Чл. 4

Член 4 Правна помощ в наказателно производство

1. Държавите членки гарантират, че заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, имат право на правна помощ, когато интересът на правосъдието изисква това.
2. Държавите членки могат да извършват проверка на средствата, проверка на целесъобразността, или и двете, за да определят дали да се предостави правна помощ в съответствие с параграф 1.
3. Когато държава членка извършва проверка на средствата, тя отчита всички релевантни и обективни фактори като доходи, капитал и семейно положение на съответното лице, както и разходите за помощта от адвокат и жизнения стандарт в тази държава членка, за да определи дали, в съответствие с приложимите критерии в тази държава членка, заподозреният или обвиняемият не разполага с достатъчно средства за заплащане на помощ от адвокат.
4. Когато държава членка извършва проверка на целесъобразността, тя отчита тежестта на престъплението, сложността на случая и сериозността на санкцията, която би била наложена, за да определи дали интересът на правосъдието изисква предоставяне на правна помощ. Във всеки случай, проверката на целесъобразността се счита за удовлетворена в следните случаи:

а) когато заподозрян или обвиняем се яви пред компетентен съд или съдия с оглед вземане на решение относно задържане под стража на всеки етап на производството, попадащ в обхвата на настоящата директива; както и б) по време на задържането.

1. Държавите членки гарантират, че правна помощ се предоставя без ненужно забавяне и най-късно преди разпита от полицията, от друг правоприлагащ или съдебен орган, или преди следствените действия или действията по събиране на доказателства, посочени в буква в) от член 2, параграф 1 да бъдат извършени.
2. Правна помощ се предоставя само за целите на наказателното производство, в рамките на което съответното лице е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление.