Чл. 21

Член 21 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 март 2004 година.

За Съвета

Председател

J. WALSH

(1) Становище от 16 декември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ L 252, 5.9.1981 г., стр. 26.

(3) ОВ L 379, 31.12.1990 г., стр. 45.

(4) ОВ L 6, 10.1.1998 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2742/1999 (ОВ L 341, 31.12.1999 г., стр. 1).

(5) ОВ L 97, 1.4.2004 г., стр. 16.

(6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

ПРИЛОЖЕНИЕ I МИНИМАЛНИ ОТВОРИ НА МРЕЖАТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1 Вид Тип мрежа Минимален размер

Notothenia rossii

Тралове, датски грибове и подобни 120 mm

Dissostichus eleginoides,

Тралове, датски грибове и подобни 120 mm

Gobionotothen gibberifrons,

Тралове, датски грибове и подобни 80 mm

Notothenia kempi,

Тралове, датски грибове и подобни 80 mm

Lepidonotothen squamifrons

Тралове, датски грибове и подобни 80 mm

Champsocephalus gunnari

Тралове, датски грибове и подобни 90 mm

ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА ОТВОР НА МРЕЖАТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5 А. Описание на уредите за измерване

а) Мрежата се измерва с плосък уред за измерване с 2 mm дебелина, изработен от устойчива и недеформираща се материя. Уредът за измерване трябва да има или успоредни ръбове, като от определена точка се заостря косо и симетрично в съотношение 1 към 8, или ръбове, конвергиращи в същото съотношение. В най-тясната му част трябва да има отвор. б) От едната страна на уреда за измерване е нанесена ширината в милиметри по правата и заострената част. В заострената част ширината в милиметри е обозначена на равни интервали. Б. Използване на уреда за измерване

1. Мрежата се разпъва по най-дългия диагонал на отворите. 2. Уредът за измерване, описан в параграф А, се вкарва откъм тесния си край в отвора на мрежата, перпендикулярно на площта на мрежата. 3. Уредът за измерване се вкарва ръчно или с помощта на тежест или динамометър, докато съпротивата на мрежата спре придвижването на острата му част. В. Избор на мрежите за мерене

1. Частта от мрежата, която се измерва, трябва да има най-малко двадесет квадратчета по надлъжната ос на мрежата. 2. Отворите на по-малко от 50 cm от вървите, кордите и задната корда не се измерват. Това разстояние се измерва перпендикулярно на вървите, кордите и задната корда, като мрежата се разпъва в посоката на измерване. Кърпените и разкъсани мрежи, както и отворите, служещи за фиксиране на аксесоари към мрежата, също не се измерват. 3. Чрез дерогация от точка 1 в приложение на точка 2 не се измерват последователно разположени отвори на мрежата. 4. Мрежите се измерват мокри, но не заледени. Г. Измерване на всеки отвор

Размерът на всеки отвор се определя от указаната от уреда за измерване ширина, когато съгласно параграф Б придвижването му бъде спряно от мрежата. Д. Определяне на размера на отвора на мрежите

Калибъра на мрежите се определя със средното аритметично в милиметри на общия сбор измерени отвори по метода, описан в параграфи В и Г, като получената цифра се закръгля в милиметри до по-горното число. Общият брой на измерваните отвори е даден в параграф Е. Е. Хронология на контролната процедура

1. Инспекторът измерва поредица от 20 подбрани отвора от мрежата съгласно параграф В, като използва уреда за измерване ръчно, без тежест, нито динамометър.

След това изчислява калибъра съгласно параграф Д. Ако при изчислението се получи калибър, който не отговаря на действащите правила, инспекторът измерва две други поредици от по 20 отвора, подбрани съгласно параграф В. След което отново изчислява калибъра съгласно параграф Д, като включва всичките 60 измерени отвора. Без да се нарушава точка 2, така полученият резултат представлява калибъра на мрежата.

1. Ако капитанът на кораба оспорва така получения калибър съгласно точка 1, мерките не се считат при определянето на калибъра и инспекторът извършва нови измервания, този път с използването на тежест или динамометър по негов избор. Тежестта се закачва с кука в отвора в тесния край на уреда за измерване. Динамометърът може да се закачи също в отвора в тесния край или да се прикрепи в най-широкия край на уреда за измерване. Точността на тежестта и на динамометъра се удостоверява от националния компетентен орган.

