Чл. 11
Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията
Член 11 Съвместна практика Когато се допуска съвместна практика на адвокати под професионалното звание в приемащата държава-членка, по отношение на адвокатите, които желаят да практикуват под това звание или да бъдат вписани от компетентния орган, се прилагат следните разпоредби: 1) Един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват под професионалното звание по произход в приемащата държава-членка, могат да упражняват професионалната си дейност в клон или в представителство на тяхната група в приемащата държава-членка. Въпреки това, когато основополагащите правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход, са несъвместими с основополагащите правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемащата държава-членка, последните имат предимство, доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица. 2) Всяка държава-членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното звание по произход, достъп до форма на съвместна практика. Ако приемащата държава-членка разрешава на своите адвокати да избират измежду няколко форми на съвместна практика, същите тези форми трябва да са достъпни и за горепосочените адвокати. Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на тази държава-членка. 3) Приемащата държава-членка приема необходимите мерки за допускане на съвместна практика и: a) между няколко адвокати от различни държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход; б) между един или повече адвокати, посочени в буква а), и един или повече адвокати от приемащата държава-членка. Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка. 4) Адвокат, който желае да практикува под професионалното звание по произход, уведомява компетентния орган на приемащата държава-членка за обстоятелството, че е член на група в своята държава-членка по произход, и предоставя всички необходими данни за тази група. 5) Независимо от разпоредбите на точки 1—4, приемащата държава-членка, доколкото забранява на адвокати, които практикуват под съответното професионално звание, да упражняват адвокатската професия в група, в която има лица извън професията, може да откаже на адвокат, вписан под професионалното звание по произход, да практикува на нейна територия в качеството си на член на своята група. Приема се, че групата включва лица извън професията, ако: — капиталът на групата изцяло или отчасти се държи от, или — фирмата, под която се извършва дейността, се използва от, или — правото на вземане на решения, фактически или юридически, се упражнява от лица, които нямат качеството на адвокат по смисъла на член 1, параграф 2. Когато основополагащите правила, които уреждат дейността на такава група адвокати в държавата-членка по произход, са несъвместими с действащите правила в приемащата държава-членка или с разпоредбите на алинея първа, приемащата държава-членка може да възрази срещу откриването на клон или представителство на групата на нейна територия, без оглед на предвидените в точка 1 ограничения.
Практика по чл. 11
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.