Чл. 10

Член 10

1. Всяка държава-членка създава национален регистър на базов източник от различните видове, одобрен на нейната територия. В националния регистър се вписват подробни данни за всяка одобрена единица, заедно с нейния уникален регистрационен номер.
2. Всяка държава-членка подготвя извлечение от националния регистър под формата на национален списък, който се предоставя по молба на Комисията и на другите държави-членки. Националният списък се предоставя в еднаква форма за всяка одобрена единица. За категориите „идентифициран“ и „селекциониран“ се допуска обобщена справка за базов източник въз основа на районите на произход. Посочват се следните данни:

а) ботаническо наименование; б) категория; в) предназначение; г) вид базов източник; д) регистрационен номер или по целесъобразност обобщена справка, или идентификационен код на района на произход; е) местоположение: кратко наименование или — ако е уместно — едно от следните описания на подробностите: i) при категорията „идентифициран“ — район на произход и обхват на географската ширина и дължина; ii) при категорията „селекциониран“ — район на произход и географското положение, определено от ширината и дължината, или обхвата на ширината и дължината; iii) при категорията „окачествен“ — точното географско положение на мястото (местата), където се отглежда базовият източник; iv) при категорията „изпитван“ — точното географско положение на мястото (местата), където се отглежда базовият източник; ж) надморска височина или обхват на височината; з) площ: размер на източник/ци на семена, насаждение/я за семепроизводство или семепроизводствена/и градина/и; и) произход: посочва се дали базовият източник е автохтонен/местен, неавтохтонен/неместен или от неизвестен произход. При неавтохтонен/неместен базов източник произходът, ако е известен, се посочва; й) при материал от категорията „изпитван“ се посочва дали е генетично модифициран.

1. Формата на тези национални списъци може да се определи в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.