Чл. 35

Член 35 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 21 май 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J. LENARČIČ

(1) ОВ C 195, 18.8.2006 г., стр. 84.

(2) ОВ C 206, 29.8.2006 г., стр. 1.

(3) Становище на Европейския парламент от 26 септември 2006 г. (ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 102), обща позиция на Съвета от 25 юни 2007 г. (ОВ C 236 E, 6.11.2007 г., стр. 1) и позиция на Европейския парламент от 11 декември 2007 г. Решение на Съвета от 14 април 2008 г.

(4) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(6) ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41. Директива, изменена с Решение 2001/744/ЕО на Комисията (ОВ L 278, 23.10.2001 г., стр. 35).

(7) ОВ L 313, 13.12.2000 г., стр. 12.

(8) ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 14.

(9) ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2001/752/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 26.10.2001 г., стр. 69).

(10) ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3.

(11) ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 11.

(12) ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

(13) ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета.

(14) ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.

(15) ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(16) ОВ L 87, 25.3.2004 г., стр. 50.

(17) ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

(18) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(19) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(20) Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр. 1). Директива, изменена с Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 165, 27.6.2007 г., стр. 21).

(1) Държавите-членки могат да прилагат измервания на случаен принцип вместо непрекъснатите измервания за бензен, олово и прахови частици, ако могат да докажат пред Комисията, че неопределеността, включително тази, дължаща се на вземане на проби на случаен принцип, отговаря на целите за качество от 25 % и че времевият обхват остава по-голям от минималния времеви обхват за индикативните измервания. Вземането на проби на случаен принцип трябва да е равномерно разпределено в рамките на годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Неопределеността, дължаща се на вземането на проби на случаен принцип. може да бъде определена посредством процедурата, заложена в ISO 11222 (2002) „Качество на въздуха — Определяне на неопределеността при измервания за качество на въздуха, осреднени за период от време“. Ако за оценяването на изискванията за пределно допустима стойност на ПЧ10 са използвани измервания на случаен принцип, следва да се оценява 90,4 перцентил (да бъде по-ниска или равна на 50 µg/m3) вместо броя на превишаванията, който силно се влияе от обхвата на данните.

(2) Разпределени в рамките на годината, за да бъдат индикативни за различни условия на климата и транспортния трафик.

(3) Измерване на случаен принцип всяка седмица в продължение на един ден, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината.

(4) Измерване на случаен принцип всяка седмица, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината.

(1) Горният оценъчен праг и долният оценъчен праг за ПЧ2,5 не се прилагат за измерванията за оценяване на съответствието с целите за намаляване на експозицията на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве.

(1) За азотен диоксид, прахови частици, бензен и въглероден оксид: да включват най-малко една градска фонова станция за мониторинг и една транспортно ориентирана станция, при условие че това не увеличава броя на пунктовете за вземане на проби. За тези замърсители общият брой градски фонови станции и общият брой транспортно ориентирани станции в държава-членка, съгласно изискванията на раздел А, точка 1, не се различават с повече от фактор 2. Пунктовете за вземане на проби с превишаване на пределно допустимата стойност за ПЧ10 в течение на последните три години се запазват, освен ако не се налага преместване поради особени обстоятелства, по-конкретно изисквания, свързани с устройството на територията.

(2) Когато ПЧ2,5 и ПЧ10 се измерват в съответствие с член 8 в една и съща станция за мониторинг, същите се отчитат като два различни пункта за вземане на проби. Общият брой пунктове за вземане на проби за ПЧ2,5 и ПЧ10 в държава-членка съгласно изискванията на раздел А, точка 1 не се различава с повече от фактор 2 и броят на пунктовете за вземане на проби за ПЧ2,5 в градските фонови райони на агломерации и градски райони отговаря на изискванията на раздел Б от приложение V.

(1) В случаите, когато не са налични всички възможни данни от измервания, при изчисляването на стойностите за AOT40 се използва следният фактор: AOT40оценка = AOT40измерен × общ възможен брой часове (*) брой на измерените едночасови стойности (*) Това означава броя на часовете, попадащи във времевия период, определен за AOT40 (т.е. от 8,00 до 20,00 ч централноевропейско време от 1 май до 31 юли всяка година за опазване на растителността и от 1 април до 30 септември всяка година за опазване на горите).

(2) Съответствието с целевите стойности се оценява, считано от тази дата. Тоест 2010 г. е първата календана година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 3 или 5 календарни години, както е целесъобразно.

(3) Максималната дневна 8-часова средна стойност на концентрацията се избира след проверка на текущите 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните едночасови стойности и актуализирани на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определено денонощие започва в 17,00 ч предходния ден и свършва в 01,00 ч същия ден; последният изчислителен период за определено денонощие започва в 16,00 и завършва в 24,00 ч същия ден.

(4) В случаите, когато осреднените стойности за три или пет години не могат да бъдат определени въз основа на наличен цялостен и последователен набор от данни за съответните годишни периоди, минималните годишни данни за проверка на съответствието с целевите стойности са следните: — за целевите стойности за опазване на човешкото здраве: валидни данни за едногодишен период; — за целевите стойности за опазване на растителността: валидни данни за тригодишен период. ПРИЛОЖЕНИЕ VIII Критерии за класифициране и условия за разполагане на пунктовете за вземане на проби за оценка на концентрациите на озон За постоянни измервания се прилага следното: А. Условия за разполагане в макромащаб Вид станция Цели на измерванията Представителност (1)

Условия за разполагане в макромащаб Градска Опазване на човешкото здраве: оценка на експозицията на озон на градското население, т.е. там, където гъстотата на населението и нивата на озон са относително високи и представителни за цялото население Няколко квадратни километра Да се избягва влиянието на локални емисии от превозни средства, бензиностанции и др.; места с добър обмен на въздуха, където могат да се измерят добре смесени нива; места, като например жилищни и търговски райони в градовете, в паркове (далеч от дървета), на големи улици или площади с нисък или никакъв автомобилен трафик, открити площи за образователни, спортни съоръжения или съоръжения за отдих Крайградска Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на озон на населението и растителността, намиращи се в покрайнините на агломерацията, където е вероятно достигането на най-високи нива на озона, на които пряко или непряко е възможно да бъдат изложени населението и растителността Няколко десетки квадратни километра На определено разстояние от площи с максимални емисии, от подветрената страна на преобладаващата(ите) посока(и) на вятъра по време на благоприятни условия за образуване на озон; в места, където населението, чувствителните насаждения или природните екосистеми, разположени във външния пояс на агломерацията, са изложени на високи нива на озон; където е уместно, някои крайградски станции, също от наветрената страна спрямо района с максимални емисии, с цел да се определят регионалните фонови нива на озон Извънградска Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на населението, посевите и природните екосистеми на концентрации на озон от подрегионален мащаб Подрегионални нива (няколко стотици квадратни километра) Станции могат да се разполагат в малки селища и/или райони с природни екосистеми, гори или насаждения; представителни за нивата на озона, отдалечени от въздействието на непосредствените локални емисии, като например от промишлени инсталации и пътища; в открити райони, но не по върховете на високите планински вериги. Извънградска фонова Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на посевите и природните екосистеми на концентрации на озон от регионален мащаб, както и експозиция на населението Регионални/национални/континентални нива (от 1 000 до 10 000 km2) Станция, разположена в райони с по-ниска гъстота на населението, т.е. природни екосистеми и гори, на разстояние не по-малко от 20 km от градски и промишлени райони и от местни емисии; да се избягват местоположения с благоприятни местни условия за формиране на близки до повърхността инверсии, а също и върховете на високите планински вериги; не се препоръчват крайбрежни площадки с добре изразен дневен ветрови цикъл от местен характер. За извънградски и извънградски фонови станции разположението по целесъобразност се съгласува с изискванията за мониторинг от Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията от 7 ноември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно наблюдението на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (2). Б. Условия за разполагане в микромащаб Доколкото е приложимо, се прилага процедурата за разполагане в микромащаб съгласно раздел В от приложение III, като се гарантира също, че пробовземната сонда е разположена далеч от източници, като например пещи и димоотводи на горивни инсталации, и на повече от 10 m от най-близко разположения път, с увеличаване на разстоянието пропорционално на интензивността на транспортния трафик. В. Документиране и преглед на избора на площадката Прилагат се процедурите съгласно раздел Г от приложение III, като се прилага подходящо разглеждане и анализ на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, повлияващи концентрациите на озон, измервани в съответната площадка.

