Чл. 59

Чл. 59.(1) Прегледът след отстрела на дивеча се извършва възможно най-бързо след постъпването му в предприятието за обработка на дивеч. (2) Официалният ветеринарен лекар взема предвид декларацията или информацията от обученото лице, участвало в лова на животното, представена в съответствие с изискванията наНаредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. (3) По време на прегледа след отстрела официалният ветеринарен лекар извършва:

1. визуална проверка на трупа, кухините и при необходимост на органите с цел да:

а) открие изменения, които не са резултат от лова, като диагнозата може да се основава на информацията, предоставена от обученото лице, относно поведението на животното, преди да бъде убито; б) провери дали смъртта не е настъпила в резултат на причини, които не са свързани с лова;

1. лабораторни анализи, ако е невъзможно да се направи оценка чрез визуален преглед;
2. изследване за органолептични промени;
3. палпиране на органите при необходимост;
4. вземане на проби за лабораторен анализ за наличие на остатъчни вещества, които не са резултат от лова, или замърсители отоколната среда, в случаите, когато има съмнение, че животното съдържа такива вещества; окончателната преценка на дивеча, убит по време на лова, или на тези части от животните, за които има съмнения, че показват едни и същи изменения, се извършва след получаване на резултатите от изследването;
5. преглед за характеристики, които показват, че месото носи риск за здравето, включващи:

а) неестествено поведение или нарушаване на общото състояние на живото животно, докладвани от ловеца; б) генерализирано разпространение на тумори или абсцеси по вътрешните органи или мускулите; в) артрит, орхит, патологични изменения в черния дроб или далака, възпаление на червата или на коремната област; г) наличие на чужди тела, които не са резултат от лова, в телесните кухини, стомаха, червата или урината, когато плеврата или перитонеумът са с променен цвят, когато вътрешностите не са отстранени; д) наличие на паразити; е) образуване на значително количество газове в стомашно-чревния тракт с промени в цвета на вътрешните органи, когато вътрешностите не са отстранени; ж) значителни изменения в цвета, консистенцията или миризмата на мускулните тъкани или органите; з) стари открити фрактури; и) кахексия и/или общ или локализиран оток; й) нови плеврални или перитонеални сраствания; к) други видими екстензивни изменения, като гнилостно разлагане. (4) Официалният ветеринарен лекар може да изиска гръбначният стълб и главата да се разделят по дължина. (5) На дребен дивеч, неизкормен веднага след като е отстрелян, официалният ветеринарен лекар извършва проверка след настъпване на смъртта върху представителна извадка от тези животни. (6) Когато в резултат на инспекцията по ал. 5 се установи болест, която се предава на хората, или някоя от характеристиките по ал. 3, т. 6, официалният ветеринарен лекар извършва допълнителни проверки на цялата партида, за да определи дали тя трябва да се обяви за негодна за човешка консумация, или да се инспектира отделно всеки труп. (7) При съмнение официалният ветеринарен лекар извършва допълнителни разрези и инспекции на съответните части от животните, за да постави окончателна диагноза. (8) Освен в случаите почл. 38месото, което при проверката след настъпване на смъртта показва някоя от характеристиките по ал. 3, т. 6, се обявява за негодно за човешка консумация.

Раздел IX.Специфични опасности