Чл. 7

Член 7 Застрахователни договори

1. Настоящият член се прилага за договорите, посочени в параграф 2, независимо от това дали покритият риск се намира на територията на държава-членка, както и за други договори за застраховка, покриващи рискове, намиращи се в рамките на територията на държавите-членки. Той не се прилага за презастрахователните договори.

1. Договор за застраховка, покриващ голям риск според определението в член 5, буква г) от Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност (различна от животозастраховане) (16), се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3 от настоящия регламент.

Доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Когато от всички обстоятелства по случая е видно, че договорът е явно по-тясно свързан с друга държава, се прилага правото на тази друга държава.

1. В случай на договор за застраховка, различен от договор, попадащ в рамките на параграф 2, страните могат в съответствие с член 3 да изберат само следното за приложимо право:

а) правото на всяка държава-членка, където е разположен рискът към момента на сключване на договора; б) правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица; в) за договор за застраховка живот — правото на държавата-членка, чийто гражданин е титулярят на застрахователната полица; г) за договори за застраховка, покриващи рискове, които се ограничават до събития, настъпили в една държава-членка, различна от държавата-членка, където е разположен рискът — правото на тази държава-членка; д) когато титулярят на застрахователната полица по договор, попадащ в приложното поле на настоящия параграф, осъществява търговска или промишлена дейност или упражнява свободна професия и договорът за застраховка покрива два или повече риска, свързани с тези дейности, и те са разположени в различни държави-членки — правото на всяка от съответните държави-членки или правото на държавата по обичайното местопребиваване на титуляря на полицата. Когато в случаите, определени в буква а), б) или д), посочените държави-членки дават по-голяма свобода на избор на приложимо право към договора за застраховка, страните могат да се възползват от тази свобода. Доколкото приложимото към договора право не е било избрано в съответствие с настоящия параграф, договорът се урежда от правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към момента на сключване на договора.

1. Следните допълнителни правила се прилагат по отношение на договорите за застраховка, обхващащи рискове, за които дадена държава-членка налага задължение за сключване на застраховка:

а) договорът за застраховка не изпълнява задължението за сключване на застраховка, освен ако не съответства на специалните разпоредби, отнасящи се за тази застраховка, установени от държавата-членка, която налага задължението. Когато правото на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка, си противоречат взаимно, предимство има последното право; б) чрез дерогация от разпоредбите на параграфи 2 и 3 държава-членка може да предвиди договорът за застраховка да се урежда от правото на държавата-членка, която налага задължението за сключване на застраховка.

1. За целите на параграф 3, трета алинея и на параграф 4, когато застрахователният договор покрива рискове, разположени в повече от една държава-членка, се смята, че договорът се състои от няколко договора, всеки един от които е свързан само с една държава-членка.

1. За целите на настоящия член държавата, в която е разположен рискът, се определя в съответствие с разпоредбите на член 2, буква г) от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги (17), а в случая със застраховки живот държавата, в която е разположен рискът, е държавата на ангажимента по смисъла на член 1, параграф 1, буква ж) от Директива 2002/83/ЕО.