(1) Пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, следва да са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до тях.

(2) ОВ L 334, 30.11.2006 г., стр. 1.

(1) Най-малко 1 станция в крайградски райони, където има вероятност от най-висока експозиция на населението. В агломерациите най-малко 50 % от станциите се разполагат в крайградски райони.

(2) За сложен терен се препоръчва 1 станция на 25 000 km2.

(1) Изискванията за изчисляване на средногодишната стойност не включват загубите на данни поради редовното калибриране или обичайната поддръжка на приборите.

(2) Вече е в сила от 1 януари 2005 г.

(3) Максималната дневна 8-часова средна концентрация се избира чрез разглеждане на текущите 8-часови средни концентрации, които се изчисляват от едночасовите данни и се актуализират на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определен ден започва в 17,00 ч на предходния ден и свършва в 01,00 ч на този ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва в 16,00 ч и завършва в 24,00 ч. на този ден.

(4) В сила от 1 януари 2005 г. Пределно допустима стойност, която трябва да бъде спазена само към 1 януари 2010 г. в непосредствена близост до специфични промишлени източници, разположени на площадки, заразени вследствие на десетилетия промишлена дейност. В подобни случаи пределно допустимата стойност до 1 януари 2010 г. ще бъде 1,0 µg/m3. Районът, в който се прилагат по-високи пределно допустими стойности, не следва да се простира на повече от 1 000 m от такива специфични източници.

(1) За изпълнението на член 24 превишаването на прага трябва да се измерва или прогнозира в продължение на три последователни часа. ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII КРИТИЧНИ НИВА ЗА ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНОСТТА Период на осредняване Критично ниво Допустимо отклонение Серен диоксид 1 календарна година и 1 зима (от 1 октомври до 31 март) 20 µg/m3

Няма Азотни оксиди 1 календарна година 30 µg/m3 NOx

Няма

(1) Етап 2 — индикативна пределно допустима стойност, която ще се преразгледа от Комисията през 2013 г. при отчитане на допълнителна информация относно въздействието върху здравето и околната среда, техническата осъществимост и опита с целевите стойности в държавите-членки.

(1) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81).

(2) ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(3) ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(4) ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.

(5) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(6) ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87).

(7) ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59).

(8) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

(9) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ЦЕЛИ ЗА КАЧЕСТВО НА ДАННИТЕ А. Цели за качество на данните за оценка на качеството на атмосферния въздух

Серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди и въглероден оксид Бензен Прахови частици (ПЧ10/ПЧ2,5) и олово Озон и свързани NO и NO2

Постоянни измервания (1)

Неопределеност 15 % 25 % 25 % 15 % Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % през лятото 75 % през зимата Минимален времеви обхват:

— градски фонов и транспортен — 35 % (2)

— — — промишлени площадки — 90 % — — Индикативни измервания

Неопределеност 25 % 30 % 50 % 30 % Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % Минимален времеви обхват 14 % (4)

14 % (3)

14 % (4)

> 10 % през лятото Неопределеност при моделиране:

Почасови 50 % — — 50 % Осемчасови средни стойности 50 % — — 50 % Средноденонощни стойности 50 % — още неопределена — Средногодишни стойности 30 % 50 % 50 % — Обективна оценка

еопределеност 75 % 100 % 100 % 75 % Неопределеността (изразена въз основа на 95 % доверителен интервал) на методите за оценка ще се оценява в съответствие с принципите на Ръководството на Европейския комитет по стандартизация (СЕN) за изразяване на неопределеност в измерванията (ENV 13005—1999), методологията на ISO 5725:1994 и насоките, съдържащи се в доклада на СЕN „Качество на въздуха — Подход за оценка на неопределеността при референтни методи на измерване за атмосферния въздух“ (CR 14377:2002Е). Процентите на неопределеност в таблицата по-горе са посочени за единични измервания, осреднени за разглеждания период чрез пределно допустимата стойност (или целевата стойност при озона), за 95 % доверителен интервал. Неопределеността за постоянните измервания следва да се тълкува като приложима в региона с подходяща пределно допустима стойност (или целева стойност при озона). Неопределеността при моделиране се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация за 90 % от отделните пунктове за мониторинг през разглеждания период спрямо пределно допустимата стойност (или от целевата стойност при озона), без да се отчита моментът на отклоненията. Неопределеността при моделиране следва да се тълкува като приложима в региона с подходяща пределно допустима стойност (или целева стойност при озона). Постоянните измервания, които трябва да бъдат подбрани за сравнение с резултатите от моделирането, са представителни за мащабите, обхванати от модела. Неопределеността при обективната оценка се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация през разглеждания период спрямо пределно допустимата стойност (или от целевата стойност при озона), без да се отчита моментът на отклоненията. Изискването за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включва загубите на данни, дължащи се на редовното калибриране или нормалната поддръжка на приборите. Б. Резултати от оценката на качеството на въздуха Следната информация се събира в зоните или агломерациите, в които се използват други източници на информация за допълване на тази от измерванията или като единствено средство за оценка на качеството на въздуха: — описание на провежданите дейности по оценка; — използвани специфични методи, с препратки към описания на метода; — източници на данни и информация; — описание на резултатите, включително на неопределеността, и по-специално размерите на всеки район или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, над която концентрациите превишават някоя пределно допустима стойност, целева стойност или дългосрочна цел, плюс допустимото отклонение, ако е приложимо, и на всяка зона, в която концентрациите превишават горния оценъчен праг или са по-ниски от долния оценъчен праг; — населението, потенциално изложено на нивата, които превишават някоя пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве. В. Осигуряване на качество при извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух: потвърждаване на данните

1. За да се гарантират точност на измерванията и съответствие с целите за качество на данните, изложени в раздел А, съответните компетентни органи и структури, определени съгласно член 3, гарантират следното:

— всички измервания, предприети във връзка с оценката на качеството на атмосферния въздух съгласно членове 6 и 9, са проследими в съответствие с изискванията, установени в раздел 5.6.2.2 от стандарт ISO/IEC 17025:2005; — институциите, които експлоатират мрежи и отделни станции, имат въведени системи за осигуряване и контрол на качеството, които предвиждат редовна поддръжка с цел гарантиране точността на уредите за измерване; — въведена е процедура за осигуряване/контрол на качеството за процеса на набиране на данни и докладване и учрежденията, натоварени с тази задача, активно участват в съответните програми за осигуряване на качество на територията на цялата Общност; — националните лаборатории, когато са определени от съответните компетентни органи или структури, определени съгласно член 3, които участват в сравнителни измервания на територията на Общността, обхващащи замърсители, уредени с настоящата директива, се акредитират съгласно стандарт EN/ISO 17025 до 2010 г. по отношение на референтните методи, посочени в приложение VI. Тези лаборатории се включват в координирането на територията на държавите-членки на програмите на Общността за осигуряване на качеството, които трябва да се организират от Комисията, и също така координират на национално ниво подходящото реализиране на референтните методи и демонстрирането на еквивалентност на нереферентните методи.

1. Всички данни, докладвани съгласно член 27, се смятат за валидни, освен данните, отбелязани като временни.

Приложение I — Приложение VIII с изменения

ПРИЛОЖЕНИЕ II Определяне на изисквания за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, в рамките на определена зона или агломерация А. Горен и долен оценъчен праг Прилагат се следните горни и долни оценъчни прагове:

1. Серен диоксид

Опазване на здравето Опазване на растителността Горен оценъчен праг 60 % от 24-часова пределно допустима стойност (75 µg/m3, която не трябва да се превишава повече от 3 пъти за една календарна година) 60 % от зимното критично ниво (12 µg/m3) Долен оценъчен праг 40 % от 24-часова пределно допустима стойност (50 µg/m3, която не трябва да се превишава повече от 3 пъти за една календарна година) 40 % от зимното критично ниво (8 µg/m3)

1. Азотен диоксид и азотни оксиди

Почасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве (NO2) Годишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве (NO2) Годишно критично ниво за опазване на растителността и природните екосистеми (NOx) Горен оценъчен праг 70 % от пределно допустимата стойност (140 µg/m3, която да не се превишава повече от 18 пъти за една календарна година) 80 % от пределно допустимата стойност (32 µg/m3) 80 % от критичното ниво (24 µg/m3) Долен оценъчен праг 50 % от пределно допустимата стойност (100 µg/m3, която не трябва да се превишава повече от 18 пъти за една календарна година) 65 % от пределно допустимата стойност (26 µg/m3) 65 % от критичното ниво (19,5 µg/m3)

1. Прахови частици (ПЧ10/ПЧ2,5)

24-часова средна стойност ПЧ10

Средногодишна стойност ПЧ10

Средногодишна стойност ПЧ2,5 (1)

Горен оценъчен праг 70 % от пределно допустимата стойност (35 µg/m3, която не трябва да се превишава повече от 35 пъти за една календарна година) 70 % от пределно допустимата стойност (28 µg/m3) 70 % от пределно допустимата стойност (17 µg/m3) Долен оценъчен праг 50 % от пределно допустимата стойност (25 µg/m3, която не трябва да се превишава повече от 35 пъти за една календарна година) 50 % от пределно допустимата стойност (20 µg/m3) 50 % от пределно допустимата стойност (12 µg/m3)

1. Олово

Средногодишна стойност Горен оценъчен праг 70 % от пределно допустимата стойност (0,35 µg/m3) Долен оценъчен праг 50 % от пределно допустимата стойност (0,25 µg/m3)

1. Бензен

Средногодишна стойност Горен оценъчен праг 70 % от пределно допустимата стойност (3,5 µg/m3) Долен оценъчен праг 40 % от пределно допустимата стойност (2 µg/m3)

1. Въглероден оксид

Осем-часова средна стойност Горен оценъчен праг 70 % от пределно допустимата стойност (7 µg/m3) Долен оценъчен праг 50 % от пределно допустимата стойност (5 µg/m3) Б. Определяне на превишаванията на горния и долния оценъчен праг Превишаванията на горния и долния оценъчен праг се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години, когато има налични достатъчно данни. Оценъчният праг се смята за превишен, ако е бил превишаван най-малко през три отделни години от предходните пет години. Когато има налични данни за по-малко от пет години, държавите-членки могат да комбинират краткосрочни кампании за измервания в течение на годината и на места, които вероятно са типични за наличие на най-високи нива на замърсяване, съгласно резултатите, получени от информация за инвентаризация на емисиите и моделиране, за да се определят превишаванията на горния и долния оценъчен праг. Приложение II — Приложение V с изменения

ПРИЛОЖЕНИЕ III Оценка на качеството на атмосферния въздух и разполагане на пунктовете за вземане на проби за измерване на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух А. Обща оценка Качеството на атмосферния въздух се оценява във всички зони и агломерации в съответствие със следните критерии:

1. Качеството на атмосферния въздух навсякъде освен на местата, изброени в точка 2, се оценява в съответствие с критериите, установени в раздели Б и В за разполагането на пунктове за вземане на проби с постоянно измерване. Принципите, установени в раздели Б и В, също се прилагат, доколкото те са съобразени с определяне на конкретните пунктове за мониторинг, в които концентрациите на съответните замърсители се установяват в случаи, когато качеството на атмосферния въздух се измерва с индикативно измерване или моделиране.
2. Съблюдаването на пределно допустимите стойности, ориентирани към опазване на човешкото здраве, не се оценява на следните места:

а) всички места, разположени в райони, до които обществеността няма достъп и където няма населено място; б) в съответствие с член 2, параграф 1, в сградите на заводи или промишлени инсталации, за които се прилагат всички съответни разпоредби за здравето и сигурността на работното място; в) на пътното платно на пътища; и на разделителните ивици между пътища, освен когато обикновено съществува достъп за пешеходци до разделителната ивица. Б. Условия за разполагане на пунктовете за вземане на проби в макромащаб

1. Опазване на човешкото здраве

а) пунктовете за вземане на проби, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят данни за: — районите в рамките на зони и агломерации, в които са налице най-високите нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването за период, който е значим в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимата(ите) стойност(и); — нива в други райони в зоните или агломерациите, които са представителни в това отношение за експозицията на населението; б) пунктовете за вземане на проби по принцип се разполагат по такъв начин, че да се избегне измерване в непосредствена близост до много малки микрохабитати, което означава, че пунктът за вземане на проби трябва да бъде разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха за участък от улица с дължина не по-малка от 100 m в транспортно ориентирани площадки и поне 250 m × 250 m на промишлени площадки, когато това е осъществимо; в) градските фонови пунктове за мониторинг се разполагат така, че техните нива на замърсяване да се повлияват от интегрираните емисии от всички източници, които се намират от наветрената страна спрямо станцията. Нивото на замърсяване следва да не бъде доминирано от един източник, освен ако това не е обичайна ситуация за по-голям градски район. Тези пунктове за вземане на проби следва, по общо правило, да са представителни за няколко квадратни километра; г) когато целта е да се оценят извънградските фонови нива, пунктът за вземане на проби не следва да се повлиява от агломерации или промишлени площадки в близост до него, т.е. площадки на разстояние, по-малко от пет километра; д) когато трябва да се оценяват емисии от промишлени източници, поне един пункт за вземане на проби се разполага от подветрената страна спрямо източника на замърсяване в най-близкия жилищен район. Когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителна пункт за вземане на проби в преобладаващата посока на вятъра; е) пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, също са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до тях; ж) отчита се необходимостта от разполагане на пунктовете за вземане на проби на острови, когато това се налага поради съображения за опазване на човешкото здраве.

