Чл. 3

Член 3 Задължения на разплащателната агенция по отношение на публичната интервенция

1. Разплащателните агенции, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116, управляват и упражняват контрол върху поверените им операции, свързани с мерките за интервенция под формата на публично складиране, при определените в приложение III към настоящия регламент условия, както и, ако е необходимо, в секторното законодателство в областта на селското стопанство, по-специално въз основа на минималната честота на проверките, установена в посоченото приложение.

Разплащателните агенции могат да делегират правомощията си във връзка с мерките за публична интервенция на интервенционни агенции, които отговарят на условията за одобрение, установени в точка 1.Г от приложение I към настоящия регламент, или да осъществяват дейност чрез други разплащателни агенции. Без да се засяга цялостната им отговорност по отношение на публичното съхранение, разплащателните агенции или

1. интервенционните агенции могат:

а) да поверят управлението на някои мерки за публично съхранение на физически или юридически лица, съхраняващи закупени селскостопански продукти, („оператори на складове“). б) да възложат за определено време на физически или юридически лица да извършват някои специфични задачи, установени в секторното законодателство в областта на селското стопанство. В случаите, когато разплащателните агенции поверят управлението на операторите на складове, както е посочено в първа алинея, буква а), управлението се извършва съгласно договори за складиране въз основа на задълженията и общите принципи, установени в приложение IV.

L 20/100 BG Официален вестник на Европейския съюз 31.1.2022 г. 3. Задълженията на разплащателните агенции по отношение на публичното съхранение по-специално са следните: а) да водят отчетност за складовата наличност и финансова отчетност за всеки продукт, обхванат от мярка за интервенция, включваща публично съхранение, въз основа на операциите, които извършват от 1 октомври на дадена година до 30 септември на следващата година — период, наричан по-долу „финансова година“; б) да водят актуален списък на операторите на складове, с които са сключили договори за публично съхранение. Този списък съдържа данни, позволяващи точно идентифициране на всички пунктове на складиране, капацитета им, броя на складовете, хладилните складове и силозите, както и чертежи и схеми за тях; в) да предоставят на Комисията стандартните договори, използвани за публично съхранение, утвърдените правила за приемането, съхранението и изтеглянето на продукти от складовете на операторите на складове, както и приложимите правила по отношение на отговорността на операторите на складове;

г) да водят централизирана, компютризирана отчетност за цялата складова наличност, като се обхващат всички места за складиране, всички продукти и всички количества и качества на различните продукти, като във всеки случай се посочва теглото (нето и бруто, където е уместно) или обемът; д) да извършват всички операции по складиране, съхранение, транспорт или прехвърляне на интервенционните продукти в съответствие със законодателството на Съюза и националното законодателство, без да се засяга отговорността на купувачите, на другите разплащателни агенции, участващи в операцията, както и на всяко друго лице, което действа по указания в това отношение; е) да извършват проверки на нередовни интервали и без предварително предупреждение през цялата година на местата, където се съхраняват интервенционните складови наличности. Все пак, при условие че целта на контрола не се излага на риск, може да се даде предварително уведомление, строго ограничено до необходимия срок време. Подобно уведомление не превишава 24 часа, освен в надлежно обосновани случаи;

ж) да извършват годишна инвентаризация в съответствие с член 4. Когато в дадена държава членка управлението на отчетността за публичното съхранение на един или повече продукти се извършва от повече от една разплащателна агенция, отчетността за складовата наличност и финансовата отчетност, посочени в първа алинея, букви а) и г), се консолидират на равнището на държавата членка преди съответната информация да се съобщи на Комисията. 4. Разплащателните агенции гарантират: а) че продуктите, обхванати от мерките за интервенция на Съюза, се съхраняват правилно, чрез проверка на качеството на съхранените продукти поне веднъж годишно; б) целостта на интервенционните складови наличности. 5. Разплащателните агенции незабавно информират Комисията: а) за случаите, когато удължаването на срока на складиране на даден продукт има вероятност да доведе до развалянето му; б) за количествени загуби или разваляне на продукта поради природни бедствия. В ситуациите, посочени в първа алинея, Комисията взема подходящото решение:

а) по отношение на ситуациите, посочени в първа алинея, буква а), в съответствие с процедурата за разглеждане, определена в член 229, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013; б) по отношение на ситуациите, посочени в първа алинея, буква б), в съответствие с процедурата за разглеждане, определена в член 102, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116;

1. Разплащателните агенции носят всички финансови последици от лошото съхранение на продуктите, обхванати от мерки за интервенция на Съюза, по-специално в резултат на неподходящи методи на складиране. Без да се засяга правото за предявяване на иск срещу операторите на складове, разплащателните агенции носят финансова отговорност, ако не изпълнят ангажиментите или задълженията си.

31.1.2022 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 20/101

1. Разплащателните агенции осигуряват непрекъснат достъп — по електронен път или на място в разплащателните агенции —до отчетността за публичното съхранение и всички документи, договори и досиета, съставени или получени в рамките на операции по интервенция, на представители на Комисията или на лица, упълномощени от Комисията.