Чл. 4

Член 4

1. В обединение могат да членуват само следните субекти:

а) дружества или фирми по смисъла на член 58, втори параграф от Договора и други правни единици, регулирани от публичното или частното право, които са учредени според законодателството на държава-членка и чието седалище и главно управление се намират в Общността; когато според правото на държава-членка едно дружество, фирма или друга правна единица не са длъжни да имат седалище, за това дружество, фирма или друга правна единица е достатъчно главното им управление да се намира в Общността; б) физически лица, които извършват всякаква промишлена, търговска, занаятчийска или селскостопанска дейност, упражняват свободна професия или предоставят други услуги в Общността.

1. Обединението трябва да се състои най-малко от:

а) две дружества, фирми или други правни единици по смисъла на параграф 1, които имат главно управление в различни държави-членки; или б) две физически лица по смисъла на параграф 1, които извършват основната си дейност в различни държави-членки; или в) дружество, фирма или друго юридическо лице по смисъла на параграф 1 и физическо лице, от които първото има главно управление в една държава-членка, а второто извършва основната си дейност в друга държава-членка.

1. Една държава-членка може да предвиди, че обединенията, вписани в нейните регистри в съответствие с член 6, могат да имат най-много 20 членове. За тази цел държавата може да предвиди, че според нейното законодателство всеки член на правна единица, която е учредена по нейното право и не е регистрирано дружество, се третира като отделен член на обединението.

1. Всяка държава-членка може да забрани или ограничи участието на някои категории физически лица, дружества, фирми или други правни единици в обединения поради причини, свързани със своите обществени интереси.