1. Опазване на растителността и природните екосистеми

Пунктовете за вземане на проби, ориентирани към опазване на растителността и природните екосистеми, се разполагат на повече от 20 km от агломерации или на повече от 5 km от други застроени райони, промишлени инсталации, магистрали или главни пътища с транспортен трафик, надвишаващ 50 000 превозни средства на ден, което означава, че пунктът за вземане на проби трябва да е разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха в обкръжаващия го район от най-малко 1 000 km2. Държава-членка може да осигури разполагането на пункт за вземане на проби на по-малко разстояние или той да е представителен за качеството на въздуха в по-малък район, като се имат предвид географските условия или възможностите за опазване на особено уязвими райони. Следва да се има предвид необходимостта от оценка на качеството на въздуха на острови. В. Условия за разполагане на пунктове за вземане на проби в микромащаб Доколкото е осъществимо, се прилага следното: — потокът около входното отвърстие на пробовземната сонда следва да бъде неограничен (свободно в дъга от поне 270°), без да са налице прегради, които възпрепятстват движението на въздуха в съседство с пробовземното устройство (обикновено на няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и най-малко 0,5 m от най-близката сграда за пунктове за вземане на проби, представителни за качеството на въздуха около линията на сградите); — по принцип входното отвърстие на пробовземната сонда следва да бъде разположено на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земята. В някои случаи може да бъде необходимо по-високо разполагане (до 8 m). По-високото разполагане може също да бъде подходящо, ако станцията е представителна за голям район; — входното отвърстие на пробовземната сонда не се разполага в непосредствена близост до източниците, за да се избегне директното поглъщане на емисии, които не са смесени с атмосферния въздух; — изходното отвърстие на пробовземното устройство следва да бъде разположено по начин, при който се избягва повторното циркулиране на изходящия въздух през входното отвърстие; — за всички замърсители транспортно ориентираните пробовземни сонди следва да бъдат разположени на не по-малко от 25 m от големи кръстовища и на не повече от 10 m от бордюри. Следните фактори също могат да бъдат взети предвид: — интерфериращи източници; — сигурност; — достъп; — наличие на електрозахранване и телефонни комуникации; — видимост на площадката спрямо нейното обкръжение; — безопасност на обществеността и обслужващия персонал; — необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители; — изисквания, свързани с териториалното планиране. Г. Документиране и преглед на избора на площадката Процедурите по избора на площадка се документират напълно на етапа на нейното класифициране посредством фотографии на околностите с компасна стрелка и подробна карта. Площадките се преразглеждат през равни интервали и документирането им се повтаря, за да се гарантира валидността на критериите за избор с течение на времето. Приложение III — Приложение III —

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ИЗМЕРВАНИЯ В ИЗВЪНГРАДСКИ ФОНОВИ ПУНКТОВЕ ЗА МОНИТОРИНГ, НЕЗАВИСИМО ОТ КОНЦЕНТРАЦИЯТА А. Цели Основните цели на тези измервания са да гарантират осигуряването на подходяща информация за фоновите нива. Тази информация е от съществено значение, за да се преценят повишените нива в по-замърсени райони (като например градски фонови, промишлено ориентирани и транспортно ориентирани пунктове за мониторинг), да се оценят възможните емисии от пренос на замърсители на въздуха на далечни разстояния, да се подпомогне анализът на определяне дела на източниците и за разбирането на специфични замърсители, като например прахови частици. Също така тя е съществена за увеличеното използване на моделирането и в градските райони. Б. Вещества Измерването на ПЧ2,5 трябва да включва най-малко общата масова концентрация и концентрациите на съответните съединения, за да се определи химичният им състав. Списъкът на химични съединения по-долу следва да бъде включен като минимум. SO4 2–

Na+

NH4 +

Ca2+

неорганичен въглерод (НВ) NO3 –

K+

Cl–

Mg2+

органичен въглерод (ОВ) В. Разполагане Измерванията следва да се извършват по-специално в извънградски фонови райони в съответствие с части А, Б и В от приложение III. Приложение IV — Приложение IV — — — — Приложение IV Приложение IV — — — Приложение XV, раздел Б — — — —

ПРИЛОЖЕНИЕ V Критерии за определяне на минималния брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в зоните и агломерациите, където постоянните измервания са единствен източник на информация.

1. Неорганизирани източници

Население на агломерацията или зоната (в хиляди) Ако максималните концентрации превишават горния оценъчен праг (1)

Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчен праг замърсители освен ПЧ ПЧ (2) (общо ПЧ10 и ПЧ2,5) замърсители освен ПЧ ПЧ (2) (общо ПЧ10 и ПЧ2,5) 0—249 1 2 1 1 250—499 2 3 1 2 500—749 2 3 1 2 750—999 3 4 1 2 1 000—1 499 4 6 2 3 1 500—1 999 5 7 2 3 2 000—2 749 6 8 3 4 2 750—3 749 7 10 3 4 3 750—4 749 8 11 3 6 4 750—5 999 9 13 4 6 ≥ 6 000 10 15 4 7

1. Организирани източници

За оценка на замърсяването в близост до организирани източници броят на пунктовете за вземане на проби с постоянно измерване се изчислява, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението. Б. Минимален брой на пунктовете за вземане на проби с постоянно измерване за оценка на съответствието с целта за намаляване на експозицията на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве За тази цел се използва една пункт за вземане на проби на един милион жители, изчислен за агломерации и допълнителни градски райони, в които населението надвишава 100 000 жители. Тези пунктове за вземане на проби могат да съвпадат с пунктовете за вземане на проби съгласно раздел А. В. Минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания за оценка на съответствието с критични нива за опазване на растителността в зони, различни от агломерации Ако максималните концентрации превишават горния оценъчен праг Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчен праг 1 станция на всеки 20 000 km2

1 станция на всеки 40 000 km2

В островни зони броят на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания следва да се изчислява, като се вземат предвид вероятните модели на дисперсия на замърсяване на атмосферния въздух и възможната експозиция на растителността. Приложение V — Приложение VII с изменения Приложение V — Приложение V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Референтни методи за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), олово, бензен, въглероден оксид и озон А. Референтни методи за измерване

1. Референтен метод за измерване нивата на серен диоксид

Референтният метод за измерване нивата на серен диоксид е описан в EN 14212:2005 „Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на серен диоксид с ултравиолетов флуоресцентен метод“.

1. Референтен метод за измерване нивата на азотен диоксид и азотни оксиди

Референтният метод за измерване нивата на азотен диоксид и азотни оксиди е описан в EN 14211:2005 „Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на азотен диоксид и азотен оксид с хемилуминесцентен метод“

1. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на олово

Референтният метод за вземане на проби за измерване нивата на олово е описан в раздел А, точка 4 от настоящото приложение. Референтният метод за измерване нивата на олово е описан в EN 14902:2005 „Стандартен метод за измерване нивата на Pb/Cd/As/Ni във фракции ПЧ10 на суспендирани прахови частици“.

1. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на ПЧ10

Референтният метод за вземане на проби и измерване нивата на ПЧ10 е описан в EN 12341:1999 „Качество на въздуха — определяне на фракции ПЧ10 на суспендирани прахови частици — референтен метод и процедура за „полево“ изпитване за доказване равностойността на методите за измерване“.

1. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на ПЧ2,5

Референтният метод за вземане на проби и измерване нивата на ПЧ2,5 е описан в EN 14907:2005 „Стандартен метод за гравиметрично измерване за определяне на масата на фракции ПЧ2,5 на суспендирани прахови частици.“

1. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на бензен

Референтният метод за измерване нивата на бензен е описан в EN 14662:2005, части 1, 2 и 3 „Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрации на бензен“.

