно смущение в доставките Австрия, България, Чешка република, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия 80 Газопреносна връзка Словакия—Полша Словакия, Полша 20 Газопреносна връзка Унгария—Хърватия Унгария 20 Газопреносна връзка България—Румъния България, Румъния 10 Района на Средиземно море Подобряване на френската газопреносна мрежа по оста Африка—Испания—Франция Франция 200 GALSI (газопровод Алжир—Италия) Италия 120 Газопреносна връзка, западна ос, клон Larrau Испания 45 Района на Северно море Газопровод Германия—Белгия—Обединеното кралство Белгия 35 Газопреносна връзка Франция—Белгия Франция, Белгия 200 ОБЩО

1 440

1. Електропреносни връзки

Проект Местоположение на подпомаганите проекти Планиран принос на Общността (в милиони евро) Балтийска електропреносна връзка Estlink-2 Естония, Финландия 100 Електропреносна връзка Швеция—прибалтийски държави и подобряване на мрежата в прибалтийските държави Швеция, Латвия, Литва 175 Централна и Югоизточна Европа Halle/Saale—Schweinfurt Германия 100 Wien-Györ Австрия, Унгария 20 Района на Средиземно море Подобряване на електропреносната връзка Португалия 50 Португалия—Испания Електропреносна връзка Франция—Испания (Baixas—Sta Llogaia) Франция, Испания 225 Нов подводен електропровод 380 kV за променлив ток между Сицилия и континентална Италия (Sorgente—Rizziconi) Италия 110 Района на Северно море Електропреносна връзка 500 MW Ирландия/Уелс (Meath-Deeside) Ирландия, Обединеното кралство 110 Електропреносна връзка Малта—Италия Малта/Италия 20 ОБЩО

910

1. Проекти за малките острови

Инициативи за малки изолирани острови Кипър 10 Малта 5 ОБЩО

15 Б. Проекти за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации

Проект Мощност Местоположение на подпомаганите проекти Планиран принос на Общността (в милиони евро) Присъединяване към мрежата на разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации 1.1. Baltic - Kriegers Flak I, II, III Продължение на други проекти, които са в процес на разработка. Финансиране, насочено към осигуряване на допълнителните разходи за осигуряване на обща електропреносна връзка. 1,5 GW Дания, Швеция, Германия, Полша 150 1.2. Електропреносна мрежа в Северно море Модулно разработване на морска електропреносна мрежа, демонстриране на виртуална морска вятърна електроцентрала и интегриране към съществуващата електропреносна система, разположена на брега. 1 GW Обединеното кралство, Нидерландия, Германия, Ирландия, Дания, Белгия, Франция, Люксембург 165 Нови вятърни турбини, носещи конструкции и компоненти, оптимизиране на производствените мощности 2.1. Borkum West II- Bard 1 Nordsee Ost Global Tech I Ново поколение вятърни мултимегаватови турбини (5—7 MW) и новаторски носещи конструкции, разположени далеч от брега (на разстояние до 100 km) и в по-дълбоки води (с дълбочина до 40 m). 1,6 GW Германия 200 2.2. Морски вятърен парк край Абърдийн (Европейски опитен център) Продължение на друг проект, който към момента е в процес на разработка — Изпитване на мултимегаватови вятърни турбини. Разработване на новаторски носещи конструкции и фундаменти, включително оптимизиране на производствения капацитет за съоръжения за производство на вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Може да се планира увеличаване на мощността със 100 MW. 0,25 GW Обединеното кралство 40 2.3. Thornton Bank Продължение на друг проект, който към момента е в процес на разработка. Изводи от проекта Downvind (съфинансиран по Шестата рамкова програма); Модернизация на турбините Downvind (с единична мощност 5 MW), така че да могат да бъдат разполагани в по-дълбоки води (с дълбочина до 30 m) и да имат по-малко визуално въздействие (разстояние до 30 km). 90 MW Белгия 10 ОБЩО

565 В. Проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид

Наименование на проекта/ Местоположение Планиран принос на Общността (в милиони евро) Гориво Мощност Технология за улавяне Концепция за съхранение Huerth Германия 180 въглища 450 MW Интегриран комбиниран цикъл на газификация (IGCC) в солен водоносен слой Jaenschwalde

въглища 500 MW Oxyfuel в находища на нефт и газ Eemshaven Нидерландия 180 въглища 1 200 MW Интегриран комбиниран цикъл на газификация (IGCC) в находища на нефт и газ Ротердам въглища 1 080 MW Пулверизирани въглища (РС) в находища на нефт и газ Ротердам въглища 800 MW Пулверизирани въглища (РС) в находища на нефт и газ Bełchatów Полша 180 въглища 858 MW Пулверизирани въглища (РС) в солен водоносен слой Compostilla (León) Испания 180 въглища 500 MW Oxyfuel в солен водоносен слой Kingsnorth Обединеното кралство 180 въглища 800 MW Пулверизирани въглища (РС) в находища на нефт и газ Longannet въглища 3 390 MW Пулверизирани въглища (РС) в солен водоносен слой Tilbury въглища 1 600 MW Пулверизирани въглища (РС) в находища на нефт и газ Hatfield (Yorkshire) въглища 900 MW Интегриран комбиниран цикъл на газификация (IGCC) в находища на нефт и газ Porto Tolle Италия 100 въглища 660 MW Пулверизирани въглища (РС)

