Чл. 26

Чл. 26.(1) На задължителна имунизация срещу хепатит B подлежат:

1. всички новородени;
2. отрицателните за повърхностен антиген на вируса на хепатит B студенти по медицина и стоматология от висшите медицински училища, както и студентите от полувисшите и средните медицински учебни заведения;
3. медицинският и обслужващият персонал в здравните заведения.

(2) При противопоказания за имунизация срещу хепатит B при новородено се извършва изследване за повърхностен антиген на вируса на хепатит B на майката и при положителен резултат на новороденото се прилага специфичен противохепатит B имуноглобулин до 72-рия час от раждането. Детето се имунизира с противохепатит B ваксина веднага след изчезване на противопоказанията. (3) Имунизираните срещу хепатит B здравни служители се изследват не по-рано от 30 дни след третия прием на ваксината за установяване на имунния отговор. На лицата без имунен отговор се провеждат изследвания за изясняване на причината, вкл. за хронична инфекция с вируса на хепатит B, и се предлага нов имунизационен курс. (4) Имунизациите срещу вирусен хепатит B се провеждат съгласноНаредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България(ДВ, бр. 62 от 1994 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби § 1. Директорите на здравните заведения в срок три месеца от влизане на наредбата в сила:

1. осигуряват провеждането на задължителните изследвания за носителство на повърхностен антиген на вируса на хепатит B и имунизация срещу хепатит B на медицинския и обслужващия персонал;
2. организират издирването на лицата, преболедували от остър вирусен хепатит B, "неопределен" или C и D през последните четири години, и осигуряват оценка на здравословното им състояние в съответствие с изискванията на настоящата наредба.

§ 2. Тази наредба се издава на основание§ 3от заключителните разпоредби във връзка счл. 30от Закона за народното здраве.

§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на управление "Профилактика и контрол на заразните и незаразни болести" при Министерството наздравеопазването, директорите на регионалните ХЕИ и директорите на здравните заведения.

Приложение № 1 къмчл. 6 Схема за изследване за определяне типа на острия вирусен хепатит

1. Всеки пациент, съмнителен за заболяване от остър вирусен хепатит, се изследва за HBsAg. Положителните се изследват за ранни антитела към сърцевинния антиген на вируса на хепатит B - cor IgM. Положителният резултат потвърждава диагнозата "остър вирусен хепатит B".
2. Отрицателните за HBsAg се изследват за ранни антитела към вируса на хепатит A - HAV IgM. Тяхното доказване потвърждава диагнозата "вирусен хепатит A". При характерни клинико-епидемиологични данни диагнозата "вирусен хепатит A" може да се постави и без изследване за HAV IgM.
3. При недоказване на тези маркери на вирусните хепатити B и A етиологичното изясняване на заболяването се извършва от Централната референтна лаборатория по вирусни хепатити при НЦЗПБ или друга лаборатория, оторизирана от Министерството наздравеопазването.

Приложение № 2 къмчл. 9, ал. 1 Изследвания за откриване на маркери за хронифициране на чернодробния процес при преболедували от остри вирусни хепатити B, C и D и откритите като носители на съответните вируси