Когато размерът на отвора на мрежата, определен съгласно точка 1, е равен или по-малък от 35 mm, към мрежата се прилага сила от 19,61 нютона (N) (равносилна на маса от 2 kg), като силата, приложена към другите мрежи, е 49,03 нютона (равна на маса от 5 kg). Когато инспекторът използва тежест или динамометър, използва се една серия от 20 отвора за определяне на калибъра съгласно параграф Д.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ВЪЖЕТО СЪС ЗНАМЕНЦА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 5 И МЕТОД НА РАЗПОЛАГАНЕ 1. Въжето със знаменца се закрепва за кърмата в точка, разположена на 4,5 m над водата и директно над мястото на потапяне на стръвта. 2. Въжето със знаменца трябва да е дебело най-малко 3 mm в диаметър, дълго минимум 150 m и да има тежест в края, за да остане опънато зад кораба дори при страничен вятър. 3. По въжето, на 5 m разстояние от точката на прикачване на кораба се прикачват пет второстепенни двойни въжета с диаметър приблизително 3 mm. Дължината на знаменцата трябва да бъде между 3,5 m за най-близкия до 1,25 m за петия поред. При опъване на въжето кабелите трябва да стигат до водната повърхност и да потъват, когато корабът се издига. По въжето се закрепват халки на мястото на закачване, преди и след всеки кабел със знаменца и преди тежестта в края. Всяко второстепенно въже трябва да има халка на мястото на скачване на всеки кабел.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПРОТОКЛИ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ ПО ПАРАГАДИТЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 7 ПРОТОКОЛ А А1. В присъствие на научния наблюдател корабът трябва: а) да заложи минимум пет парагади с минимум четири датчика за дълбочина/време (TDR) на парагада; б) да постави датчиците по парагадата произволно с еднократно произволно избрано поставяне; в) да изчисли скоростта на потапяне на всеки датчик i) като измери скоростта на потапяне при средно време на потапяне от 0 до 15 m дълбочина; ii) като определи минималната скорост на потапяне на 0,3 m/s. г) В случай, че минималната скорост на потапяне (0,3 m/s) не бъде достигната в 20-те пробни точки, опитът се повтаря, докато се регистрират общо 20 опита с минимална скорост на потапяне 0,3 m/s и д) Всички риболовни съоръжения и уреди, използвани при опитите, са същите, които ще се използват в зоната по конвенцията. А2. По време на риболова, за да запази корабът правото си на изключение от правилото за нощно залагане на парагадите, научният наблюдател на CCAMLR трябва непрекъснато да контролира потапянето на парагадите. Корабът сътрудничи на научният наблюдател на CCAMLR, който: а) се старае да постави датчик TDR на всяка парагада за периода, през който тя се използва; б) на всеки седем дни разполага всички налични TDR на една и съща линия, за да провери дали скоростта на потапяне варира по линията; в) поставя TDR произволно на парагадата с еднократно произволно избрано поставяне; г) изчислява скоростта на потапяне за всеки датчик, прибран от кораба; д) измерва скоростта на потапяне като средна стойност на времето за потъване от повърхността (0 m) до 15 m дълбочина. А3. Корабът: а) следи минималната скорост на потапяне да бъде 0,3 m/s; б) изпраща ежедневен отчет на отговарящия за риболова; и в) следи данните, събрани по време на опитите с потапяне на парагадата, да се регистрират в уговорения формат и да се предадат на отговорника за риболова на края на сезона. ПРОТОКОЛ Б Б1. В присъствие на научният наблюдател корабът трябва: а) да заложи минимум пет парагади с максималната дължина, приета за зоната по конвенцията, и минимум четири тестови бутилки (виж параграфи Б5—Б9), разположени в централната трета на парагадата; б) да постави тестовите бутилки по парагадата произволно, с произволно избрани места на поставяне, като следи да са по средата между тежестите; в) да изчисли скоростта на потапяне на бутилката за всеки опит, като измери скоростта, с която парагадата потъва от повърхността (0 m) до дълбочина 10 m; г) минималната скорост на потапяне е 0,3 m/s; д) в случай, че минималната скорост на потапяне на бъде достигната в 20-те пробни точки (4 опита за пет линии), опитът се повтаря, докато се регистрират общо 20 опита с минимална скорост на потапяне 0,3 m/s и е) Всички риболовни съоръжения и уреди, използвани при опитите, са същите, които ще се използват в зоната по конвенцията. Б2. По време на риболова, за да запази корабът правото си на изключение, предвидено в член 7, параграф 8, научният наблюдател на CCAMLR трябва непрекъснато да контролира потапянето на парагадите. Корабът сътрудничи с научният наблюдател на CCAMLR, който: а) Има за цел да извърши по един опит с бутилка за всяка парагади през работния ѝ период, като се знае, че тестът се извършва в централната трета на линията; б) на всеки седем дни разполага минимум четири тестови бутилки на една и съща парагада, за да провери дали скоростта на потапяне варира по линията; в) поставя бутилките произволно на парагадата с еднократно произволно избрано поставяне, като внимава да са по средата между тежестите; г) изчислява скоростта на потапяне за всяка тестова бутилка; д) измерва скоростта на потапяне на линията, като измерва средното време за потъване на парагадата от повърхността (0 m) до 10 m дълбочина. Б3. По време на риболовната дейност в рамките на гореспоменатото изключение, корабът: а) следи всяка парагада да има достатъчно тежести, за да се постигне минимална скорост на потапяне от 0,3 m/s; б) изпраща ежедневен отчет на националната си агенцията за изпълнението на целта; в) следи данните, събрани по време на опитите с потапяне на парагадата, да се регистрират в уговорения формат и да се предадат на националната агенция на края на сезона. Б4. С бутилката се извършва един тест по описания по-долу начин: Поставяне на бутилката. Б5. 10 метра найлоново многофибрено влакно 2 mm или подобно се закача здраво за гърлото на пластмасова бутилка от 750 ml (1) (приблизителна плаваемост 0,7 kg), а на другия край се закачва кука от парагадата. Дължината се измерва от мястото на закачване (края на скобата) до гърлото на бутилката и се проверява от наблюдателя на всеки два-три дни. Б6. Бутилката се обвива с отразяваща самозалепваща се хартия, за да се наблюдава и през нощта. Вътре с нея се поставя лист непромокаема хартия, на която едро е написан идентификационният номер, за да може да се чете от няколко метра разстояние. Тест Б7. Бутилката се изпразва от водата, маха се тапата и влакното се навива около бутилката. Бутилката с навитото влакно се закачва за парагадата (2) по средата между тежестите (място на закачване). Б8. Наблюдателят регистрира изтеклите секунди от момента, в който мястото на закачване стига до водата, t1, и момента, в който бутилката е напълно потопена, t2 (3). Резултатът от теста се изчислява по следната формула:

Скорост на потъване = 10/(t2 – t1) Б9. Резултатът трябва да бъде равен или по-голям от 0,3 m/s. Данните се регистрират в предвиденото за това място в електронния бордови дневник на наблюдателя.

(1) Използва се твърда пластмасова бутилка с пластмасова капачка на винт. Капачката се маха, за да може бутилката да се напълни с вода при потапянето и да се използва отново, а да не бъде унищожена от водното налягане.

(2) При автоматичните парагади се закачва на основната линия, в испанската система на предната корда.

(3) Наблюдава се с бинокъл, особено при лошо време.

ПРИЛОЖЕНИЕ V ПРАВИЛА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРИЛОВ ПРИ РИБОЛОВ В ЗОНАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА А. Регламентиран риболов

1. Ако при риболов на Dissostichus eleginoides в статистическа подзона FAO 48.3, приловът на едно хвърляне или залагане от друг вид е равен или надвишава един тон, риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили. Не се връща по-рано от поне 5 дни в район от 5 морски мили от мястото, където приловът е надвишил 1 тон.

1. Ако при риболов на Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 48.3, приловът на едно хвърляне или залагане на един от следните видове — Chaenocephalus aceratus, Gobionotothen gibberifrons, Lepidonotothen squamifrons, Notothenia rossii или Pseudochaenichthys georgianus

а) надвишава 100 kg и 5 % от общото тегло на улова, или б) е равен или надвишава 2 тона риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили от мястото. В продължение поне на пет дни корабът не се влиза в зоната с радиус от 5 морски мили около мястото, където приловът на горните видове е надвишил 5 %.

1. Ако по време на риболов на Dissostichus eleginoides или Champsocephalus gunnari в статистически сегмент FAO 58.5.2, приловът на едно хвърляне на видовете Channichthys rhinoceratus, Lepidonotothen squamifrons, Macrourus spp. или скат е равен или надвишава 2 тона, риболовният кораб не прилага този метод на риболов най-малко в продължение на пет дни в радиус от 5 морски мили от мястото, където приловът на горните видове е надвишил 2 тона.

Ако по време на гореупоменатия риболов приловът на едно хвърляне от всеки друг прилов на видове, за които са наложени ограничения съгласно правилата на Общността е един тон или повече, риболовният кораб не прилага този метод на риболов в която и да е точка в границите на пет морски мили от мястото, където приловът на горните видове е надвишил един тон за период от най-малко пет дни.

1. Ако при риболов на Electrona carlsbergi в статистическа подзона FAO 48.3, приловът на едно хвърляне от друг вид

а) надвишава 100 kg и 5 % от общото тегло на улова, или б) е равен или надвишава 2 тона, риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили от мястото. В продължение поне на пет дни корабът не се влиза в зоната с радиус от 5 морски мили около мястото, където приловът на горните видове е надвишил 5 %.

