Чл. 15

Член 15 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 14 декември 2019 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 8 февруари 2019 година. За Комисията Председател

Jean-Claude JUNCKER

L 131/12 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. СПЕЦИАЛНИ ДЕРОГАЦИИ ЗА ИНСПЕКЦИЯ НА МЕСО ОТ СЕВЕРЕН ЕЛЕН (RANGIFER TARANDUS TARANDUS) ПРИЛОЖЕНИЕ I Специфичните дерогации, посочени в член 12, параграф 1, се прилагат само в следните райони: а) в Швеция: i) лен Norrbotten; ii) лен Västerbotten; iii) лен Jämtland; iv) лен Västernorrland; v) община Älvdalen в лен Dalarna; vi) общини Nordanstig, Hudiksvall и Söderhamn в лен Gävleborg; б) във Финландия, като те са били разрешени на 31 декември 2014 г.: i) регион Lapland, с изключение на общините Kemi, Keminmaa и Tornio; ii) регионите North Ostrobothnia и Kainuu: — общините Kuusamo, Taivalkoski, Pudasjärvi, Suomussalmi и Hyrynsalmi; — в община Oulu: територията на бившата община Yli-Ii и територията на север от река Kiiminkijoki в бившата община Ylikiiminki; — в община Ii: територията на бившата община Kuivaniemi; — в общините Puolanka и Utajärvi: териториите на север от река Kiiminkijoki и регионален път 891 (Hyrynsalmi- Puolanka).

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/13 СПЕЦИАЛНИ МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР, ОФИЦИАЛНИЯ ПОМОЩНИК И ПЕРСОНАЛА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИЛОЖЕНИЕ II ГЛАВА I ОФИЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНИ ЛЕКАРИ

1. Компетентните органи могат да определят за официален ветеринарен лекар само ветеринарен лекар, който е

издържал изпит, отговарящ на изискванията, посочени в точка 3.

1. Компетентните органи трябва да предприемат необходимото за провеждането на изпита за кандидатите за официален

ветеринарен лекар.

1. С изпита трябва да се докажат познания по следните дисциплини, специално ориентирани към задачите на официалния ветеринарен лекар, в необходимата степен в зависимост от образованието и квалификацията на ветеринарния лекар, като същевременно се избягва дублиране на изпитите за познания и умения, изисквани за ветеринарен лекар в съответствие с член 38, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1):

а) национално законодателство и законодателство на Съюза относно здравето на хората, безопасността на храните,

здравеопазването на животните, хуманното отношение към животните и фармацевтичните вещества; б) принципи на общата селскостопанска политика, пазарни мерки, експортни субсидии и разкриване на измами, включително съответните аспекти в световен мащаб: Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за санитарните и фитосанитарните мерки (СФС), Кодекс алиментариус, Световната организация по здравеопазване на животните; в) основи на преработката на храните и технологията на храните; г) принципи, понятия и методи на добрата производствена практика и управлението на качеството; д) управление на качеството преди прибиране на реколтата (добри селскостопански практики); е) популяризиране и приложение на принципите за хигиена и безопасност на храните (добри хигиенни практики); ж) анализ на риска — принципи, понятия и методи; з) принципи, понятия и методи на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР), използване на НАССР в производствената и хранителна верига;

и) одитиране и проверка на спазването на изискванията, посочени в букви а)—з); й) превенция и контрол на опасностите за здравето на хората, пренасяни чрез храните; к) динамика на инфектиране и отравяния на населението; л) диагностична епидемиология; м) системи за наблюдение и надзор; н) принципи и диагностично прилагане на съвременните методи за анализ; о) информационни и комуникационни технологии, когато употребата им е уместна като работни инструменти; п) обработка на данни и прилагане на биостатистически методи; р) разследване на огнища на хранителни заболявания при хората; с) въпроси, свързани с трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ); т) хуманно отношение към животните при производство, транспортиране и клане; у) екологични въпроси, свързани с производството на храни (включително управление на отпадъците); ф) принципа на предпазливостта и опасения на потребителите; х) принципи за обучение на персонала, работещ в производствената верига; (1) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните

квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

L 131/14 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. ц) здравни правила по отношение на страничните животински продукти и производните продукти; ч) измами. Кандидатите могат да придобият необходимите познания като част от основното си обучение по ветеринарна медицина или след проведено обучение или придобит професионален опит, след като са получили ценз на ветеринарни лекари. Ако компетентните органи са се уверили, че кандидатът е придобил всички необходими познания като част от университетското си образование или чрез продължаващо професионално образование и обучение в програма за следдипломна квалификация, стаж или с друга квалификация, те могат да отменят изискването за полагане на изпит. Ако кандидатът частично е придобил изискваните познания, компетентните органи правят необходимото за провеждането на изпити, различни от посочените в точка 2, за да се отчете образованието на кандидатите.

1. Официалният ветеринарен лекар трябва да има наклонност за мултидисциплинарно сътрудничество.

5. Всеки официален ветеринарен лекар трябва да премине през практическо обучение за изпитателен срок от най-малко 200 часа, преди да започне самостоятелна работа. Съответното такова обучение по време на образованието по ветеринарна медицина може бъде включено в изпитателния срок. По време на изпитателния срок лицето трябва да работи под ръководството на назначените официални ветеринарни лекари в кланици, транжорни и стопанства. Обучението трябва да се отнася до одитирането на добрите хигиенни практики и процедури, основани по-конкретно на принципите на HACCP.

1. Официалният ветеринарен лекар трябва да актуализира познанията си и да е в течение на най-новите тенденции, като редовно посещава курсове по продължаващо професионално образование и обучение и обогатява познанията си с четене на специализирана литература в областите, посочени в точка 3. Официалният ветеринарен лекар трябва при всяка възможност ежегодно да участва в продължаващо професионално образование и обучение.
2. Когато специалистите пътуват в чужбина или желаят да се установят в друга държава членка, между държавите членки трябва да се прилага взаимното признаване на изпитите за официални ветеринарни лекари. В този случай изпитите трябва да бъдат ограничени до дисциплини, които са от съществено значение за здравето на хората и опазването на здравето на животните в държавите членки, където е съответният работодател, но не са включени в конспекти за изпит в държавата членка на произход.

ГЛАВА II ОФИЦИАЛЕН ПОМОЩНИК

1. Само лица, преминали обучение и издържали изпит в съответствие с изискванията, посочени в точка 5, могат да

работят като официален помощник.

1. Компетентните органи предприемат необходимото за провеждането на изпитите, посочени в точка 1. За да бъдат

допуснати до изпитите, кандидатите трябва да докажат, че са преминали: а) най-малко 500 часа обучение, включително най-малко 400 часа практическо обучение в областите, посочени в точка 5; както и б) допълнително обучение, необходимо на официалните помощници, за да могат компетентно да изпълняват задълженията си.

1. Практическото обучение, посочено в точка 2, буква а), трябва да се провежда в кланици, предприятия за обработка

на дивеч и/или транжорни под ръководството на официален ветеринарен лекар.

1. Обучението и изпитите трябва да се отнасят главно за червеното месо или месото от домашни птици. От лицата, преминали обучение по една от тези две категории и издържали изпита, обаче трябва да се изисква да преминат само през съкратен курс на обучение, за да издържат изпита за другата категория. Обучението и изпитите трябва да обхващат, по целесъобразност, темите за дивеча, както и дивеча, отглеждан в стопанства, и лагоморфните.

