Чл. 3

Член 3 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2006/126/ЕО

1. Независимо от член 7 от Директива 2006/126/ЕО и точка 3, буква г) от приложение I към посочената директива, срокът на валидност за свидетелствата за управление на превозни средства, който в съответствие с тези разпоредби щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от седем месеца, считано от датата на изтичнае на срока, която е посочена на всяко такова свидетелство за управление на превозно средство.

1. Когато дадена държава членка смята, че подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства е вероятно да бъде практически неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които въпросната държава членка е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периода между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., за срока от седем месеца или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.

1. Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 2, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства е вероятно да бъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца.

Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

1. Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на свидетелствата за управление в периода между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г. практически неосъществимо, в резултат на извънредните обстоятелства, предизвикани от избухването на COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държавата членка, след като информира Комисията, може да реши да не прилага параграф 1. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

Държавата членка, която е решила да не прилага параграф 1, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, което се е позовало на предвидените в параграф 1 дерогации, приложими в друга държава членка.