Чл. 62

Член 62 Упражняване на делегирането Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия

1. член условия.

(62) Директива 91/672/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища (ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 29). ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1679/oj 65/230

BG OB L, 28.6.2024 г. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, параграф 3 и член 58, параграфи 1 и 5, се предоставя 2. на Комисията за срок от пет години, считано от 18 юли 2024 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

1. Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 3 и член 58, параграфи 1 и 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

1. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на

1. Съвета.
2. Делегиран акт, приет съгласно член 11, параграф 3 и член 58, параграфи 1 и 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.