1. Референтен метод за измерване нивата на въглероден оксид

Референтният метод за измерване нивата на въглероден оксид е описан в EN 14626:2005 „Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на въглероден оксид с недиспергиращ инфрачервен спектрометричен метод“.

1. Референтен метод за измерване нивата на озон

Референтният метод за измерване нивата на озон е описан в EN 14625:2005 „Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на озон с ултравиолетов фотометричен метод“. Б. Доказване на равностойност

1. Всяка държава-членка може да използва всеки друг метод, за който може да докаже, че осигурява резултати, равностойни на тези от методите, посочени в раздел А, или за прахови частици, всеки друг метод, за който държавата-членка може да докаже, че е последователен спрямо референтния метод. В такъв случай получените с този метод резултати следва да бъдат коригирани, за да се осигурят резултати, равностойни на тези, които биха били получени при прилагане на референтния метод.
2. Комисията може да изиска държавите-членки да подготвят и предадат доклад за доказване на равностойност в съответствие с точка 1.
3. При оценяване допустимостта на посочения в точка 2 доклад Комисията ще се позове на своите насоки за доказване на равностойност (които трябва да бъдат публикувани). Когато държавите-членки са използвали междинни фактори, за да постигнат равностойност, последните се потвърждават и/или изменят в съответствие с насоките на Комисията.
4. Държавите-членки следва да гарантират, че когато е целесъобразно, корекцията се прилага със задна дата към данни от минали измервания, за да се постигне по-добра съпоставимост на данните.

В. Стандартизация За газообразни замърсители обемът трябва да бъде стандартизиран при температура 293 К и атмосферно налягане 101,3 kPa. За прахови частици и вещества в тях, които ще се анализират (напр. олово), обемът на пробата се отнася до условията на околната среда по отношение на температура и атмосферно налягане на датата на измерванията. Г. Въвеждане на ново оборудване Всяко ново оборудване, закупено в изпълнение на настоящата директива, следва да се приведе в съответствие с референтния метод или равностоен метод в срок до 11 юни 2010 г. Всяко оборудване, използвано при постоянни измервания, следва да се приведе в съответствие с референтния метод или равностоен метод в срок до 11 юни 2013 г. Д. Взаимно признаване на данни При извършване на одобрение на типа, за да се докаже, че оборудването отговаря на функционалните изисквания на референтните методи, изброени в раздел А, компетентните власти и органи, определени съгласно член 3, приемат протоколи от изпитвания, издадени в други държави-членки от лаборатории, които са акредитирани по EN ISO 17025 за извършване на такива изпитвания. Приложение VI Приложение VI Приложение VI — Приложение IX с изменения Приложение VI

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ И ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ ЗА ОЗОНА A. Определения и критерии

1. Определения

AOT40 (изразен в (µg/m3) · часа) означава сумата от разликите между стойностите на средночасовите концентрации над 80 µg/m3 (= 40 ррb) и 80 µg/m3 за определен период при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8,00 и 20,00 ч централноевропейско време.

1. Критерии

За проверка на валидността при обобщаването на данните и изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии: Параметър Изискван минимум валидни данни Едночасови стойности 75 % (т.е. 45 минути) 8-часови стойности 75 % от стойностите (т.е. 6 часа) Максимална дневна 8-часова средна стойност от почасовите текущи 8-часови стойности 75 % от почасовите текущи 8-часови средни стойности (т.е. 18 8-часови средни стойности на ден) AOT40 90 % от едночасовите стойности за периода от време, предвиден за изчисляване стойността на AOT40 (1)

Средногодишна стойност 75 % от едночасовите стойности за лятото (от април до септември) и 75 % за зимата (от януари до март и от октомври до декември), взети поотделно Брой на превишаванията и на максималните стойности за месец 90 % от максималните дневни 8-часови средни стойности (27 налични дневни стойности за един месец) 90 % от едночасовите стойности между 8,00 и 20,00 ч централноевропейско време Брой на превишаванията и на максималните стойности за година Пет от шест месеца през летния сезон (от април до септември) Б. Целеви стойности Цел Период на осредняване Целева стойност Дата, към която целевата стойност следва да бъде спазена (2)

Опазване на човешкото здраве Максимална дневна 8-часова средна стойност (3)

120 µg/m3 да не се превишава в повече от 25 дни на календарна година, осреднено за тригодишен период (4)

1.1.2010 г. Опазване на растителността От май до юли AOT40 (изчислен от едночасовите стойности) 18 000 µg/m3 · h, осреднено за петгодишен период (4)

1.1.2010 г. В. Дългосрочни цели Цел Период на осредняване Дългосрочна цел Дата, към която дългосрочната цел следва да бъде постигната Опазване на човешкото здраве Максимална дневна 8-часова средна стойност в рамките на една календарна година 120 µg/m3

Не е определена Опазване на растителността От май до юли AOT40 (изчислен от едночасовите стойности) 6 000 µg/m3 · h Не е определена Приложение VII Приложение VII Приложение VIII Приложение VII — — — Приложение I, приложение III, раздел II Приложение VIII — — —

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ Критерии за определяне на минималния брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване на концентрациите на озон А. Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни непрекъснати измервания с цел оценка на съответствието с целевите стойности, дългосрочните цели и информационните и алармените прагове, когато тези измервания са единствен източник на информация Население (× 1 000) Агломерации (градски и крайградски райони) (1)

Други зони (крайградски и извънградски) (1)

Извънградски фонови зони < 250

1 1 станция/50 000 km2 средна гъстота за всички зони в дадена страна (2)

< 500 1 2 < 1 000 2 2 < 1 500 3 3 < 2 000 3 4 < 2 750 4 5 < 3 750 5 6 > 3 750 1 допълнителна станция на 2 милиона жители 1 допълнителна станция на 2 милиона жители Б. Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания в зони и агломерации, в които дългосрочните цели са постигнати Броят пунктове за вземане на проби за измерване на озона в съчетание с други средства за допълнителна оценка, като моделиране на качеството на въздуха и едновременно с това измерване на азотния диоксид, трябва да е достатъчен за преглед на развитието на замърсяването с озон и проверка на съответствието с дългосрочните цели. Броят на станциите, разположени в агломерации и други зони, може да се намали до една трета от броя, посочен в раздел А. Когато данните от станциите за постоянни измервания са единственият източник на информация, се запазва най-малко една станция за мониторинг. Когато в зоните, където се извършва допълнителна оценка, в резултат от това дадена зона остане без нито една станция, съгласуването с броя станции в съседните зони гарантира адекватна оценка на концентрациите на озон по отношение на дългосрочните цели. Броят на извънградските фонови станции е 1 на 100 000 km2.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х ИЗМЕРВАНИЯ НА ПРЕКУРСОРИТЕ НА ОЗОНА А. Цели Главните цели на тези измервания са анализ на развитието на замърсяването по отношение на прекурсорите на озона, проверка на ефикасността на стратегиите за ограничаване на емисиите, проверка на последователността на инвентаризацията на емисиите и съдействие за определяне източниците на емисиите за наблюдаваните концентрации на замърсяване. Допълнителна цел е по-доброто разбиране на процесите на образуване на озона и дисперсия на прекурсорите, както и прилагането на фотохимични модели. Б. Вещества Измерването на прекурсорите на озона включва най-малко азотните оксиди (NO и NO2) и съответните летливи органични съединения (ЛОС). Списъкът по-долу включва летливите органични съединения, които се препоръчва да се измерват:

1-бутен Азопрен Етилбензен Етан транс-2-бутен n-хексан m + p-ксилен Етилен цис-2-бутен i-хексан о-ксилен Ацетилен 1,3-бутадиен n-хептан 1,2,4-триметилбензен Пропан n-пентан n-октан 1,2,3-триметилбензен Пропилен i-пентан i-октан 1,3,5-триметилбензен n-бутан 1-пентен бензен формалдехид i-бутан 2-пентен толуен общи неметанови въглеводороди В. Разположение Измерванията се правят по-специално в градски или крайградски райони на всяка площадка за мониторинг, определена в съответствие с настоящата директива и преценена като целесъобразно по отношение на целите за мониторинг, посочени в раздел А.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИ СТОЙНОСТИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО А. Критерии Без да се засягат разпоредбите на приложение I, се използват следните критерии за проверка на валидността при обобщаване на данните и изчисляване на статистическите параметри: Параметър Изисквано съотношение валидни данни Едночасови стойности 75 % (т.е. 45 минути) 8-часови стойности 75 % от стойностите (т.е. 6 часа) Максимална дневна 8-часова средна стойност 75 % от почасовите текущи 8-часови средни стойности (т.е. 18 8-часови средни стойности на ден) 24-часови стойности 75 % от средночасовите стойности (т.е. най-малко 18 едночасови стойности) Средногодишна стойност 90 % (1) от едночасовите стойности или (ако няма такива) 24-часовите стойности за годината Б. Пределно допустими стойности Период на осредняване Пределно допустима стойност Допустимо отклонение Дата, към която пределно допустимата стойност трябва да бъде спазена Серен диоксид 1 час 350 µg/m3, да не се превишава повече от 24 пъти за 1 календарна година 150 µg/m3 (43 %) — (2)

1 ден 125 µg/m3, да не се превишава повече от 3 пъти за 1 календарна година Няма — (2)

Азотен диоксид 1 час 200 µg/m3, да не се превишава повече от 18 пъти за 1 календарна година 50 % на 19 юли 1999 г., намаляващи линейно на 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1 януари 2010 г. 1 януари 2010 г. 1 календарна година 40 µg/m3

50 % на 19 юли 1999 г., намаляващи линейно на 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1 януари 2010 г. 1 януари 2010 г. Бензен 1 календарна година 5 µg/m3

5 µg/m3 (100 %) на 13 декември 2000 г., намаляващи на 1 януари 2006 г. и на всеки 12 месеца след това с 1 µg/m3 до достигане на 0 % към 1 януари 2010 г. 1 януари 2010 г. Въглероден оксид Макс. дневна 8-часова средна стойност (3)

10 mg/m3

60 % — (2)

Олово 1 календарна година 0,5 µg/m3 (4)

100 % — (4)

ПЧ10

1 ден 50 µg/m3, да не се превишава повече от 35 пъти за 1 календарна година 50 % — (2)

1 календарна година 40 µg/m3

20 % — (2)

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII ИНФОРМАЦИОННИ И АЛАРМЕНИ ПРАГОВЕ А. Алармени прагове за замърсители, различни от озон Измерват се в продължение на три последователни часа на места, които са представителни за качеството на въздуха в най-малко 100 km2 или цяла зона или агломерация, в зависимост от това коя от посочените територии е най-малка. Замърсител Алармен праг Серен диоксид 500 µg/m3

Азотен диоксид 400 µg/m3

Б. Информационни и алармени прагове за озон Цел Период на осредняване Праг Информиране на населението 1 час 180 µg/m3

Предупреждаване на населението 1 час (1)

240 µg/m3

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV НАЦИОНАЛНА ЦЕЛ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА, ЦЕЛЕВА СТОЙНОСТ И ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМА СТОЙНОСТ ЗА ПЧ2,5

А. Показател за средна експозиция Показателят за средна експозиция (ПСЕ), изразен в µg/m3, се основава на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг в зони и агломерации, разположени на територията на дадена държава-членка. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за 3 последователни календарни години, осреднена за всички пунктове за вземане на проби, установени съгласно раздел Б от приложение V. ПСЕ за референтната 2010 г. е средната концентрация за 2008, 2009 и 2010 г. Въпреки това, ако няма налични данни за 2008 г., държавите-членки могат да използват средната концентрация за 2009 и 2010 г. или средната концентрация за 2009, 2010 и 2011 г. Държавите-членки, които се ползват от тази възможност, уведомяват Комисията за решението си в срок до 11 септември 2008 г. ПСЕ за 2020 г. е средната годишна концентрация за 3 последователни години, осреднена за всички тези пунктове за вземане на проби за 2018, 2019 и 2020 г. ПСЕ се използва, за да се провери дали е изпълнена националната цел за ограничаване на експозицията. ПСЕ за 2015 г. е средната годишна концентрация за 3 последователни години, осреднена за всички тези пунктове за вземане на проби за 2013, 2014 и 2015 г. ПСЕ се използва, за да се провери дали е изпълнено задължението за концентрациите на експозицията. Б. Национална цел за ограничаване на експозицията Цел за ограничаване на експозицията във връзка с ПСЕ през 2010 г. Година, към която целта за ограничаване на експозицията следва да бъде постигната Първоначална концентрация в µg/m3

Цел за ограничаване в проценти 2020 г. < 8,5 = 8,5 0 % > 8,5 — < 13 10 % = 13 — < 18 15 % = 18 — < 22 20 % ≥ 22 Всички необходими мерки за постигане на 18 μg/m3

Когато ПСЕ за референтната година е 8,5 µg/m3 или по-малко, целта за ограничаване на експозицията е нула. Целта за ограничаване на експозицията е нула също така, когато ПСЕ достигне ниво от 8,5 µg/m3 по всяко време през периода от 2010 до 2020 г. и се запази на това ниво или под него. В. Задължение във връзка с концентрациите на експозицията Задължение във връзка с концентрациите на експозицията Година, към която да бъде постигната задължителната стойност 20 µg/m3

2015 г. Г. Целева стойност Период на осредняване Целева стойност Дата, към която целевата стойност трябва да бъде постигната 1 календарна година 25 µg/m3

1 януари 2010 г. Д. Пределно допустима стойност Период на осредняване Пределно допустима стойност Допустимо отклонение Дата, към която пределно допустимата стойност трябва да бъде постигната ЕТАП 1 Календарна година 25 µg/m3

20 % на 11 юни 2008 г., намаляващи линейно на 1 януари следващата година и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1 януари 2015 г. 1 януари 2015 г. ЕТАП 2 (1)

Календарна година 20 µg/m3

1 януари 2020 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХV Информация, която се включва в местните, регионалните или националните планове за качество за подобряване на качеството на атмосферния въздух А. Информация, която се предоставя съгласно член 23 (планове за качеството на въздуха)

1. Местоположение на наднорменото замърсяване

а) регион; б) град (карта); в) измервателна станция (карта, географски координати).

1. Обща информация

а) вид зона (градски, промишлен или извънградски район); б) оценка за замърсения район (km2) и за населението, изложено на замърсяването; в) полезни климатични данни; г) подходящи топографски данни; д) достатъчна информация за типа цели, изискващи защита в зоната.

1. Отговорни органи

Имена и адреси на лицата, отговарящи за разработването и изпълнението на планове за подобряване.

1. Вид и оценка на замърсяването

а) концентрации, наблюдавани през предходни години (преди въвеждането на мерките за подобряване); б) концентрации, измерени от началото на проекта; в) методи, използвани за оценката.