1. Под мястото, където приловът надвишава количествата по точки 1—4, се разбира пътят на риболовния кораб от мястото, на което е заложено риболовното съоръжение до мястото, където то е прибрано от кораба.

Б. Нов улов и изследователски риболов

1. Ако приловът на едно хвърляне или залагане от даден вид е равен или надвишава един тон по време на една операция, риболовният кораб се премества на друго място за риболов, отдалечено най-малко на пет морски мили. В продължение поне на пет дни корабът не навлиза в зоната с радиус от 5 морски мили около мястото, където приловът е надвишил 1 тон. Под мястото, където приловът надвишава 1 тон, се разбира пътят на риболовния кораб от мястото, на което е заложено риболовното съоръжение до мястото, където то е прибрано от кораба.
2. За целите на точка 1:

а) „прилов“ е уловът на видове риба, различни от търсения вид; б) видът Macrourus spp. и скатът се смятат за уникални видове.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ТРАЛИРАНЕ ПРИ РИБОЛОВ НА CHAMPSOCEPHALUS GUNNARI В СТАТИСТИЧЕСКА ПОДЗОНА FAO 48.3 ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ

1. В региона на островите Shag/Black Rocks, трябва да се извършат дванадесет изследователски тралирания, разпределени между секторите от илюстрацията на фигура 1: четири с северозападния сектор, четири в югоизточния, две в североизточния и две в югозападния. Освен това в шелфа на северозапад от южната част на пролива Джорджия във водите под 300 метра дълбочина се извършват осем тралирания, както е илюстрирано на фигура 1.

1. Изследователските тралове отстоят най-малко на 5 морски мили един от друг. Станциите са раздалечени достатъчно, за да се обхванат двата региона и да се събере информация за състава, размерите, разпределението по полове, зрелостта и теглото на Champsocephalus gunnari.

1. Ако по време на транзитното преминаване към южната част на пролива Джорджия бъдат локализирани рибни пасажи, те трябва да бъдат уловени между изследователските тралирания.

1. Времетраенето на всяко тралиране е минимум 30 минути, през които тралът е на дълбочината, на която се спуска за риболов, което през деня означава близо до дъното.

1. Научният наблюдател на международната система, който се намира на борда, подбира образци от улова от изследователското тралиране. Извадките трябва да съдържат по възможност най-малко 100 риби, които се избират произволно. Всички риби от извадката се преглеждат, за да се определи дължината им, пола, степента на зрялост и по възможност теглото. Ако уловът е значителен и времето е достатъчно, могат да се прегледат и повече и риби.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 15, ПАРАГРАФ 2 НА НАУЧНИТЕ НАБЛЮДАТЕЛИ НА БОРДА НА КОРАБИТЕ, УЧАСТВАЩИ В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ЖИВИТЕ МОРСКИ РЕСУРСИ В ЗОНАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА А. Функцията на научните наблюдатели на борда на корабите, участващи в научните изследвания и експлоатацията на живите морски ресурси е да наблюдават риболовната дейност в зоната по конвенцията и да дават отчет за наблюденията си в духа на целите и принципите на конвенцията. Б. За целта научните наблюдатели изпълняват следните задачи, използвайки одобрени от научния комитет на CCAMLR формуляри: а) подробно описват операциите на кораба (например време, отделено за изследователска дейност, за риболов, за транзитно преминаване и пр. и подробности за тралирането); б) вземат проби от улова за описание на биологическите характеристики; в) записват биологичните данни за всеки уловен вид; г) регистрират прилова, количеството и биологичните данни за видовете; д) отбелязват случаите, в който морски птици или морски бозайници случайно се заплитат в мрежите и случайната смъртност в резултат на това; е) регистрират процедурата, по която се измерва декларираното тегло на улова, както и данните за фактора на превръщане на живото тегло в краен продукт, ако за регистрирането на улова се отчита теглото на преработения продукт; ж) изготвят отчети за наблюденията си с помощта на одобрените от научния комитет формуляри и ги придават на компетентните органи; з) предават копие от отчетите си на капитана на кораба; и) по молба на капитана на кораба го подпомагат в изпълнението на процедурите по регистриране и деклариране на улова; й) извършват и други задачи, евентуално договорени в двустранното споразумение между страните; к) събират и предават фактически данни за риболовните кораби, локализирани в зоната по конвенцията, като уточняват типа кораб, местоположението му и дейността му; л) събират информация за загубата на риболовни съоръжения и изхвърлянето на отпадъци в морето от риболовните кораби.