1. Обучението за официален помощник трябва да включва, а изпитите — да потвърдят наличието на познания по

следните дисциплини: а) във връзка със стопанствата: i) теоретична част: — обща информация, свързана с организацията на производството в стопанствата, методите на производство, международните търговски стандарти по отношение на животните; — добрите животновъдни практики;

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/15 — основни познания за болестите, по-специално за зоонозите, предизвиквани от вируси, бактерии и паразити; — наблюдение за откриване на болести, използване на лекарствени продукти и ваксини, анализи за остатъчните вещества; — санитарно-хигиенна и здравна инспекция; — хуманното отношение към животните в стопанството и по време на транспортиране; — екологични изисквания — в сградите, стопанствата и като цяло; — приложими законови, подзаконови и административни разпоредби; — опасения на потребителите и управление на качеството; ii) практическа част: — посещения в стопанства от различен тип и в които се използват различни методи за отглеждане на животните; — посещения в производствени предприятия; — наблюдение на натоварването и разтоварването на животните; — лабораторни демонстрационни упражнения; — ветеринарни проверки; — документация; б) във връзка с кланици, предприятия за обработка на дивеч и транжорни: i) теоретична част: — обща информация, свързана с организацията на месната промишленост, методите на производство, международните търговски стандарти по отношение на храните и технологиите за клане и разфасоване;

— основи на хигиената и добрите хигиенни практики, и по-специално хигиена на сектора, хигиена при клане, разфасоване и съхраняване, хигиена на работното място; — основни познания по HACCP и одитиране на процедурите, основани на НАССР; — хуманно отношение към животните при разтоварване след транспортиране и в кланицата; — основи на анатомията и физиологията на закланите животни; — основи на патологията на закланите животни; — основи на патологичната анатомия на закланите животни; — необходими познания за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и други важни зоонози и зоонозни причинители, както и важни болести по животните; — познания за методите и процедурите за клане, инспекция, подготовка, опаковане, пакетиране и транспор­ тиране на прясното месо; — основи на микробиологията; — предкланичен преглед; — вземане на проби и анализ за Trichinella; — следкланичен преглед; — административни задачи; — познания за приложимите законови, подзаконови и административни разпоредби; — процедура за вземане на проби;

— измами; ii) практическа част: — идентификация на животните; — възрастови проверки;

L 131/16 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.5.2019 г. — преглед и оценка на закланите животни; — предкланичен преглед в кланицата; — следкланичен преглед в кланица или предприятие за обработка на дивеч; — вземане на проби и анализ за Trichinella; — идентификация на животинските видове чрез изследване на типични части на животното; — идентификация и коментари за частите на заклани животни, в които са настъпили изменения; — санитарно-хигиенен контрол, включително и одитиране на добрите хигиенни практики и процедурите, основани на НАССР; — записване на резултатите от предкланичните прегледи; — вземане на проби; — проследяемост на месото; — документация, например оценка на информацията за хранителната верига и отчитане на записите.

1. Компетентните органи могат да решат да намалят обучението и изпитите по отношение на:

а) теоретичната част, ако официалният помощник докаже, че има необходимото образование по конкретните теми, изброени в настоящата глава, точка 5, буква а), подточка i) или буква б), подточка i);

б) практическата част, ако официалният помощник докаже, че има необходимия професионален опит по конкретните теми, изброени в настоящата глава, точка 5, буква а), подточка ii) или буква б), подточка ii).

1. Официалният помощник трябва да има наклонност за мултидисциплинарно сътрудничество.
2. Официалните помощници трябва да актуализират познанията си и да са в течение на най-новите тенденции, като редовно посещават курсове по продължаващо професионално образование и обучение и обогатяват познанията си с четене на специализирана литература. Официалният помощник трябва при всяка възможност ежегодно да посещава продължаващо професионално образование и обучение.
3. Ако официалните помощници се занимават само с вземане на проби и анализ във връзка с изследвания за Trichinella и микробиологичните критерии, от компетентните органи се изисква само да осигурят това те да преминат обучение, съответстващо на тези задачи.
4. Когато специалистите пътуват в чужбина или желаят да се установят в друга държава членка, между държавите членки трябва да се прилага взаимното признаване на изпитите за официални помощници, когато специалистите пътуват в чужбина или желаят да се установят в друга държава членка. В този случай изпитите трябва да бъдат ограничени до дисциплини, които са от съществено значение за здравето на хората и опазването на здравето на животните в държавите членки, където е съответният работодател, но не са включени в конспекти за изпит в държавата членка на произход.

