Чл. 3

Член 3

1. От 1 януари 1998 г. се прилагат следните разпоредби за новоизградени или преустроени стопанства и за всички онези, които започват да се използват след тази дата:

а) нито едно теле не трябва да бъде ограничавано в индивидуална клетка след осемседмична възраст, освен ако ветеринарен лекар не удостовери, че неговото здраве или поведение изисква то да бъде изолирано, за да получи лечение. Ширината на всяка индивидуална клетка за теле трябва да бъде най-малко равна на височината на телето в най-високата част на гърба, измерена в стоящо положение, а дължината ѝ трябва да бъде най-малко равна на дължината на тялото на телето, измерена от върха на носа до опашния край при tuber ischii (задницата), умножена по 1,1. Индивидуалните заграждения за телета (освен тези за изолирани болни животни) не трябва да имат солидни стени, а перфорирани стени, които позволяват на телетата да имат директен визуален и тактилен контакт; б) за телета, отглеждани на групи, свободното пространство, достъпно за всяко теле, трябва да бъде най-малко равно на 1,5 m2 за всяко теле с живо тегло по-малко от 150 килограма, най-малко равно на 1,7 m2 за всяко теле с живо тегло 150 килограма или повече, но по-малко от 220 килограма, и най-малко равно на 1,8 m2 за всяко теле с живо тегло 220 килограма или повече. Въпреки това разпоредбите на първа алинея не се прилагат за: а) стопанства с по-малко от шест телета; б) телета, държани с техните майки за бозаене.

1. От 31 декември 2006 г. посочените в параграф 1 разпоредби се прилагат във всички стопанства.