1. Произход на замърсяването

а) списък на главните източници на емисии, отговорни за замърсяването (карта); б) общо количество на емисиите от тези източници (тонове/година); в) информация за замърсяването от други региони.

1. Анализ на ситуацията

а) информация за факторите, предизвикали превишаването (напр. пренос, включително трансграничен пренос, образуване на вторични замърсители в атмосферата); б) информация за възможните мерки за подобряване на качеството на въздуха.

1. Информация за мерките или проектите за подобряване, съществували преди 11 юни 2008 г., т.е.:

а) местни, регионални, национални, международни мерки; б) наблюдавани ефекти от тези мерки.

1. Информация за мерките или проектите, приети с оглед намаляване на замърсяването след влизането в сила на настоящата директива:

а) изготвяне на списък и описание на всички мерки, определени в проекта; б) график за изпълнението; в) оценка на планираното подобрение на качеството на въздуха и на очакваното време, необходимо за постигането на тези цели.

1. Информация за мерките или проектите, които са планирани или се проучват с дългосрочна перспектива.
2. Списък на публикациите, документите, разработки и т.н., използвани за допълване на информацията, изисквана в настоящото приложение.

Б. Информация, която се предоставя съгласно член 22, параграф 1

1. Цялата информация, предвидена в раздел А.
2. Информация относно етапа на изпълнение на следните директиви:

1. Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да бъдат предприети срещу замърсяването на въздуха от газовете на двигателите на моторните превозни средства (1); 2. Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции (2); 3. Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (3); 4. Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (4); 5. Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (5); 6. Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации (6); 7. Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (7); 8. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (8); 9. Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации; 10. Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители; 11. Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства (9); 12. Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение на нивото на съдържание на сяра в корабните горива (10); 13. Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства (11); 14. Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (12).

1. Информация за всички мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, обсъждани на съответното местно, регионално или национално ниво за изпълнение с оглед постигането на целите за качество на въздуха, включително:

а) ограничаване на емисиите от неподвижни източници чрез снабдяването на замърсяващите малки и средни неподвижни горивни инсталации (включително за биомаса) с оборудване за намаляване на емисиите или чрез тяхното подменяне; б) ограничаване на емисиите от превозните средства чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите. Следва да се обмисли въвеждането на икономически стимули за ускоряване на привеждането в съответствие; в) възлагане на обществени поръчки от публичните власти съгласно наръчника за обществените поръчки в областта на опазването на околната среда, за пътнотранспортни средства, горива и горивни инсталации за ограничаване на емисиите, включително закупуване на: — нови превозни средства, включително превозни средства, отделящи малки количества емисии, — транспортни услуги, използващи по-малко замърсяващи превозни средства, — неподвижни горивни инсталации, отделящи малки количества емисии, — горива, отделящи малки количества емисии, предназначени за неподвижни и подвижни източници; г) мерки за ограничаване на емисиите от превозни средства чрез планиране и управление на движението на превозни средства (включително такси за избягване на претоварването на движението, диференцирани такси за паркиране или други икономически стимули; установяване на „зони с малки количества емисии“); д) мерки за насърчаване на преминаване към по-малко замърсяващи средства за транспорт; е) гарантиране използването на горива, отделящи малки количества емисии, в малките, средните и големите неподвижни източници и в подвижните източници; ж) мерки за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух чрез системата за издаване на разрешителни съгласно Директива 2008/1/ЕО, националните планове съгласно Директива 2001/80/ЕО и чрез използване на икономически инструменти, като данъци, такси или търговия с емисионни квоти; з) при необходимост, мерки за опазване здравето на децата или на други чувствителни групи от населението.

(10) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59.

(11) ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 715/2007 (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).

(12) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХVI ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

1. Държавите-членки гарантират редовното осигуряване на достъп за обществеността до актуална информация за концентрациите в атмосферния въздух на замърсителите, обхванати от настоящата директива.
2. Данните за концентрациите в атмосферния въздух се предоставят като средни стойности в зависимост от съответния период на осредняване, определен в приложение VII и приложения XI—ХIV. Тази информация съдържа най-малко нивата, превишаващи целите за качество на въздуха, включително пределно допустими стойности, целеви стойности, информационни и алармени прагове или дългосрочни цели за регламентирания замърсител. Тя съдържа също така кратка оценка относно целите за качество на въздуха и необходимата информация относно последиците за здравето или, където е уместно, за растителността.
3. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици (най-малко ПЧ10), озон и въглероден оксид се актуализира най-малко веднъж на ден, а когато е възможно, информацията се актуализира на всеки час. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на олово и бензен, предоставена като средна стойност за последните 12 месеца, се актуализира веднъж на три месеца или всеки месец, когато е възможно.
4. Държавите-членки гарантират, че на обществеността своевременно се предоставя информация за установеното или очакваното превишаване на алармените прагове, както и за всякакви информационни прагове. Предоставените данни включват най-малко следната информация:

а) информация за наблюдавано превишаване: — място или район на превишаването; — вид превишен праг (информационен или алармен); — начален час и продължителност на превишаването; — най-висока едночасова концентрация и освен това, за озона, най-висока 8-часова средна концентрация; б) прогнози за следния следобед/ден(дни): — географски район на очаквани превишавания на информационния и/или алармения праг; — очаквани промени в замърсяването (подобрение, стабилизиране или влошаване), както и причините за тези промени; в) информация за съответната група от населението, възможни последствия за здравето и препоръчвано поведение: — информация за рисковите групи от населението; — описание на вероятните симптоми; — препоръчани предпазни мерки за засегнатата група от населението; — източници на допълнителна информация; г) информация за превантивните действия за ограничаване на замърсяването и/или излагането на него: указания за главните участъци с източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите; д) при прогнозирани превишавания държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират предоставянето на съответните данни в рамките на възможното. ПРИЛОЖЕНИЕ ХVII ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Настоящата директива Директива 96/62/ЕО Директива 1999/30/ЕО Директива 2000/69/ЕО Директива 2002/3/ЕО Член 1 Член 1 Член 1 Член 1 Член 1 Член 2, параграфи 1—5 Член 2, параграфи 1—5 — — — Член 2, параграфи 6 и 7 — — — — Член 2, параграф 8 Член 2, параграф 8 Член 2, параграф 7 — — Член 2, параграф 9 Член 2, параграф 6 — — Член 2, параграф 9 Член 2, параграф 10 Член 2, параграф 7 Член 2, параграф 6 — Член 2, параграф 11 Член 2, параграф 11 — — — Член 2, параграф 12 Член 2, параграфи 12 и 13 — Член 2, параграфи 13 и 14 Член 2, букви а) и б) — Член 2, параграф 14 — — — Член 2, параграф 10 Член 2, параграфи 15 и 16 Член 2, параграфи 9 и 10 Член 2, параграфи 8 и 9 — Член 2, параграфи 7 и 8 Член 2, параграфи 17 и 18 — Член 2, параграфи 11 и 12 — — Член 2, параграфи 19, 20, 21, 22 и 23 — — — — Член 2, параграф 24 — Член 2, параграф 10 — — Член 2, параграфи 25 и 26 Член 6, параграф 5 — — — Член 2, параграф 27 — — — Член 2, параграф 13 Член 2, параграф 28 — — — Член 2, параграф 3 Член 3, с изключение на параграф 1, буква е) Член 3 — — — Член 3, параграф 1, буква е) — — — — Член 4 Член 2, параграфи 9 и 10, член 6, параграф 1 — — — Член 5 — Член 7, параграф 1 Член 5, параграф 1 — Член 6, параграфи 1—4 Член 6, параграфи 1—4 — — — Член 6, параграф 5 — — — — Член 7 — Член 7, параграфи 2 и 3 с изменения Член 5, параграфи 2 и 3 с изменения — Член 8 — Член 7, параграф 5 Член 5, параграф 5 — Член 9 — — — Член 9, първа и втора алинея Член 10 — — — Член 9, параграфи 1—3 с изменения Член 11, параграф 1 — — — Член 9, параграф 4 Член 11, параграф 2 — — — — Член 12 Член 9 — — — Член 13, параграф 1 — Член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 6 Член 3, параграф 1 и член 4 — Член 13, параграф 2 — Член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2 — — Член 13, параграф 3 — Член 5, параграф 5 — — Член 14 — Член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 с изменения — — Член 15 — — — — Член 16 — — — — Член 17, параграф 1 — — — Член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 Член 17, параграф 2 — — — Член 3, параграфи 2 и 3 Член 17, параграф 3 — — — Член 4, параграф 2 Член 18 — — — Член 5 Член 19 Член 10 с изменения Член 8, параграф 3 — Член 6 с изменения Член 20 — Член 3, параграф 4 и член 5, параграф 4 с изменения — — Член 21 — — — — Член 22 — — — — Член 23 Член 8, параграфи 1—4 с изменения — — — Член 24 Член 7, параграф 3 с изменения — — Член 7 с изменения Член 25 Член 8, параграф 5 с изменения — — Член 8 с изменения Член 26 — Член 8 с изменения Член 7 с изменения Член 6 с изменения Член 27 Член 11 с изменения Член 5, параграф 2, втора алинея — Член 10 с изменения Член 28, параграф 1 Член 12, параграф 1 с изменения — — — Член 28, параграф 2 Член 11 с изменения — — — Член 28, параграф 3 — — — — Член 28, параграф 4 — Приложение IX с изменения — — Член 29 Член 12, параграф 2 — — — Член 30 — Член 11 Член 9 Член 14 Член 31 — — — — Член 32 — — — — Член 33 Член 13 Член 12 Член 10 Член 15 Член 34 Член 14 Член 13 Член 11 Член 17 Член 35 Член 15 Член 14 Член 12 Член 18