Проект за промишлено улавяне на въглероден диоксид Florange Франция 50 Пренос на CO2 от промишлената инсталация (завод за стомана) в подземно хранилище (солен водоносен слой) ОБЩО 1 050 ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА Комисията подчертава, че енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници са основни приоритети на енергийната политика на ЕС, като съображенията за това са свързани както с опазването на околната среда, така и със сигурността на доставките. В това отношение регламентът ще допринесе за тези приоритети, като предостави съществена подкрепа за проекти за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации. Във връзка с това Комисията припомня останалите нови инициативи в подкрепа на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, предложени от Комисията, по-конкретно в Европейския план за възстановяване, одобрен от Европейския съвет през декември 2008 г. Те включват: Изменение на регламента за ЕФРР, за да се позволи инвестирането до 8 млрд. евро в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищния сектор във всички държави-членки. Публично-частно партньорство по инициативата „Европейски енергийноефективни сгради“ за насърчаване на екологичните технологии и разработване на енергийноефективни системи и материали за нови и обновени сгради. Финансовият пакет за тази дейност е 1 млрд. евро: 500 млн. евро от съществуващия бюджет по Седма рамкова програма на ЕО за 2010—2013 г. и 500 млн. евро от сектора на промишлеността. „Инициатива за финансиране на устойчиво развита енергия“ на ЕК—ЕИБ. Нейната цел е да даде възможност за инвестиране в проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници в градска среда. Комисията осигурява средства за механизма за финансиране за техническа помощ по европейската програма „Интелигентна енергия“ (определената сума за 2009 г. е 15 млн. евро). Този механизъм за финансиране, управляван от ЕИБ, ще улесни достъпа до заеми от ЕИБ със съществен ефект на дългово финансиране. Създаването на пазарно-ориентиран фонд „Marguerite“ за частни капиталови инвестиции от институции-инвеститори от ЕС — под ръководството на ЕИБ: Европейския фонд за енергетика, изменение на климата и инфраструктура 2020 г. Този фонд ще инвестира в областта на енергетиката и изменението на климата (ТЕМ-Е, устойчиво производство на енергия, енергия от възобновяеми източници, нови технологии, инвестиции в енергийна ефективност, сигурност на енергийните доставки, както и в екологична инфраструктура). Комисията подкрепя тази инициатива. Освен това до края на ноември 2009 г. Комисията ще представи преглед на плана за действие в областта на енергийната ефективност, както бе поискано от Съвета (заключения на Европейския съвет през март 2009 г.) и Европейския парламент (Резолюция P6_TA(2009)0064 на ЕП). Експертите са единодушни, че енергийната ефективност е най-икономичната възможност за намаляване на емисиите на парникови газове. До ноември 2009 г. Комисията ще представи подробен анализ на пречките за увеличаване на инвестициите в енергийна ефективност. По-специално тя ще разгледа въпроса за това дали съществува необходимост за увеличаване на финансовите стимули под формата на нисколихвени заеми и/или безвъзмездни средства, как може да се използва за тази цел европейският бюджет и, ако е уместно, ще включи наред с останалото и допълнителни фондове за финансиране на енергийна ефективност в новия Инструмент на ЕС за енергийна сигурност и инфраструктурни инвестиции, който ще бъде представен през 2010 г. При прегледа на плана за действие в областта на енергийната ефективност Комисията ще обърне специално внимание на свързаните с политиката за съседство аспекти при повишаване на енергийната ефективност. Тя ще направи анализ на начините, по които тези аспекти могат да предоставят финансови и регулаторни стимули за съседните държави, така че те да увеличат инвестициите си в енергийна ефективност. При условие че в доклада относно прилагането на регламента, който следва да бъде представен през 2010 г. съгласно член 28 от този регламент, Комисията установи, че не би било възможно до края на 2010 г. да се предоставят част от средствата, предвидени за посочените в приложението към регламента проекти, Комисията ще предложи, ако е уместно и по балансиран в географско отношение начин, изменение на регламента, което да даде възможност за финансиране на проекти в областта на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници като допълнение към посочените по-горе инициативи, включително и критерии за съответствие, подобни на критериите, приложими към проектите, посочени в приложението към настоящия регламент.

Изявление на Португалия

Португалия гласува „за“, въпреки че според нейното виждане, при прегледа на програмата съгласно член 28, следва да се обърне внимание на включването на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и проекти за енергийна ефективност, по-специално за маломащабно производство на електроенергия и за компютърно управлявани мрежи и електромери, за да се улесни постигането на целите, посочени в член 4, букви а) и б) от регламента.