ГЛАВА III ПЕРСОНАЛ, ОПРЕДЕЛЕН ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

1. Компетентните органи могат да определят персонал, който е преминал обучение и е издържал изпит в съответствие с

изискванията, посочени в настоящата глава, точка 5.

1. Компетентните органи трябва да предприемат необходимото за провеждането на изпита, посочен в точка 1. За да

бъдат допуснати до изпита, кандидатите трябва да докажат, че са преминали: а) най-малко 500 часа обучение, включително най-малко 400 часа практическо обучение в областите, посочени в точка 5; както и б) допълнително обучение, необходимо на членовете на персонала, определен от компетентните органи, за да могат компетентно да изпълняват задълженията си.

1. Практическото обучение, посочено в точка 2, буква а), трябва да се провежда в транжорни под ръководството на

официален ветеринарен лекар.

1. Обучението и изпитите трябва да се отнасят главно за червеното месо или месото от домашни птици. От лицата, преминали обучение по една от тези две категории и издържали изпита, обаче трябва да се изисква да преминат само през съкратен курс на обучение, за да издържат изпита за другата категория. Обучението и изпитите трябва да обхващат, по целесъобразност, темите за дивеча, както и дивеча, отглеждан в стопанства, и лагоморфните.

17.5.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 131/17

1. Обучението за персонала, определен от компетентните органи, трябва да включва следните дисциплини по

отношение на транжорни, а с изпитите да се потвърждава усвояването на познания по тях: i) теоретична част: — обща информация, свързана с организацията на месната промишленост, методите на производство, междуна­ родните търговски стандарти по отношение на храните и технологиите за разфасоване; — задълбочени познания за хигиената и добрите хигиенни практики, и по-специално хигиена на сектора, хигиена при разфасоване и съхраняване, хигиена на работното място; — задълбочени познания по HACCP и одитиране на процедурите, основани на НАССР; — необходими знания за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и други важни зоонози и зоонозни причинители; — познания за методите и процедурите за подготовка, опаковане, пакетиране и транспортиране на прясното месо; — основи на микробиологията; — административни задачи; — познания за приложимите законови, подзаконови и административни разпоредби;

— процедура за вземане на проби; — измами; ii) практическа част: — преглед и оценка на закланите животни; — санитарно-хигиенен контрол, включително и одитиране на добрите хигиенни практики и процедурите, основани на НАССР; — вземане на проби; — проследяемост на месото; — документация.

1. Компетентните органи могат да решат да намалят обучението и изпитите по отношение на:

а) теоретичната част, ако персоналът, определен от компетентните органи, докаже, че има необходимото образование по конкретните теми, изброени в настоящата глава, точка 5, подточка i); б) практическата част, ако персоналът, определен от компетентните органи, докаже, че има необходимия професионален опит по конкретните теми, изброени в настоящата глава, точка 5, подточка ii).

1. Персоналът, определен от компетентните органи, трябва да има наклонност за мултидисциплинарно сътрудничество.
2. Персоналът, определен от компетентните органи, трябва да актуализира познанията си и да е в течение на най- новите тенденции, като редовно посещава курсове по продължаващо професионално образование и обучение и обогатява познанията си с четене на специализирана литература. Персоналът, определен от компетентните органи, трябва при всяка възможност ежегодно да посещава продължаващо професионално образование и обучение.

1. Когато специалистите пътуват в чужбина или желаят да се установят в друга държава членка, между държавите членки трябва да се прилага взаимното признаване на изпитите за други членове на персонала, определен от компетентните органи. В този случай изпитите трябва да бъдат ограничени до дисциплини, които са от съществено значение за здравето на хората и опазването на здравето на животните в държавите членки, където е съответният работодател, но не са включени в конспекти за изпит в държавата членка на произход.