Приложение IX — — —

Приложение X — — —

Приложение XI — Приложение I, раздел I, приложение II, раздел I и приложение III (с изменения); приложение IV (без изменения) Приложение I, приложение II —

Приложение XII — Приложение I, раздел II, приложение II, раздел II — Приложение II, раздел I Приложение XIII — Приложение I, раздел I, приложение II, раздел I — —

Приложение XIV — — — — Приложение XV, раздел А

Приложение XVI — Член 8 Член 7 Член 6 с изменения

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА Комисията взема предвид текста, приет от Съвета и Европейския парламент, за директива относно качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа. По-специално Комисията отбелязва значението, което Европейският парламент и държавите-членки придават на мерките на Общността за намаляване на емисиите на атмосферни замърсители при източника, изразено в член 22, параграф 4 и съображение 16 от директивата. Комисията признава нуждата от намаляване на емисиите от вредни замърсители на въздуха с оглед постигане на значителен напредък по целите, определени в Шестата програма за действие в областта на околната среда. Съобщението на Комисията за тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха определя значителен брой възможни мерки на Общността. Cлед приемане на стратегията e постигнат значителен напредък по тези и други мерки: — Съветът и Парламентът вече приеха ново законодателство, което ограничава емисиите на отработени газове от лекотоварни превозни средства; — Комисията прие предложение за ново законодателство за подобряване ефективността на законодателството на Общността относно емисии от промишлеността, включително инсталации за интензивнo селско стопанство и мерки, ориентирани към по-малки промишлени горивни източници; — Комисията прие предложение за ново законодателство за ограничаване на емисиите на отработени газове от мотори на тежкотоварни превозни средства; — през 2008 г. Комисията предвижда нови законодателни предложения, насочени към: — допълнително намаляване на разрешените национални емисии на ключови замърсители в държавите-членки; — намаляване на емисиите, свързани с презареждане на автомобилите с гориво на бензиностанции; — съдържанието на сяра в горивата, включително корабните горива; — в ход е подготвителна работа за изследване на възможностите за: — подобряване на екодизайна и намаляване емисиите на домашни бойлери и водонагреватели; — намаляване съдържанието на разтворители в боите, лаковете и продуктите за пребоядисване на превозни средства; — намаляване на емисиите на отработени газове на мобилните устройства, които не са предназначени за движение по път, и увеличаване по такъв начин на ползата от предложените от Комисията горива с ниско съдържание на сяра за тези устройства; — Комисията продължава да настоява пред Международната морска организация за съществено намаляване на емисиите от кораби и възнамерява да представи предложения за мерки на Общността, ако Международната морска организация не представи, както е предвидено през 2008 г., достатъчно амбициозни предложения. Комисията обаче остава в служба на целите на инициативата за по-добро законодателно регулиране и на нуждата от добра обосновка на предложенията чрез задълбочена оценка на въздействието и ползите. В тази връзка и в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност, Комисията ще продължи да прави оценка на нуждата от нови законодателни предложения и си запазва правото да решава дали и кога е подходящо да бъдат представяни такива предложения. ДЕКЛАРАЦИЯ НА НИДЕРЛАНДИЯ Нидерландия винаги е подкрепяла развитието на амбициозна и ефективна европейска политика по отношение на качеството на въздуха и ще продължава да я подкрепя и в бъдеще. Следователно Нидерландия е доволна от компромиса, постигнат от Съвета и от Европейския парламент, и поздравява Парламента, Комисията и председателството за постигнатите резултати. Новата директива относно качеството на атмосферния въздух отбелязва значителен напредък както в областта на околната среда, така и в областта на общественото здраве. Както Нидерландия посочи при подготовката на общата позиция, качеството на въздуха в нашата страна е силно повлияно от трансграничните промени и следователно ще има огромна полза от ефективен европейски подход. Основната загриженост на Нидерландия е, че директивата следва да съдържа балансиран пакет от европейски и национални мерки, както и реалистични срокове за постигане на целите за качеството на въздуха. Само тогава държавите-членки ще бъдат в състояние да постигнат определените амбициозни цели. Нидерландия е удовлетворена от декларацията на Комисията относно своевременното представяне на мерки на Общността. Навременното спазване, в рамките на ЕС, на стандартите за качество на въздуха ще зависи от стабилна европейска политика, насочена към замърсяването при източника. Нидерландия би посочила по-специално липсата на данни и преобладаващата неопределеност по отношение на емисиите и концентрациите на фини прахови частици (ПЧ2,5). Разбира се, Нидерландия ще положи всички усилия, за да постигне целите на директивата в определения срок. Това е напълно осъществимо на основата на знанията, с които разполагаме понастоящем. Нидерландското правителство разработва национална програма за сътрудничество за качеството на въздуха, насочена към районите, в които таванът на емисиите постоянно се надвишава, така че и в тази област могат да бъдат спазени стандартите за качество на въздуха в определения срок. Нидерландия изразява задоволството си от навременното приключване от Съвета и Европейския парламент на второто четене на директивата, която трябва да породи действие още в началото на 2008 г. Това е от съществено значение за нашата национална програма, както и действията на страните около нас. Нидерландия ще работи упорито, за да гарантира, че националната програма за сътрудничество, както и всички местни и регионални мерки са достатъчни за постигане на европейските стандарти за качество на въздуха.