Чл. 4

Член 4 Определения По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1. „виза“ означава: а) „виза за краткосрочно пребиваване“, съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Шенгенската конвенция; б) „виза за транзитно преминаване“, съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Шенгенската конвенция; в) „виза за летищен трансфер“, съгласно част I, точка 2.1.1. от Общите консулски инструкции; г) „виза с ограничена териториална валидност“, съгласно член 11, параграф 2 и членове 14 и 16 от Шенгенската конвенция; д) „национална виза за дългосрочно пребиваване, валидна, едновременно с това, и за виза за краткосрочно пребиваване“, съгласно член 18 от Шенгенската конвенция; 2. „визов стикер“ е унифициран формат за визи, съгласно Регламент (ЕО) № 1683/95; 3. „органи, компетентни да издават визи“ са органите, които във всяка държава-членка отговарят за разглеждането и вземането на решение по заявленията за издаване на виза или за свързаните с това решения относно анулирането, отнемането или удължаването на визи, включително централизираните органи по издаване на визи и органите по издаването на визи по границите съгласно Регламент (ЕО) № 415/2003 на Съвета от 27 февруари 2003 г. за издаване на визи на границата, включително и на транзитно преминаващите моряци (19); 4. „формуляр на заявлението“ е единен формуляр на заявление за издаване на виза в приложение 16 от Общите консулски инструкции; 5. „кандидат“ е всяко лице, подлежащо на изискването за издаване на виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. относно определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (20), което е подало заявление за издаване на виза; 6. „членове на групата“ са кандидати, които са задължени от правни съображения да влязат и да напуснат територията на държавите-членки заедно; 7. „документ за задгранично пътуване“ е паспорт или друг еквивалентен документ, който дава право на притежателя да пресича външните граници и в който се поставя визовият стикер; 8. „отговорна държава-членка“ е държавата-членка, която е въвела данните във ВИС; 9. „проверка“ е процесът на сравняване на групи от данни с цел установяване на валидността на определена самоличност (съпоставяне едно към едно); 10. „установяване на самоличността“ е процесът за установяване на самоличността на дадено лице посредством търсене в повече от една група данни (съпоставяне един към много); 11. „буквено-цифрови данни“ са данни, представени чрез букви, цифри, специални знаци, интервал и препинателни знаци.