Чл. 15

Член 15 Работен план След консултация с консултативния форум, посочен в член 14, Комисията утвърждава дългосрочен работен план, до който се предоставя публичен достъп. В работния план се съдържа примерен списък на продуктовите групи, считани за приоритетни за приемането на делегирани актове. В работния план се съдържат и планове за преразглеждане и преобразуване на скалите на етикетите за продуктови групи в съответствие с член 11, параграфи 4 и 5, с изключение на преобразуването на скалите на етикетите, които са приложими към 1 август 2017 г., за които преобразуването на скалите е уредено в член 11 от настоящия регламент. Комисията периодично актуализира работния план след консултация с консултативния форум. Работният план може да се съчетае с работния план, изискван по член 16 от Директива 2009/125/ЕО, и се подлага на преглед на всеки три години. Комисията ежегодно уведомява Европейския парламент и Съвета за постигнатия в изпълнението на работния план напредък. Член 15

Член 16 Делегирани актове

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 17, за да допълва настоящия регламент, като установява подробни изисквания във връзка с етикетите за специфични продуктови групи.

1. В делегираните актове, посочени в параграф 1, се определят продуктови групи, отговарящи на следните изисквания:

а) съгласно най-новите налични данни и предвид пусканите на пазара на Съюза количества продуктовата група има значителен потенциал за икономии на енергия и в някои случаи — на други ресурси; б) в рамките на продуктовата група моделите с еквивалентна функционалност се различават значително по съответните експлоатационни показатели; в) няма значително отрицателно въздействие по отношение на достъпността и разходите през експлоатационния цикъл на продуктовата група; г) въвеждането на изисквания за енергийно етикетиране за дадена продуктова група няма значително отрицателно въздействие върху функционалните характеристики на продукта по време на употреба.

1. В делегираните актове за специфични продуктови групи се определят по-специално следните елементи:

а) определението за специфична продуктова група, попадаща в определението за „свързан с енергопотреблението продукт“ по член 2, точка 1, която трябва да бъде обхваната от подробните изисквания за етикетиране; б) оформлението и съдържанието на етикета, включващ скала за енергопотреблението с класове от А до G, който има, доколкото е възможно, еднакво оформление за всички продуктови групи и във всички случаи е ясен и четлив. Степените на класификацията от А до G отговарят на значителни икономии на енергия и разходи и отразяват съответната диференциация на продуктите от гледна точка на клиента. В делегирания акт се определя също така по какъв начин степените на класификацията от А до G и, когато е приложимо, енергопотреблението се обозначават на видно място върху етикета; в) когато е уместно, използването на други ресурси и допълнителна информация относно продукта, като в такъв случай в етикета се подчертава енергийната ефективност на продукта. Допълнителната информация е недвусмислена и без отрицателно въздействие върху ясната разбираемост и ефективност на етикета за клиентите като цяло. Тя се основава на данните, свързани с физически характеристики на продукта, които са измерими и проверими от органите за надзор на пазара; г) когато е уместно, включването на информация на етикета, която позволява на потребителя да разпознае продукти за интелигентно използване на енергията, т.е. способни автоматично да променят и оптимизират моделите си на потребление в отговор на външни стимули (като например сигнали от или чрез централизирана система за управление на енергията в дома, ценови сигнали, сигнали за директно управление, местно измерване) или способни да предоставят други услуги за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия с цел да се подобри въздействието върху околната среда на използването на енергията в рамките на цялата енергийна система; д) местата, на които се излага етикетът, като например прикрепен към екземпляра от продукта, без да го поврежда, отпечатан върху опаковката, предоставен в електронен формат или достъпен онлайн, като се отчитат изискванията на член 3, параграф 1 и последиците за клиентите, доставчиците и търговците; е) когато е уместно, електронните средства за етикетиране на продукти; ж) начинът, по който се предоставят етикетът и продуктовият информационен лист в случай на продажба от разстояние; з) изискваното съдържание и, когато е уместно, форматът и други подробности относно продуктовия информационен лист и техническата документация, включително възможността за въвеждане на параметрите от продуктовия информационен лист в базата данни в съответствие с член 3, параграф 1; и) допустимите отклонения при проверка, които да се използват от държавите членки, когато проверяват съответствието с изискванията; й) по какъв начин енергийният клас и спектърът от класове на енергийна ефективност, указани на етикета, се отразяват във визуалните реклами и техническите рекламни материали, включително четливост и видимост; к) измервателните и изчислителните методи, посочени в член 13, които да се използват, за да се определи информацията върху етикета и в продуктовия информационен лист, включително определението за индекса на енергийна ефективност (EEI) или еквивалентен параметър; л) дали за по-големите уреди е необходима по-висока степен на енергийна ефективност, за да бъдат включени в даден енергиен клас; м) форматът на всякаква допълнителна информация върху етикета, която дава възможност на клиентите да получат чрез електронни средства достъп до по-подробна информация относно експлоатационните показатели на продукта, посочени в продуктовия информационен лист. Форматът на тази информация може да бъде под формата на адрес на уебсайт, динамичен двумерен баркод (QR код), връзка към онлайн етикети или всякакво друго подходящо за потребителите средство; н) как следва да бъдат показани, когато е приложимо, върху интерактивния дисплей на продукта енергийните класове, описващи енергопотреблението на продукта по време на употреба; о) датата за оценяване и евентуалното последващо преразглеждане на делегирания акт; п) когато е приложимо, разликите в енергийните показатели в различните климатични области; р) по отношение на изискването по член 4, параграф 6 за съхранение на информацията в частта от базата данни за съответствието с изискванията — срок на запазване на данните от по-малко от 15 години, когато е целесъобразно —съобразен със средния експлоатационен срок на продукта.

1. Комисията приема отделен делегиран акт за всяка специфична продуктова група. Когато Комисията вземе решение за графика за приемане на делегирания акт за специфична продуктова група, тя не забавя приемането поради причини, свързани с приемането на делегиран акт във връзка с друга специфична продуктова група, освен ако извънредни обстоятелства не налагат това.

1. Комисията поддържа актуален списък на всички съответни делегирани актове, както и на мерките, доразвиващи Директива 2009/125/ЕО, включително пълна справочна информация за всички хармонизирани стандарти.